Автокрацията се завръща в Централна Европа

Тревожни сигнали идват от Будапеща – там се възцарява "конституционна диктатура"

в. Вашингтон пост

Виктор Орбан с Бойко Борисов. Снимка: правителствен сайт

Смъртта на Вацлав Хавел сякаш отбеляза изчезването на един застрашен вид в следвоенната европейска политика: този на антитоталитарния дисидент, „живеещ в истина“, който чрез петиции и самиздат отгледа демократична революция, направила континента „обединен и свободен“.

Оказа се обаче, че не всички са заживели щастливо завинаги.

Преди десетилетие Русия се завърна към диктатурата, а Украйна върви по същия път. Беларус никога не е била свободна. И сега се случва нещо, което никой никога не е очаквал в дните, когато Хавел водеше държавите от Централна Европа към Европейския съюз и НАТО.

Една от тях – Унгария – се завръща към автокрацията. И не само това: поне в Будапеща ерата на дисидентството се завърна. Но не само по дух, както ми напомни Миклош Харащи – изключително почтен ветеран от битките срещу комунистическото управление в Унгария през 70-те и 80-те години, а сега бич за новия силен човек в Будапеща Виктор Орбан.

Преди 25 години аз и други западни журналисти тайно се срещахме с Харащи, който тогава беше редактор на нелегално политическо списание, за да прочетем най-новата подготвена от него петиция пред правозащитни форуми като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Сега Харащи е изборен наблюдател на ОССЕ, но се е върнал към писането на петиции срещу управлението в собствената му страна.

Удивително е за колко много неща може да се пише. Десният националист Орбан оглавява координирана атака срещу всяка свободна институция в Унгария: пресата, парламента, правосъдната система, църквите, а сега и срещу централната банка.

„Това не е някаква нова Берлинска стена“, която Орбан изгражда, каза ми Харащи. „Няма бруталност – не изчезват хора. Но Унгария се превръща в конституционна диктатура в класическия смисъл на понятието“.

Достатъчно е човек да се замисли за станалото само през последните две-три седмици. Парламентът, където партията на Орбан „Фидес“ има мнозинство от две трети, избра близка приятелка на министър-председателя за шеф на наскоро създадения Националния съдебен съвет. На този пост Тунде Хандо ще разполага с правомощията да замени 274 съдии, принудени да напуснат постовете си по силата на друг новоприет закон, според който съдиите над 62-годишна възраст трябва да се пенсионират.

Ще напусне и председателят на независимия Конституционен съд, тъй като не покрива новите изисквания за поста.
Миналата седмица този съд отмени текстове от два от неоавторитарните закони на Орбан. Единият от тях позволяваше назначени от президента лица да налагат унищожителни глоби на медии, които не покриват неясно формулираните стандарти за „баланс“. Другият намали броя на религиозните деноминации в страната до 14: другите вероизповедания трябва да бъдат одобрявани от парламента с квалифицирано мнозинство от две трети.

Но самият съд е пълен с новоназначени лица и е лишен от голяма част от правомощията си, и затова не е ясно дали постановленията му изобщо ще имат някакъв ефект.

Междувременно парламентът предприе законодателни промени, които отнемат независимостта на централната банка. А новият медиен съвет на Орбан отказа подновяването на лиценза на радиостанция, в чиито ефир се чуха някои от последните антиправителствени изказвания.

ЕС и администрацията на Обама постепенно засилват критиките си срещу това заграбване на властта. Но те са заети с други проблеми – а и Орбан до голяма степен не обръща внимание на възраженията им. Говорителят му твърди, че правителството със закъснение поправя злините на комунизма. Понякога неговите представители загатват и за по-голяма амбиция: да се създаде форма на управление, която има по-голям потенциал да се бори с режими, които Орбан определя като „по-ефективни“ – като Китай например.

„Намираме се в експериментална фаза“, каза ми заместник-външният министър Жолт Немет по време на негово посещение във Вашингтон миналия месец. „Този вид експериментално отношение може да е от полза за целия Запад. Демократичният дебат с нуждае от нови идеи“.

Междувременно Харащи пише своите петиции, които се разпространяват в интернет, а не в ръкописен вариант, но са подписани от много от същите онези хора от 80-те години. Една от тях, адресирана до държавния секретар Хилари Клинтън, беше на тема медии и правосъдие и в нея се предупреждаваше, че „в страната се изгражда автократична система“.

В друга ставаше дума за закона за религиите, за който бе написано, че „за една нощ бяха отнети правата“ на реформистките еврейски конгрегации, както и на всички мюсюлмански, будистки и хиндуистки секти, отклоняващи се от традиционните вероизповедания.

Но най-въздействащото от писмата на Харащи беше подписано от самия Хавел, както и от други 72-ма бивши дисиденти от бившите комунистически страни в Европа. Наречено „Будапещенското обръщение“, то привежда убедителни аргументи в полза на тезата, че липсата на демократични „стандарти за спазване на правилата“ в европейските институции прави възможно „онова, което Европейският съюз имаше за задача да предотврати и за което всички мислеха, че е невъзможно: създаването на напълно реална нетолерантна демокрация в собствените му граници – в Унгария“.

Но както и през 80-те години, изглежда Харащи води самотна битка – та кой има време за Унгария, когато Италия е на път да фалира, а Сирия е пламнала? Но сега, както и тогава, той и другите, подписали петицията, заслужават да бъдат чути.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.