Юрий Ангелов: Актьорът е на трибуна, заместила службите в църквата
Защо мафиотът Распутин от „Седем часа разлика” преди 20 г. е напуснал доброволно Народния театър и е избягал в природата на Странджа
Руският мафиот Распутин – това е телевизионната роля в „Седем часа разлика”, която върна театралния и филмов актьор Юрий Ангелов обратно в София, след 20-годишно самоизгнание. Ангелов напуска изведнъж Народния театър и столицата, в апогея на актьорската си кариера. С множество главни роли на сцената и в киното до момента, той зарязва всичко и избира дълги години да живее в намиращото се близо до морето село Фазаново в Странджа. По късно започва да играе в бургаския Драматичен театър „Адриана Будевска”. Земеделието и книгите за философията на стоицизма го превръщат в човека, който винаги е искал да бъде.
62-годишният актьор е роден в Тотлебен, Плевенско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Апостол Карамитев. Сега, заради снимките в сериала, Ангелов живее в хотел в Драгалевци. Двамата му синове живеят в чужбина. Единият, развиващ се в сферата на документалното кино, е в Лондон, а по-големият му син е графичен дизайнер и живее на остров Ибиса в Испания.
– Сега сте облечен в костюма на Распутин. Как се чувствате в него?
– Харесвам го много. Това е изключително добре написана роля. Когато прочетох тухлата, която представляваше сценарият на „Седем часа разлика”, приех да участвам. Аз поначало не съм от актьорите, които приемат всичко, ръководя се от принципи.
– Има ли допирни точки между вас и Распутин?
– Днес снимахме последния ден от сезона. Беше много студено и имаше 100 човека статисти за масовка. А аз се намирах в луксозен джип и трябваше да „направя” една усмивка за ролята си… Усмивката ми тогава стана много кисела, защото постоянно гледах тази масовка, мръзнеща на студа. Но в края на краищата се получи добре за телевизията… А иначе моята усмивка е много по-различна, откровена, и много приятели се чудят как съм толкова различен в ролята на Распутин. Освен, че има много пари, за разлика от мен той и не може да се усмихва широко.
– Играете в бургаския театър. Как се чувствате там?
– Там съм вече 15 години. Напуснах доброволно Народния театър. Бургас е съзнателният ми избор. Хубав град, топъл, артистичен. Там едва ли не всички пишат стихотворения (смее се).
– Много хора се чудят защо сте си тръгнали от Народния театър по средата на кариерата си…
– На мен просто не ми харесваше нито ситуацията, нито градът. Няма конкретни причини, по-скоро ставаше въпрос на чувства. Поддържам израза: „Да надуеш платната”. Знаете как хората пренебрегват понякога разумните доводи. Бях около 20 години в София. Имаше и прекрасни неща, докоснах се до артисти, които не са вече живи. Сред тях беше Апостол Карамитев, моят учител, който между другото е от Бургас. Факт е, че с напускането на Народния театър си спасих живота, излекувах се от заболяванията си. Усетих, че ставам полезен. И сега като ме питат, включително хора от публиката, къде съм изчезнал тогава, казвам, че съм бил на „специализация” в „университета на природата”.
– Живял сте в с. Фазаново след напускането си. Защо избрахте това място?
– Още в София проучвах различни места из България, по възможност по-затънтени. Обиколих някои от тях и накрая попаднах във Фазаново. Това село го нямаше на картата, само бях чувал за него. Нещо там така ме грабна, не мога да го изразя с думи.
– Защо търсихте подобно място?
– Имах нужда от природа, широта, свобода. Бил съм близък със занимаващата се с лечебно гладуване Лидия Ковачева. Тя ми спаси живота, аз имах заболявания, сред които гастрит, колит. Никой антибиотик не ми действаше, имах безподобни поражения – унищожена микрофлора на червата, увредена храносмилателна система. Лекарите не можеха да ми помогнат. Тогава отидох при Ковачева и тя ми показа прости схеми. Реших и да пътувам, за да се излекувам истински. Тогава осъзнах, че обичам земята. Потънах в „природния университет”. Природата ми даде истинско здраве.
– Сам ли заминахте?
– Да. Съпругата ми, словачка, по това време вече се беше върнала в родината си. Децата ми доста пострадаха от този смесен брак между другото…
– Как решихте да се върнете в София, отново в бързея на събитията, и приехте ролята в „Седем часа разлика”?
– То стана случайно, не беше умишлено решение. Започнаха да се случват неща и аз се поддадох. Да даде Господ, да не сбъркам верния път. Чувствам се добре. Най-напред човек трябва да се почувства добре. И тогава ще дойде някой до теб и ще каже: „Ей, колко добре се чувства този!”, ще се облегне малко на теб, а ти ще му кажеш: „Почини си малко, осъзнай се, огледай се, и си стъпи на краката”. За да се опитваме да правим другите щастливи или да им казваме как да живеят, първо трябва да направим себе си щастливи, самите ние да сме хармонизирани. Сега ми хрумна една будистка притча. Един професор отишъл при будистки учител, бил много път, за да стигне до него. Влиза той в колибата на мъдреца и казва: „Искам да се науча от теб, ти си владеел върховната мъдрост”. Будистът казал: „Почакай малко, дай да изпием все пак един чай”. Седнали те и мъдрецът направил чай. Докато наливал от чайника, чашата на професора се напълнила и взела да прелива. Учителят казал: „Като тази чаша, ти си пълен с философски убеждения. Как да те науча на дзен, когато първо трябва да изпразниш своята „чаша”?
