Капитализъм във военна униформа
Най-мрачният герой в мрачния роман на Джоузеф Хелър „Параграф 22“ е Майлоу Майндърбайндър, артелчикът, който наред с другите дейности управлява огромна бизнес империя – „М&М ентърпрайзис“. Той продава „излишни“ военни доставки, пътува по света, сключвайки сделки и трупайки екстравагантни официални титли (например халиф на Багдад и кмет на Кайро), и в духа на популярния капитализъм дава на своите военни другари формални дялове във все по-разрастващия му се бизнес.
„М&М ентърпрайзис“ за малко не рухва, когато халифът кмет се престарава, като купува всичкия памук в Египет. Събира се толкова много стока, че той не може да се отърве от нея дори като я обвива в шоколад и я поднася на войниците. В крайна сметка се намесва американското правителство, за да реши затрупалите го проблеми: „М&М ентърпрайзис“ е станала твърде голяма, за да се разпадне.
Духът на Майлоу Майндърбайндър е все още жив в страната, която за малко не го унищожи със своя памук. Египетската армия се занимава и с други неща освен да гази хора с бронирани автомобили на площад „Тахрир“. Тя също така управлява около 10 процента от икономиката.
Подкрепяни от армията компании произвеждат цимент, зехтин и домакински уреди, както и оръжия. Освен това военните се занимават с контрол на вредителите, продоволствие и дори грижи за децата. Армията притежава голям дял от най-ценната стока в Египет – земята, особено по крайбрежието на Червено море. Тя също така разчита на частни компании, за да осигурява работа на пенсионирани висши военни.
Египтяните имат доста братя по оръжие, свързани с бизнес дейности. Пакистанските висши офицери са още по-предприемчиви. Авторката на книгата „Армия ООД: поглед отвътре към военната икономика на Пакистан“ Айеша Сидика пресмята, че армията контролира империя за 15 милиарда долара със стотици компании, произвеждащи всичко от торове до зърнени храни за закуска.
В Китай Народноосвободителната армия прие афоризма на Дън Сяопин, че „да забогатееш е прекрасно“, като пряка заповед. В един момент в края на 80-те години тя управляваше близо 20 000 фирми. Военните в Тайланд и Индонезия имат отдавнашна традиция да допълват доходите си с печеливши начинания. Армията на Зимбабве наскоро създаде с китайски партньори съвместни предприятия в селското стопанство и минното дело. Дори в демократична Индия армията управлява стотина търговски голф игрища.
Но най-големите ентусиасти в практикуването на капитализма във военна униформа са иранците. Корпуса на гвардейците на ислямската революция управлява повече от 300 компании в земеделието, промишлеността, транспорта, хранителните стоки и даже туризма. (На практика лозунгите говорят сами за себе си: „Посетете Иран и няма да щурмуваме посолството ви!“) Гвардейците захапват приватизирани от правителството компании и използват контрола си върху граничните пунктове, за да господстват над черния пазар в Иран.
Има няколко причини, поради които генералите обичат да се намесват в бизнеса (освен личното забогатяване, разбира се). Армиите обичат да могат сами да се изхранват и снабдяват в случай на тотална война. Ако това означава, че те ще произвеждат излишък в мирно време, защо да не го продават?
Някои армии не получават достатъчно от държавната хазна, за да свързват двата края: индонезийската например започна да управлява предприятия, за да се поддържа по време на борбата за независимост през 40-те години на 20 век. Също така някои предприятия на военните съществуват, поне официално, за да осигуряват работа и социални грижи на пенсионирани или осакатени войници, а в случая с Иран – на семействата на „мъченици“.
Дипломатическа телеграма от Кайро до Вашингтон от 2008 г. (публикувана впоследствие от „Уикилийкс“) посочва главната причина защо бившето правителство на Египет толерираше капитализма във военна униформа. В нея се казваше, че армията била „полу-търговско предприятие“, защото това помагало да се гарантира „стабилност и сигурност на режима“. (Само че, както знаем, това не помогна.)
Висшите военни в Египет разшириха бизнес империята си след мирния договор с Израел през 1979 г., за да осигурят работа на хиляди демобилизирани редовни войници. Армията на Шри Ланка направи същото, след като разгроми Тамилските тигри през 2009 г. Военните в Шри Ланка сега продават религиозни джунджурии, държат ресторанти, събират отпадъци и строят стадиони за крикет.
Напоследък някои страни започват да възпрепятстват дейността на своите капитани (и майори и генерали) в промишлеността. Китай прави това енергично с надеждата, че така и военният, и корпоративният сектор ще станат по-професионални. Въпреки че президентът на Индонезия е (демократично избран) бивш генерал, той продължава да отблъсква армията от бизнеса и политиката. Тайландската военна банка беше преименувана на Ти Ем Би банк и сега е гражданска институция.
Сигнал за отстъпление
Това заслужава да се приветства. Военно-промишленият комплекс вреди на политиката, като прави армията огромна група по интереси. Той вреди и на икономиката, като изкривява конкуренцията. Как могат частните компании да се конкурират честно, когато техните военни съперници се радват на достъп до евтина земя, заеми и доброволен труд, а имат и оръжия? Сидика твърди, че една от причините железопътният транспорт в Пакистан да е в такава неразбория е, че армията упражнява влияние зад кулисите, за да принуждава превозвачите да използват нейния търговски вагонен парк.
Има и чисто военни причини армиите да бъдат държани извън бизнеса. Те би трябвало да получават по-голяма изгода, ако купуват доставки на открития пазар, вместо да си ги произвеждат сами. По-важното е, както признават китайците, че има по-голяма вероятност те да станат модерни и професионални защитници на нацията, ако не се разсейват с правене на пари.
Това означава, че въоръжените сили могат да осигуряват великолепно обучение за бъдещи бизнес лидери: около 10 процента от шефовете на 500-те най-големи американски компании са бивши офицери от армията. Те са също голям инкубатор за предприемачи – и то не само съмнителни като Майлоу Майдърбайндър.
Поразителна част от израелските предприемачи във високите технологии са започнали бизнес с приятели, с които са се запознали в Израелските сили за отбрана. Основателите на китайската компания „Хуавей“, един от най-успешните производители на телекомуникационна техника в света, също са се срещнали в армията. Много войници в Египет и другаде явно се радват на предизвикателството да се занимават с бизнес. Но те биха се справяли по-добре с тази дейност, ако първо свалят униформите.
БТА