Хиляди испанци още търсят откраднатите си деца

ДПА

Протест на близки на откраднати бебета в Мадрид. Снимка: вертеле

Докато Ана Кано кърмела тридневното си бебе в клиника в Мадрид преди 48 години, „една сестра дойде и го взе“. Петнадесет минути по-късно казали на Ана, че бебето е починало. „Поисках да се срещна с лекар и вдигнах такава врява, че заплашиха да извикат полицията“, каза Ана, вече навлязла в 80-те си години, пред всекидневника „Ел Паис“. Но „никога не ни позволиха да видим тялото.“

Кано родила в периода на управление на испанския диктатор Франсиско Франко между 1939 и 1975 година, в който се смята, че бебета системно са били крадени и давани за осиновяване на богати семейства, които подкрепяли дясната национал-католическа идеология на генерала. След това кражбите и трафика на бебета продължили, вече от финансови съображения, в продължение на около две десетилетия след диктатурата, твърдят асоциации, представляващи хора, които сега отчаяно търсят изгубените си деца, родители, братя и сестри.

300 хиляди деца може би са били откраднати от майките им, изчисляват представители на жертвите. Прокурори и съдилища разследват почти 1500 такива случая в цялата страна, но много от жертвите остават с усещане, че разследванията не напредват много. „Няма политическа воля да се разследва това“, каза за ДПА Флор Диас, председател на асоциацията „SOS Откраднати бебета“. „Чувстваме се безпомощни“, каза тя.

„Много майки ще умрат, без да се срещнат с изгубените си деца. Много семейства губят надежда.“ Според появилите се доказателства, първоначално бебетата били отнемани от „червени“ родители, които са се борили срещу Франко в гражданската война в периода 1936-1939 година. По-късно престъпленията били насочени към бедни жени, някои от които самотни майки, които не можели да се защитят от лекарите, монахините в болниците и други уважавани фигури, които ръководели незаконни мрежи за осиновяване.

„Осиновителите често не знаели, че децата са откраднати“, казва Диас. „На тях просто им казвали, че ако платят, няма да им се наложи да чакат толкова дълго, за да получат дете“. Според Диас едно бебе можело да струва приблизително колкото апартамент. На майката казвали, че новороденото е починало и че тялото вече е погребано или не е в достатъчно добро състояние, за да го види. На някои родители показвали тела на други бебета.

Осиновителите регистрирали децата като свои. В престъпленията били замесени лекари, монахини, свещеници, акушерки, чиновници, гробари и посредници. Кражбите започнаха да излизат наяве, когато през 2008 съдия Балтасар Гарсон опита да разследва нарушенията на човешките права при Франко. Гарсон беше принуден да изостави разследването си, но неполитическите случаи на незаконни осиновявания също започнаха да стават известни.

Според документа за смъртта на сина на Кано, той е починал преди раждането. „Ако е било така, как беше възможно да го държа в ръцете си три дни“, пита жената, живееща в Хетафе близо до Мадрид, чието семейство изиска прокурорите да разследват случая. Натискът от страна на жертвите и медиите подтикна социалистическото правителство на министър-председателя Хосе Луис Родригес Сапатеро да назначи прокурор, който да координира подобни разследвания.

Правителството създаде също и база данни с ДНК, но Диас казва, че много от жертвите нямат достъп до нея. „Базата данни от ДНК може да се използва само след разрешение от съдия, което да потвърди, че има доказателства за престъпление“, обясни тя. „А много хора не искат да повдигат криминални обвинения, които биха засегнали и осиновителите им.“

Засега, съдебните разследвания са довели до повече от 70 законово разрешени ДНК теста и до 14 ексхумации на тела на бебета за такива тестове, според данните, цитирани от „Ел Паис“. Само шест семейства са били събрани. Междувременно повече от 300 разследвания са били изоставени. Разследващите се изправят пред големи трудности при проучването на предполагаеми престъпления, които са се случили преди десетилетия. Липсват документи, свидетели са починали, времето за завеждане на дело по престъплението може да е изтекло по давност.

Все пак Диас подозира, че влиятелни хора блокират разследванията, поне в някои региони. „Жертвите провеждат разследвания сами“, казва тя. Някои от родителите, търсещи децата си, са наели детективи или са започнали собствено разследване в интернет. Асоциации на жертвите също са създали свои собствени бази данни с ДНК. „Не искам да отдалечавам сина си от осиновителите му“, каза Луис Вега, разследващ баща.

„Но имам нужда той да знае, че баща му не го е изоставил при раждането.“ Испания се сдоби с ново консервативно правителство след изборите от 20ти ноември, но Диас не очаква това да донесе голяма промяна за откраднатите деца. „Може да се наложи да отнесем всичко това чак до Европейския съд в Страсбург“, зарича се тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.