Старата Хавана отказва да умре

в. Ню Йорк таймс

Къща срещу сградата „Капитолио“ в центъра на Хавана. Снимка: Любомир Любенов

Бродейки из един малък, затулен от плодни дървета парк в Старата Хавана, бях изненадан да видя бронзовия бюст на Ханс Кристиян Андерсен. Хавана е град на изненадите, най-голямата от които е чудото на нейното опазване. Не толкова защото вече половин век социалистическата революция стои настрана от модернизацията; по-скоро става дума за съхраненото чувство за история и дълбоката културна гордост на кубинския народ.

За човек, неизкушен от латиноамериканския контекст, това не е без значение. Понеже, ако се шляете безцелно по изящния бароков катедрален площад в Старата Хавана, където на времето са били погребани тленните останки на Христофор Колумб, вие усещате наследството на Стара Испания и нейната роля като преден отряд в откриването на американския континент и цялостното значение на всичко това за света.

Старата Хавана е жива реликва. Нейните тесни улички с редици жилищни сгради с гипсови орнаменти и врати, често водещи към изящни вътрешни дворове, оцветени в пастелни тонове, ни връщат към епохата на високата европейска цивилизация, вече изчезнала под напора на стоманата и стъклото в съвременните центрове на метрополиите в Европа.

В по-голямата част от Азия, където в метрополиите е имало същото влияние на ранния модернизъм, комбинацията от неумолимата влага и неумолимият напредък са погребали останките от колониалното жилищно планиране. Най-яркият пример е Старият Ханой, чиито представителни жилищни сгради в охра вече са почти изчезнали.

Да бродиш по улиците на Стара Хавана означава да изпиташ градските правила и ценности на една отминала ера, където пространството е за хора, не за автомобили; където тесните улички водят до площади и малки сенчести паркове като този с бюста на Ханс Кристиян Андерсен. Не че през Хавана не е минала четката на модерното. Ако караш по четирилентовата 23-а улица от морето в квартала „Ведадо“ на изток от центъра на града имаш чувството, че си в Холивуд или на улица „Вайн“ **

Но даже и в новите части на града има пространства с изискана запазеност. Старият „Хавана Хилтън“, който има конструкция, подобна на „Атина Хилтън“ и „Нил Хилтън“ , но е преименуван „Хабана либре“, е прекрасен пример. Той трябва да бъде запазен. Ако оставим настрана настойчивите търговци на ром и пури, безкрайния, но ограничен репертоар на музикалните стилове сон и салса и унилия маршрут на Хемингуей, в Хавана има и някаква ненатрапчива вежливост, от която могат да се извлекат много поуки за съвременния градски начин на живот.

Кубинските улици дават малка възможност за усамотяване. На приземните етажи виждаш гостните стаи и водиш разговори със семействата или се провикваш на съседи, надвесвайки се рисковано над перилата на балкона. В някои от тези къщи се дават стаи под наем на туристи. Отсъствието на коли превръща всеки ъгъл в кафене на открито. Улиците са в повечето случаи чисти и безопасни.

Циниците ще кажат, че старият град е запазен единствено заради твърдата ръка на социалистическата държава. Те имат предвид държавния монопол върху приходите от туризма, който вкарва конвертируемите песо, изхарчени в баровете и кафенетата на улица „Обиспо“, в държавната хазна, докато обикновените кубинци с труд се снабдяват с яйца и пресни зеленчуци, да не говорим за месо, от зле снабдените държавни магазини и мизерните пазари. Трудно е да бъдат пренебрегнати трудностите пред обикновените кубинци, но лесно може и да се забрави, че основните услуги като здравеопазване и образование са безплатни.

Други се опасяват, че очарователните гипсови орнаменти ще изчезнат под атаката на съвременния капитализъм, когато той дойде. А той е на път. Съвсем наскоро кубинците получиха правото да купуват и продават имоти, което става за пръв път от 1959 г. насам. Конвертируемата валута вкара пари в джобовете на някои хора, а световни луксозни брандове направиха свои предни постове в Старата Хавана.

Аз съм по-скоро оптимист. Изглежда кубинците смятат Хавана за ценно наследство, последен символ на гордата латинска и американска култура и цивилизация, която предшества Фидел и Че. Историкът на града Еусебио Леал Спенглер от десетилетия работи за запазването и възстановяването на над 300 сгради в стария град; той е впрегнал приходите от туризма за покриване на разходите за тази дейност.

Повечето улици в стария град са затворени за автомобили, а възстановки на железни оръдия от 18-и век, които на времето са пазели града от нападения на корсари, сега го пазят от нашествието на автомобилите.

„В дните, когато Еусебио Леал Спенглер минава по улиците на Старата Хавана, хората го посрещат като рокзвезда“, възкликна през 2007 г. „Ню Йорк таймс“. „Жените го целуват по бузите и му шептят, че го обичат. Децата го сочат с пръст.“ След една седмица обиколки из Старата Хавана и аз искам да го целуна.

БТА

* Авторът живее в Сингапур и е регионален директор на Центъра за хуманитарен диалог
** Улица в Холивуд – Бел. прев.