Тъжна Коледа в Атина

в. Кориере дела сера

Гласът на Елвис, който пее „White Christmas“, кънти в една от атинските улици. В близост до кофите за боклук шестгодишно момченце, облечено в огромно за възрастта му яке, танцува и сочи радостно с пръст витрината с бонбони на съседен магазин, обявил ликвидация. Майка му само погалва косата му и отмества поглед. Сега не е време за подаръци. Защото в Атина настроението не е празнично.

Гръцката столица преживява мъчителен период и не е в състояние изобщо да празнува. Атина понесе множество унижения, задушавана от дългове, от икономии и от все по-високи данъци, както и от исканията на Тройката. Атинските общински власти се опитват да забравят за кризата, за насилието и за бедността. Те издигнаха коледно дърво с оскъдна украса насред площад Омония, който е под обсадата на престъпността и проституцията. Под коледното дърво има коледни ясли, които нощем служат за убежище на бездомниците.

Общинските власти запалиха и коледните светлини в Колонаки, квартала на лукса. Но днес той с празните си магазини и с бутиците, в които намалението достига 70 процента, прилича на снимачна площадка на филм, разказващ за един безвъзвратно отминал живот. Хиляди хора се разхождат из Атина през последните пазарни дни преди Коледа.

Но те не носят торби с покупки и не се усмихват. Те дори не се спират пред витрините, за да посочат желания подарък. Привидността, така присъща на гърците, вече няма значение. Днес само кафенетата са претъпкани, но да седиш там и да говориш за икономическата ситуация е, както изглежда, единственият лукс, който могат да си позволят гърците.

Жителите на Атина се опитват да преживяват както могат, правят всичко възможно, за да свържат двата края. „Какви подаръци съм купил ли? Ами купих подаръци само за внуците от един базар. Похарчих за тях около 70 евро“, разказва Георгиос, 59-годишен таксиметров шофьор. Той признава, че печели двойно по-малко в сравнение с 2009 г., докато цената на живота се е удвоила. Всеки ден изникват нови данъци и такси, неочаквани увеличения. И всеки ден се правят нови съкращения и икономии там, където е възможно.

По-голямата част от сградите в Атина са спрели централното си отопление, защото много от обитателите не си плащат парното. Семействата се отопляват с електрически печки. Но и това не помага. Най-новото хрумване на правителството е нов, четвърти жилищен данък, включен направо в сметките за тока. Ако той не бъде платен, токът се спира.

„Това е противоконституционно. Ето защо се обърнахме към съда“, казва Георгиос Пападатос, книжар в Монастираки, колекционер на стари книги, в чийто магазин могат да се открият безценни неща. „Никога не съм си представял, че на 69 години ще доживея до такова положение“, допълва той и споделя, че сега успява да изкара на ден само по 35 евро. А всяка сутрин той отваря магазина си в 8 часа и го затваря вечер в 22 часа. Тези 14 часа труд той споделя със съпругата си и 23-годишния си син. Когато говори за него, Георгиос признава, че за младите в Гърция ситуацията е равносилна на истинска трагедия.

Четиридесет на сто от младите между 18 и 30 години в Гърция са безработни. Мнозина от младежите работят за жалки пари. Други се хващат на работа на няколко места или работят каквото им падне. Който може, бяга в чужбина, в Германия или в Швейцария. Пред посолството на Австралия от няколко дни се е образувала опашка от стотина души, след като Канбера обяви, че иска да „внесе“ лекари от чужбина. За онези младежи, които не могат да напуснат Гърция, остава само отчаянието.

„Искам да се махна, но не мога да изоставя татко, който е болен. Въпреки че нямам работа, семейството ми ме помоли да остана в Гърция“, споделя 23-годишният Павлос, дипломирал се с отличие по икономия от Атинския университет. „Бих работил каквото и да е, но не мога да намеря нищо“, оплаква се той.

Сред младите в Гърция отчаянието и гневът се смесват в коктейл, който може да стане опасен. Да преживяваш днес в гръцката столица никак не е лесно. Само в центъра на Атина бяха закрити 30 хиляди магазина. Тоест всеки трети магазин пусна кепенци. Самоубийствата нараснаха с 40 процента. Двайсет процента от жителите на столицата загубиха работата си. Още толкова живеят под прага на бедността, разказва 39-годишният фотограф Грег Хризохидис, повтаряйки данните, разпространени от медиите.

Последиците от всичко това се виждат навсякъде. На булевард Пирея хиляди се редят на опашка за порция храна, която отнасят вкъщи в синя торбичка. Улиците в централната част на столицата вече са разделени между бандите и имигрантите, които са дошли в Гърция, мислейки, че ще могат да намерят оттук работа в Европа. А вместо това се оказват принудени да останат в Гърция, без работа и заставени да бранят територията си в бизнеса с дрогата и с плътта.

Една доза хероин в Атина струва 5 евро, точно колкото струва и компанията на проститутка. Същата сума се плаща и за две сувлаки. А когато настъпи нощта, няма грък, който може да мине без да пострада по централните атински улици. Престъпността, която преди две години беше зевет процента, днес е нараснала двойно. Зле осветените улици правят центъра на Атина малко привлекателен за туристите и за бизнесмените.

Резултатът е, че хиляди компании изоставиха офисите си в централната част на града, а най-малко 18 хотела около Омония бяха принудени да затворят врати. Сърцето на Атина спря да бие при това масово бягство.

„Ако нещата продължават така, дори туризмът няма да ни спаси“, отчайва се Христос Зафейропулос. Засега той възлага надежди на чужденците, посещаващи ресторанта му, който откри в подножието на Партенона. „Не съм плащал на служителите си от два месеца. Но те продължават да идват на работа всеки ден. За да върви бизнесът, трябва поне 40 души да си поръчат нещо в интервала между обеда и вечерята, но ако и 10 си поръчат нещо, пак съм доволен“, допълва той.

Христос мисли за празниците и първото нещо, което му идва наум, е следващата година. 2012 година. Ужасната година, през която ще настъпи обратът. Лично Христос предпочита тогава Гърция да обяви неплатежоспособност. „Нека се върнем към драхмата, за да не бъдем повече роби на германците“, казва той. Така мислят и стотици младежи в Гърция.

„Който говори подобни неща, е или луд, или е комарджия“, отвръща им Статис Анестис, главен секретар на синдиката Обща конфедерация на труда. „Върнахме се към начина на живот от средата на 60-те години на миналия век. Никога не сме били толкова зле“, допълва той и признава, че е имало предвестници на бурята, на които никой не е обърнал внимание.

„Сега трябва да тръгнем нагоре. Икономиката трябва да започне да расте. Защото системата на „семейните парашути“ назначенията на роднински принцип не може да продължи да действа дълго. В някои случай тази система дори вече не върши работа“, признава Анестис.

В навечерието на Коледа група студенти пред Атинския университет пеят с надеждата да изтръгнат усмивка от минувачите. А може би и някоя монета. Но паничката им е празна. Така е по Коледа във време на криза. Такава е Коледата в Атина 2011 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.