Арабската пролет – революцията едва започва
в. Дейли телеграф
Тази година всичко сигурно в стария Близък изток изчезна с невиждана бързина. Редът в региона, който беше останал непроменен от смъртта на египетския полковник Насър преди 40 години, най-сетне се разпадна. Това доведе до поредица от бунтове, държавни преврати, задънени улици, граждански войни и кръвопролития, подпомагани от държавата. Това бе земетресението: през 2012 г. трябва да се подготвим за вторичните трусове.
Но революцията не е и никога не е била просто събитие. Тя е проект, чието зараждане отнема не месеци или години, а десетилетия. Жестокото насилие на арабското пробуждане е непривично за онези от нас, които са свикнали с друг вид революция. Този месец почина Вацлав Хавел. Неговата ера бе ерата на чистата революция. Разпадането на Съветската империя в Европа и идването на власт на Хавел като президент на Чехия мина по-чисто, отколкото можехме да очакваме. Това бе време на държавници, които от затвора отиваха в президентството, а не на непристойни тълпи. Днес се изправяме пред бавногорящи революции с бодлива тел и кръв, а не кадифе.
В Египет армията започна годината като спасител на революцията, а я приключи като мъчител. Войниците, които някога обикаляха площад „Тахрир“, позирайки върху танковете за снимки с революционерите, сега на същото място бият сънародниците си. Изкушавам се да нарека това Термидорът на бунта, както наричаме периода на реакция по време на Френската революция. Французите имаха своя Директорат, изпълнителен орган от петима души, който да успокоява нещата: египтяните имат Върховен съвет на въоръжените сили. Но няма египетски Робеспиер и през 2012 г. ще трябва да бъде ограничен терорът на самата армия.
Следващата година новият парламент на Египет, доминиран от умерените „Мюсюлмански братя“, ще бъде арена на сблъсъци. Армията, която отчаяно се опитва да утвърди политическите и икономическите си привилегии във всяка нова конституция, ще се опита да упражни натиск и да подмами ислямистите да създадат „направлявана демокрация“. Това изглежда умно. В крайна сметка либералите бяха унищожени.
„Мюсюлмански братя“ нямат желание да създават проблеми. А на много египтяни им писна от протестите. Но нещата няма да се развият така. Братята може да са тесногръди и предпазливи, но не са глупави. В крайна сметка ще използват новия си мандат, за да ограничават максимално армията, което ще доведе до нова вълна от насилие. Това е рекет: ние или хаос. През лятото, ако не се стигне до гражданска война, Египет ще избере нов президент. Амр Муса, бившият лидер на Арабската лига, може да стане победител. Муса е хитър, прагматичен и опортюнистичен, като Блеър, не като Хавел.
Но след като президентът встъпи в длъжност, застрашената икономика на Египет ще догони политиката. Увеличаващият се дълг, изключително намалелите валутни резерви и стагниралият растеж ще предизвикат криза. Изтощените от постоянна революция египтяни ще бъдат управлявани от държава, изпаднала в тотален застой, един срещу друг ще се изправят демонстранти, парламент, президентство и генерали. Така приключва революцията: не с шум и трясък, а със сподавен стон, поне засега.
Египет е преследван от призраците на бъдещето си. Дали ще се превърне в Турция – приглушен политически ислям, дисциплинирани въоръжени сили и дефектна, но функционираща демокрация? Или в Пакистан – преторианска страна, затънала в насилие и дестабилизирана от военните, самопровъзгласили се за нейни пазители?
За разлика от Египет, Сирия е преследвана от духовете на миналото – не нейното собствено, а това на съседките й Ливан и Ирак, които носят белезите на изтощителни и горчиви междурелигиозни граждански войни. В началото на следващата година правителството ще изгуби контрола върху част от територията на страната. Свободната сирийска армия, в която влизат дезертьори, намерили убежище в Турция, значително ще засили зрелищните си нападения в сърцето на на режима. Великобритания може да бъде една от страните, които тихомълком увеличават помощта си. До лятото бунтовниците може да се окажат замесени в спорни политически убийства.
