Все пак куфарчетата с пари има
Откъс от книгата „Първият милион” от Крум Благов, продължение – виж тук първа част.
Може да има известно преувеличение в приказките за милиарди долари в куфарчета, но това не значи, че раздаване на пари не е имало. Александър Томов, когото 10 ноември заварва като помощник на премиера Георги Атанасов, е убеден в това. Беше време на голям ред и на голям страх – каза ми той. – Никой не смееше да пипа пари, освен ако не му бяха дадени. Но съм сигурен, че през периода 1987-1989 г. на Държавна сигурност й беше възложено, не мога да кажа от кого, най-вероятно от хората около Живков, да подпомогне определени хора в частния бизнес.
„Подпомагане” според Томов не значи непременно раздаване на пари. Един от начините за натрупване на богатство след промените през 1989 г. е бил да се купят дефицитни стоки. Тъй като по това време магазините са празни, „дефицитно” означава почти всичко. Знае се, че предстои либерализиране на цените и стоките умишлено не се пускат на пазара. След няколко месеца цената им е пет пъти по-висока. Така някои хора стават бързо-бързо милионери.
Те обаче не биха могли да бъдат случайни. Първо, някой им е разрешил именно те, а не други, да купят стоките. И второ – осигурени са им или пари, за да ги платят, или пък възможност за разсрочено плащане: да платят „купеното”, след като го продадат. По този начин всъщност държавата или нейните предприятия са отстъпвали печалбата си на определени лица. Това, а не куфарчетата според Томов е бил главният канал за първоначалното натрупване на капитал.
Аз също знам такива случаи. Мой приятел, който по-късно емигрира в Австрия, по онова време забогатя буквално за една седмица. Обясни ми, че внесъл коприна от Дубай за модна къща „Валентина”. Сделката финансирала къщата. Защо тогава ръководителите на „Валентина” не са купили коприната без посредник? Има две обяснения – или някой им е наредил, или приятелят ми е бил подставено лице и е задържал само процент от печалбата, а останалото тайно е върнал на този, който му е уредил и финансирал сделката. Това е една от схемите за първоначално натрупване на капитали.
Томов се съмнява както в куфарчетата, така и в съществуването на списък за раздаване на пари. „БКП си е създавала собствен икономически ешелон – смята той, – но това е ставало хаотично, неорганизирано. В партията нямаше единство по този въпрос, защото Александър Лилов и Андрей Луканов бяха в конфликт от първия ден.” Споразуменията с отделни лица според него са били зад гърба на официалното партийно ръководство. „Много хора искаха да станат бизнесмени, но тъй като никой нямаше капитал, трябваше отнякъде да го вземат” – обяснява Томов.
Когато Висшият съвет на БСП отхвърля плана на Луканов за икономически реформи, той подава оставка като премиер. На власт идва коалиционното правителство на Димитър Попов. Вицепремиери стават Александър Томов, представляващ БСП, Виктор Вълков от БЗНС и Димитър Луджев от СДС. Настъпва нов етап от първоначалното натрупване на капитали. За него Томов разказва:
„СДС погна всички банкери и ръководители на големи предприятия. Искаха масови уволнения. Заради това правителството ни беше на път да се разпадне. Тогава старите ръководители, които знаеха къде са парите и имаха връзките, се изтеглиха и сложиха отпред лица, които не будеха съмнение – комсомолци, техни довереници. Старите застанаха отзад и побързаха да натрупат пари, защото никой от тях нямаше значителни спестявания, а някои се страхуваха, че апартаментите, дадени им от партията, може да бъдат взети.”
Фактически икономическата власт се поделя между новите подставени лица и старата стопанска номенклатура. Как обаче формалните управители биха могли да бъдат контролирани, след като са получили реални права? „Те много бързо усетиха силата си и поискаха да се разграничат от тези, които ги лансираха” – обяснява Александър Томов. По-нататък ще се спрем на два конфликта между „млади” и „стари”, в които „старите” си отиват.
Тези спорове не винаги се решават цивилизовано и законно. Понякога са използвани криминални методи, стига се дори до убийства. Най-красноречив пример е атентатът срещу Андрей Луканов. Освен него през последните десетина години са ликвидирани повече от 120 бизнесмени, без да са разкрити нито извършителите, нито поръчителите. Може би за някои от тези убийства причината е точно в борбата за контрол върху отклонените от държавните предприятия пари, която се води скрито още от първите месеци след 1989 г.
