Външната политика на Путин към неизбежния провал

Ежедневний журнал

Колаж: иносми

Ако очертаем основната тенденция в руската външна политика от миналата година, трябва да посочим, че тази външна политика още никога не е била в тъй очевидно противоречие с реалността.

Уличният протест стана главното явление на годината. Стотици хиляди сърдити хора в Тунис и Египет принуждават авторитарни управници, успявали да задържат властта десетки години, да се оттеглят от кормилото. Десетки хиляди протестиращи в Западна Европа пращат правителства в оставка. Хиляди, обединени в движението „Окупирай Уолстрийт“, внасят сериозни корекции в политиката на Съединените щати, най-могъщата държава на планетата.

Абсолютно е невъзможно обаче това да бъде разбрано и оценено от Путин и компания – те продължават да живеят в света на Realpolitik от 19-и век. Защото и до ден-днешен си представят света като гигантска шахматна дъска, на която великите сили разиграват безкрайните си партии. В тази игра народите не са нищо повече от пешки, манипулирани от „големите чичковци“ в техен интерес.

Според тази логика всеки протест е само резултат от хитро скроен чуждестранен заговор. Нещо като бляскавите операции, провеждани през Първата световна война от Лоранс Арабски, вдигал арабски племена на бунт срещу Османската империя – съюзник на кайзерова Германия.

Тази картина на световното устройство представя арабската пролет като резултат от коварни действия на „вашингтонския областен комитет“, научил се ловко да използва модерни информационни технологии от рода на Фейсбук. Неслучайно в самия разгар на протестите в Египет Игор Сечин (руски вицепремиер, б. р.) мънкаше нещо за „нагуглени“ вредителски операции.

Никой от управляващите обаче не си задава простия въпрос защо на коварния вашингтонски обком му е хрумнало ей тъй изведнъж да сваля диктатори, съвсем лоялни към Запада. И то в най-неподходящия момент – когато е дошло времето да приключва несполучливите военни операции в Ирак и Афганистан. И съвсем вече няма начин тази логика да обясни как така протестът е залял улиците на ред градове в Стария и Новия свят.

Политика, изградена върху миражи, в крайна сметка формира фалшиви цели. През последните близо пет години – след печално известната мюнхенска реч на Путин, в основите на руската външна политика бе залегнала борбата срещу американската система за противоракетна отбрана. Днес проблемът за ПРО се е превърнал в основен въпрос от отношенията между Москва и Запада.

Цялата година мина под знака на доста безсмислена полемика. Русия искаше неща, невъзможни по принцип. Веднъж – да бъде създадена някаква „секторна ПРО“, в чиито рамки федерацията да брани членките на НАТО от ирански ракети. Никой не обръщаше внимание на дребните подробности, например че Русия няма средства, с които да прехваща вражеските ракети.

Друг път Москва започваше да иска от всички страни в НАТО юридически гаранции, че системата за ПРО не заплашва руския ядрен потенциал. Уж без да схваща, че приемането на такъв документ от парламентите на натовските държави може да се точи няколко години. И отхвърляше начаса компромисните предложения на другата страна – да бъдат формирани примерно съвместни центрове за размяна на информация и разработка на стратегия за използване на ПРО.

Тази безкопромисна борба няма нищо общо с гарантирането на сигурност за Русия. Световната експертна общност вече сто пъти е заявявала, че нито днес, нито в бъдеще натовската ПРО няма да застраши руския ядрен потенциал. Кремълските началници впрочем не са разтревожени сериозно от тези неща. Ако наистина се страхуваха от внезапен ядрен удар на САЩ, те никога не биха се осмелили да подпишат договора за стратегическите нападателни оръжия. Защото този договор фактически фиксира положението, при което Вашингтон разполага с двойно по-голям брой носители от Русия.

Всъщност целият този неспирен скандал е необходим за осъществяването на друга стратегия. Тя се корени във все същата напълно искрена вяра, че всички протести в Русия са следствие от коварна задгранична интрига. И съответно Путин се опитва да занимава партньорите си в чужбина с броене на никому ненужни бойни глави. Ето, значи, просто сме си чалнати, вярваме само в паритета.

Отначало западните партньори склониха да се включат в тази игра. Ами нека да броим бойните глави, щом толкова ви се ще. Още повече че Русия надлежно доставя газ и петрол, осигурява и транзит за Афганистан. Риториката на Москва обаче ставаше все по-враждебна (да си припомним само последните страховити думи на Медведев за безсмислените „ответни мерки“), тъй че игрите на руските стратези започнаха да стават досадни.

Нещо повече, те може да се превърнат във вътрешнополитически проблем за президента Обама, комуто предстоят избори. Защото републиканците, подобно на хората от Кремъл, започнаха да се упражняват в безсмислена милитаристка риторика в стремежа си да сритат по-болезнено днешния стопанин на Белия дом заради твърде мекото му според тях отношение към Путин.

Най-забавното е, че тези милитаристки упражнения не постигнаха желания от путинците резултат. Докато вашингтонският обком броеше пак и пак бойните глави, в Русия започнаха невиждани протести. И всеки нормален човек вече е наясно, че Западът няма нищо общо с това.

Многозначителните намеци на питона*, властващ над цяла Русия, за коварните чужди държави може да бъдат посрещнати само с оглушителен смях. Основният резултат от путинската външна политика е, че си останахме с голям пръст в устата. Съществувала всред миражи, устремявайки се към фантомни цели, тази политика наближи естествения си финал. Както впрочем и всичката останала политика на Путин.

БТА

* В телевизионен диалог с гражданите на Русия през декември Владимир Путин използва реплика на питона Каа от „Книга за джунглата“ на Ръдиърд Киплинг, за да покаже, че не го е страх от руската опозиция, която според него е финансирана от чужбина – б. р.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.