Отвлечени от Севера или южнокорейска трагедия
в. Фигаро
На пожълтялата снимка, датираща от 80-те години на миналия век, южнокореецът О Кил-нам носи очила с плътни стъкла и тъмна пластмасова рамка и притиска в обятията си двете си дъщери. Снимката е направена по време на ваканция насред дюните на датското крайбрежие. С разпилени от вятъра коси голямата дъщеря, 9-годишната Хеуон безгрижно се е сгушила в обятията на татко си и се усмихва на по-малкото момиченце, 6-годишната Кюиуон. Това е една банална сцена на семейно щастие, завинаги смазано от лапите на тоталитарния севернокорейски режим.
30 години след тази снимка възрастният О Кил-нам се е вкопчил в единствената си надежда – че неговите дъщери са все още живи в севернокорейския трудов лагер Йодок, разположен северно от 38-ия паралел. „Преди две години бивш затворник там ме увери, че през 2003 г. те са били все още живи“, разказва О и това уверение кара пенсионирания южнокорейски икономист от Сеул да се вкопчи в тази малка надежда.
Той обаче дори не смее да се надява да види жива съпругата си Сук Джа, чийто 70-и рожден ден е отпразнувал сам на 10 декември. „Тя се е опитала да се самозапали през 90-те години“, казва той, позовавайки се на разказите на бивши затворници в трудовия лагер, които са успели да избягат.
Рядко от трудовия лагер номер 15 Йодок хората излизат живи. Лагерът е известен с името Долината на смъртта и там севернокорейският режим затваря без процес враговете на властта и ги експлоатира като роби, докато изтощението ги повали. Около 40 процента от затворниците в Йодок са починали от глад през 90-те години, според разкази на малцината успели да избягат оттам и споделили преживения ужас пред Амнести интернешънъл. В тази най-ужасяваща зона на пълен контрол осъдените на принудителен труд всеки ден понасят мъчения и са екзекутирани публично, без дори да знаят какви престъпления им се приписват.
Но трагедията на семейството на О Кил-нам е още по-голяма заради чувството за вина. „Действах като идиот“, не се поколебава да се самоупрекне този 69-годишен южнокореец. Той признава, че сам е хвърлил семейството си в устата на лъва. В средата на 80-те години младият южнокорейски изследовател, изпитващ симпатии към марксисткия режим, допуска с него да осъществят контакт агенти на Пхенян в Германия.
Те му обещават бляскава кариера в Северна Корея и преди всичко лечение на хепатита, разяждащ по онова време младата му съпруга. В замяна на тези обещания О Кил-нам трябва да избяга със семейството си на Север. На 8 декември 1985 г. в последните години на Студената война О и семейство му изпълняват условието и пристигат в Пхенян.
Само няколко дни са им необходими, за да осъзнаят, че са паднали най-наивно в клопка. Цялото семейство на О е изпратено в лагер за превъзпитание, за да изучава идеологията на режима. После севернокорейските тайни служби поверяват на О една много специална мисия – да се върне в родината си, да съблазни други южнокорейци от левицата и да ги примами в социалистическия рай на Севера. Пропагандната война на Корейския полуостров по това време е в разгара си между Севера и Юга, съюзника на САЩ.
Преди да тръгне на отговорната мисия, съпругата на О му казва: „Действай сякаш нас ни няма“ и го умолява да използва единствения си шанс да избяга от севернокорейския ад. О Кил-нам си спомня за последния ден, в който вижда жена си. На 21 ноември 1986 г. той успява да избяга в Дания.
За наказание режимът в Пхенян праща в трудов лагер съпругата и дъщерите му и се опитва да го шантажира. Пхенян му изпраща снимки и писма на семейството му в опит да го убеди да се върне. Отчаян през 1993 г., О Кил-нам пише писмо на Ким Чен-ир, в което го умолява: „Върнете жена ми и дъщерите ми“. Но напразно.
Тогава през 2001 г. О се впуска в последна офанзива. Започва кампания за информиране на международната общност за своя случай и за подтикване на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун да разгледа проблема му. През есента на същата година усилията му бележат напредък и той е приет във Вашингтон от американския специален пратеник за Северна Корея Робърт Кинг. Германската дипломация пък обещава на О да повдигне въпроса за семейството му пред Пхенян.
Тази нова стратегия на О е породена от липсата на напредък по въпроса от страна на Сеул, чиито отношения с Пхенян са в задънена улица. Министърът на националното обединение на Южна Корея Ю У-ик е съпричастен с О заради семейната му трагедия, но много южнокорейци гледат подозрително на този мъж, който е избягал на Север, а после е изоставил там семейството си.
„Случаят на О Кил-нам е много деликатен. Ние отдаваме приоритет на отвлечените от Севера южнокорейци“, признава южнокорейски дипломат. Все още 400 южнокорейци, отвлечени от агенти на Севера, се намират в затвори северно от 38-ия паралел. Така че на О не му остава нищо друго освен последната снимка на семейството му. Тя е направена насред снега в трудовия лагер Йодок. На нея се виждат съпругата и дъщерите му, отслабнали и вперили в него поглед. „Когато ги гледам, сякаш цялото небе се сгромолясва върху мен“, споделя О.
БТА