И ако Либия и Египет са хомогенни, предимно сунитски страни, Сирия е многоетнически барутен погреб. Малкото ислямско течение на алауитите господства над сунитите, шиитите, друзите, християните и кюрдите. Режимът подклажда страховете на отделните ислямски течения. Ако те излязат от контрол, бунтът ще се фрагментира и резултатът ще бъде вълни от етническо прочистване, напомнящо за най-тъмните иракски дни от 2007 г. Сирийската икономика, която търпи петролно ембарго и е лишена приходите от туризма, ще се свие драстично. Големите градове като Дамаск и Алепо ще бъдат разтърсени от конвулсии.
Може ли международната намеса да изведе страната от задънената улица? Вероятно не. Докато Русия и Китай отказват да оттеглят дипломатическия си щит над Сирия, останалият свят има ограничени възможности. Европейските членки на НАТО се безпокоят да няма икономическа дезинтеграция. Дори и Арабската лига да наложи по-строги санкции, никой няма да има желание да ги контролира агресивно. Контрабандни мрежи ще изникнат като гъби по ливанската и йорданската граница и Сирия ще бъде затрупана с оръжие. Иран, който смята режима на Асад за своя опора в арабския свят, ще вкарва оръжия, разузнавателна информация и съветници.
През 2012 г. Башар Асад може да управлява една осакатена, полужива държава, поддържана от иранските революционни гвардейци и убийците от Хизбула. Нито режимът, нито революционерите имат силата да се унищожат взаимно. Преди почти 30 години, бащата на Асад уби 40 000 жители на сирийския град Хама. До края на следващата година, синът му може да достигне този рекорд.
В съседство със Сирия Иран ще има друга възможност. До януари в Джибути ще има повече американски сили, отколкото в цял Ирак. Правителството на Нури ал Малики е жалък послепис на една омразна война. Управлението на Малики ще стане още по-авторитарно и страната му ще навлезе още повече в орбитата на Техеран. Саудитска Арабия, защитник на арабско-сунитския ред срещу персийско-шиитското нашествие, ще отвърне на удара. Бахрейн, където сунитското малцинство брутално смаза продемократичния бунт, ще бъде една от арените на това съперничество. Отслабналата шиитска опозиция в страната, дълго време обвинявана, че не е само поставено лице на Иран, постепенно ще се радикализира още повече. САЩ и Великобритания може да съжаляват за слабата си позиция и продължителната продажба на оръжия.
В Иран с наближаването на проблема за наследяването, върховният лидер Хаменей ще започне да предоставя пълномощия на сина си Моджтаба – твърдолинеен духовник, който може би е ръководел нападението срещу британското посолство. Няма вероятност режимът да изработи ядрени оръжия през 2012 г., може въобще да не е взел решение дали да го прави или не, но умишлено ще запази в неяснота програмата си за обогатяване на уран. Президентът Обама, под натиска на републиканците по време на изборния сезон и отчаяно опитвайки се да избегне едностранен израелски удар по Иран, ще се придържа към настоящата комбинация от санкции и прикрита война. Очаквайте нови мистериозни експлозии в ядрените съоръжения.
През 1990 г., само няколко месеца след като поведе революцията в страната си, Вацлав Хавел каза: „Ако искате пиесите ви да бъдат изиграни по начина, по който сте ги написали, станете президент“. Но според арабите това са импровизирани революции. Онези, които очакват хореография, следващата година ще останат разочаровани. Необходимо е време. На съвременна Турция й бяха нужни десетилетия, за да смаже дошлите чрез преврат военни. На Великобритания й бяха нужни 96 години от Реформисткия акт до всеобщото избирателно право. Египет имаше по-малко от година. Да живее революцията, но когато й дойде времето!
БТА