Има достатъчно доказателства, че голямо раздаване на блага е имало. То може и да не е било на пари в брой, а на имущество, готов бизнес, влияние. Слухът за куфарчетата е опростена представа за станалото след 10 ноември, но е сполучлив символ. Така че нека видим какво е имало в „куфарчетата” и накъде са потеглили те.
Източниците, от които биха могли да дойдат куфарчетата, са три. Първият са сумите, отпускани от държавния бюджет за издръжката на партийния апарат. Както стана ясно БКП е получавала до 1989 г. 135 милиона лева годишна бюджетна субсидия. Вероятно същата сума е била предвидена и за 1990 г., но в края на годината, когато Александър Томов влиза в ръководството на преименуваната в БСП компартия, според него „в партийната каса нямаше нищо”.
Второто кранче е в ЦК на Комсомола. Субсидията за издръжката на ДКМС през 1989 г. е била 39 милиона лева. Това е записано в отчета пред ХVІ извънреден конгрес на ДКМС през 1990 г. Младежкият съюз е имал също 11 милиона собствени приходи. Освен с тези 50 милиона в ЦК на ДКМС са се разпореждали с фондовете за техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ), набирани от вноски на предприятията. Към 1990 г. тези фондове – 40 милиона лева, са депозирани в банката за стопански инициативи „Минералбанк” на тригодишен влог при лихва 4,5 процента. Партийните и комсомолски финансови ресурси следователно са били малко над 200 милиона лева годишно.
Третият възможен източник са задграничните търговски дружества, контролирани от разузнаването. Там парите са били повече, а съдбата им е неизвестна. За тези суми са знаели четирима души, двама от които вече не са сред живите. Ето какво ми каза Григор Стоичков.
На световното изложение в японския град Цукуба през 1985 г. Тодор Живков е смаян от напредъка на „капиталистите” в технологиите. Връща се и в тесен кръг казва: „Дайте на наши хора пари да направят фирми в чужбина, за да вкараме научно-техническия прогрес. Крадете, купувайте, въпросът е да развием техниката. Не можем повече да разчитаме на Съветския съюз.”
На този разговор присъствали Григор Стоичков, Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Стоичков си спомня: „Живков каза: „Да вземем да активизираме нашето разузнаване. Да създадем дружества, различни форми за търсене на нови технологии.” Задачата се възложи на Луканов, Дойнов и Стоян Марков, но основният играч беше Андрей. Казаха на Живков, че ще трябват пари. Не помня колко, ама примерно 50 милиона. След това веднъж Георги Атанасов каза, че са дадени още 100 милиона.”
Така се създава научно-техническото разузнаване (НТР) – самостоятелно подразделение в състава на Първо главно управление на Държавна сигурност. Когато Луканов става премиер на 8 февруари 1990 г., министърът на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев закрива НТР. „Проявих интерес какво става – разказва Григор Стоичков. – Попитах Георги Атанасов или някой друг: „А преди да ги закрият, направи ли се инвентаризация на външнотърговските дружества?” „Не знам, Гриша. Нямаше време.”
Голяма част от тези 150 милиона – не се знае долара или валутни лева – след 10 ноември 1989 г. остават извън България. Стоичков предполага: “Моето тълкувание е, че Семерджиев под давлението на Андрей Луканов дава заповед да закриват дружествата, без да се направи инвентаризация. Тия хора, у които останаха парите, са се отчитали или пред Андрей, или пред Огнян Дойнов. Може и пред Стоян Марков, но вероятността е по-малка. Понеже са давани държавни средства, трябваше да се разпореди председателят на Министерския съвет. Затова Георги Атанасов също знае нещо по въпроса.”
Стоичков се пита: „Откъде Огнян Дойнов имаше пари да купува имоти в чужбина? По моему от тия, които останаха зад граница.” Луканов и Дойнов вече не са сред живите, за да можем да ги разпитаме. Но големите пари оставят следи. По-нататък ще видим, че двамата са свързани с биографията на някои лица от бизнес елита, който се появи след 10 ноември 1989 г.