Какъв Ирак оставят САЩ

Барак Обама се среща с американски войници в Багдад. Снимка: Белия дом

След близо девет години, около 4500 убити американци и един трилион долара войната на Америка в Ирак е към края си, пише „Ню Йорк таймс“ по повод вчерашната церемония на летището в Багдад по свалянето на националния флаг на САЩ. Тя стана дни преди последният американски войник да отпътува от Ирак и така да приключи най-амбициозната и кръвопролитна военна кампания на САЩ след Виетнамската война, подчертава вестникът.

С напускането си американските сили оставят страната политически нестабилна, все по-изменчива и подложена на риска да затъне в сектантски борби, които през 2006 и 2007 г. отнеха живота на хиляди пора. Шиитското ислямско правителство вещае лошо бъдеще за Ирак. За зла беда то е пряк продукт на неправилната концепция на Америка за Ирак след нахлуването през 2003 г. – да се постави акцента върху пропорционалното представителство на вероизповеданията вместо национално единство и умерения ислям, пише нюйоркският вестник.

През 90-те години Вашингтон си представяше „следсаддамовия Ирак“ като федерация на араби и кюрди. По онова време кюрдите се бяха съсредоточили върху своята автономия; шиитските ислямисти отхвърлиха федерализма южно от Кюрдистан; мнозина други шиити категорични отхвърлиха също иранския модел на управление поради опасения, че той може да отблъсне секуларистите и сунитското малцинство. По-нататък в коментара си „Ню Йорк таймс“ описва как в американската концепция е настъпилия коренна промяна през 2002 г., когато администрацията на Буш се готвеше за войната.

На конференция с иракски опозиционери в емиграция американците обявиха, че новите политически институции трябва да отразяват пропорционално етническо-сектантското разделение, тоест първоначалната схема да се подраздели на квоти за шиити и сунити. И през юли 2003 г. иракският управляващ съвет от арабско-кюрдски бе трансформиран в сунитско-шиитско-кюрдски триъгълник. И арабите които възприемаха себе си като иракчани внезапно се превърнаха в аномалия.

След сектантското насилие през 2006 и 2007 г. иракчаните преоткриха национализма. Активирането на американските войски и критиките на националистите към подготвяната конституция създадоха благоприятна среда за Нури ал Малики да израсне като лидер, който вдъхваше респект сред редиците на сектантите, припомня вестникът.

Но през май 2009 г., когато Барак Обама вече беше в Белия дом, шиитските ислямисти, които бяха маргинализирани от Малики, се прегрупираха в Техеран с цел да създадат чисто шиитски сектантски алианс, който да задълбочи т. нар. дебаасификация и в крайна сметка да погълне Малики. След лошото си представяне на парламентарните избори през 2010 г. Малики смени курса и възприе „паншиитска“ платформа, за да се сдобие с втори премиерски мандат.

Но администрацията на Обама не успя да съзре промяната в Малики, който е станал заложник на импулсите на проиранските ислямисти, докато повечето сунити и секуларисти в правителството са оставени на заден план. Така че Ирак сега прилича повече на отчаяната и разделена страна от 2006-а вместо оптимистичния Ирак от началото на 2009 г., заключава „Ню Йорк таймс“.

САЩ превърнаха Ирак в консуматорско общество

Мохамад Али Хариси, Франс прес

Млад рапър, вкаран в затвора от въоръжени мъже, пита в клипа на много популярна сред младежите песен защо градът е покрит с кръв и каква е причината за споровете между иракчаните. „Доктор Кони“ е един от многото младежи, които приеха този музикален стил след инвазията през 2003 г.

Маргинални в сравнение с привържениците на традиционната иракска музика, те са доказателство за промяната, която американците внесоха в общество, блокирано от диктатурата на една партия и задушено от трийсет години ембарго. Американци на танкове донесоха в тази сурова страна консуматорското общество.

Много ограничен и стриктно наблюдаван от службите за сигурност на Саддам Хюсеин, днес интернет е достъпен навсякъде, както и мобилните телефони, сателитните канали, които замениха трите банални канала на иракската обществена телевизия. 27-годишната Ханин Сабах, професор по английски в Университета в Багдад, използва интернет за първи път през 2002 г. „Беше в контролиран център. Всички сайтове бяха блокирани с изключение на два музикални“, спомня си тя. „Когато за първи път се свързах, направо полудях. Прекарвах времето си пред компютъра“, допълни тя.

Масовото вкарване на автомобили без мита предизвика първите задръствания в Багдад, а електродомакински уреди заляха тротоарите в градовете и препълниха магазините, които преди това бяха празни. „Да си купиш нов автомобил беше мечта, а да намериш телевизор втора ръка, който работи, бе цяло щастие“, отбелязва 48-годишният Салам, бивш пилот на самолет.

45-годишният багдадски търговец Акрам Абу Ахмад разказва за възхищението от първия си сателитен приемник след падането на Саддам Хюсеин. „Имах усещането, че откривам нов свят. С децата се залепихме за телевизора в продължение на часове и гледахме всичко, без значение какво“, признава той.

Улица „Мутанаби“ остава място за среща на любители на книгите всеки петък. Преди 2003 г. имаше много книги на арабски, които възхваляваха Саддам Хюсеин, но и стари романи на английски, френски и немски, понякога издания, които не могат да се открият в Европа и често фотокопирани учебни помагала и университетски учебници. След падането на режима се появиха религиозни сборници, главно шиитски.

„Пазарът започна да приема и нови произведения на английски, американски романи като Хари Потър и „Здрач“, но и много книги за хороскопи и магии“, обяснява Шаалан Зейдан, 50-годишен букинист, който упражнява занаята от 30 години.

В Джадрия срещу Багдадския университет, младежи организират всеки петък състезание с автомобили. Те бръмчат, правят пълни завои, а американските автомобили – главно Форд Мустанг и Додж Чарджър, предизвикват най-голяма завист.

Но иракският пазар устоя на другите американски продукти. Въпреки, че много ресторанти избраха имена с американско звучене, за момента по улиците няма МакДоналдс, Пица Хът или Старбъкс, нито големи вериги за бързо хранене с изключение на две имитации : „Хепи Макдоналд“ и „Пица Хет“.

Въпреки че американското влияние е видимо в начина на обличане, то засяга съвсем бегло културата. Според 21-годишния Мохамад Хамид, „американците може и да са ни донесли промени в стила и технологията, но на висока цена“. „Американците не ни оставиха нито един паметник, но можем да сме им благодарни, че донесоха в страната творческа анархия“, заяви Хамид Фабел, професор по политология в Багдадския университет.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.