– Сега къде живеете? В Бургас, Фазаново, София?
– За съжаление най-вече в София, заради снимките. В Бургас играя, и твърде рядко се прибирам на село – на празници и в свободното време. В селото останаха много малко хора, около 15 души – предимно стари хора.
– Виждате ли се със стари приятели отпреди напускането на Народния театър, сега, когато сте често в София?
– Много добри приятели починаха. Докоснах се до артисти, които не са живи. Нямаше друг такъв човек като Апостол Карамитев. Дори той веднъж ми каза, с неговата чаровна усмивка, че хората го питат дали съм му незаконен син. Аз гледам сега да давам това, което съм научил от него. Той каза веднъж, че всеки човек е взел нещо от другите и това, което си взел, си длъжен да върнеш на хората.
– Мечтаете ли синовете ви някой ден да се върнат при вас?
– Мечтая те да са добре там, където са. Светът вече е едно голямо село. И щом в Ибиса му е добре да си пие кафето и не цени Китенския залив, прав му път (смее се)! Да пие кафе на Ибиса!
– Политиците виновни ли са за положението ни?
– Носим колективна отговорност. Нали ние ги избираме и търпим? Вярно, можем да се объркаме два, три пъти, но като се объркаме за пети път…
– Какво ни е „обърканото”?
– Аз съм бил много щастлив, докосвал съм се до „светещи” хора. Посетих преди време един мъдрец заради здравословни причини, той беше на 100 години. В края на прегледа попитах дали да отида на село. Той направи голяма пауза и ми каза, че българите сме направили голяма грешка, като сме се откъснали от природата, от земята. Моят дядо живя 96 години, имал е шрапнелни рани от три войни. Чувал съм от него колко здрави са били дядовците ни. Били сме пример за света. Как може да изчезне това здраве? Къде се затри? Нито едно българско знаме не е падало във войните ни лесно. С холера, с навуща, цървули, дедите ни са теглили на ръка оръдията и са побеждавали елитни армии… Сега вървим назад. Родени сме в райска земя, чужденците го признават, а ние сме си подготвили багажа за тръгване. Голямо объркване има, но това е поправимо. Все храня надежда, че генетичният ни код ще проговори, за да оцелеем. Време е да проговори. Ние сме страхотен народ. Би трябвало да настъпи осъзнаване, подем.
– По какви причини сте отказвали роли?
– Аз съм отказвал една от най-големите роли в Народния театър, в пиесата „От ума си тегли”. Правил съм така, защото актьорът трябва да избира ролите. Той е на трибуна, заместила службите в църквата. Ние общуваме с великите мъртви – Шекспир например. Но има пиеси, които пропагандират хаос, объркват повече. Ние актьорите не можем да си позволим да объркваме това население. Напротив, с цялата си душа, трябва да се опитваме да хармонизираме публиката, а не да я объркваме. Не може всичко да се играе, има пиеси, пропагандиращи хаоса и унищожение.
– Дзен ли е преобладаващият възглед в мирогледа ви?
– Нямам еднородна философска система. Доста неща съм чел, избирал съм отвсякъде. Просто съм налучквал верния път. Повечето пъти съм уцелвал, слушайки сърцето. Много ми е повлиял Сенека, стоицизмът. Той гласи: „Хората винаги ще ви огорчат, обкръжението ще ви смачка, но великите мъртви винаги са на ваше разположение. От мрака на светлина те са изнесли даровете си. Те винаги ще дойдат, ще те посъветват и от контакта с тях ще бъдеш по-богат, няма да си огорчен”.
– Какъв начин на живот водите като хранене, като сън?
– Аз спазвам много диети, може да се объркате, ако разкажа. Но най-простичката храна е най-здравословна. Най-добре е човек да си засее градинка. И без това всичко в магазините е изкуствено, дори оцетът. Правилният начин на живот, на съществуване е много прост, достъпен. Бог е направил всичко достъпно за нас.
– Връщане към природата? Това ли е истината?
– Не мога да кажа връщане към природата, отговорно е. Как да се върнете към природата вие например? Да отидете и да видите в каква кал трябва да газите и как обкръжението пие (смее се)… По-добре да сте в града. Много е индивидуален пътят, и все пак има общи неща.
– Има ли достатъчно хора, които искат да се вслушат във вас или повечето са скептични?
– Ами аз не се интересувам дали хората са скептични или не. Дори съм много толерантен към тези, които може да се шегуват с мен. Ролята ми в „Седем часа разлика” беше трудна, но по начина, по който ме гледат хората на пазара например, виждам, че е било добре да приема ролята. Получило се е добре, щом очите им греят.