Нова година по съветски в Израел

Асошиейтед прес

Години наред мнозина израелци леко се изнервяха с наближаването на Нова година. Техни съседи, някои от наброяващите почти един милион съветски граждани, залели еврейската държава след падането на комунизма, украсяват елхи, носят шапки на Дядо Коледа и посрещат Нова година по съветски маниер. Но след 20 години Израел вече се примири с тези обичаи, въпреки че по това време на годината в по-голямата част от страната хората палят свещи, празнувайки Ханука.

Родените в Съветския съюз имигранти посрещнаха 2012 г. с по-голям размах от когато и да било – следствие от удобната и влиятелна ниша, която са си извоювали в израелското общество. Един хотел предлагаше зимна забава по руски срещу до 600 долара за ястие. „Как да не празнуваме? В Израел няма друг такъв празник“, казва медицинската сестра от Москва Виолета Галберт, докато едва проходилият й син се навира в голяма кутия с гирлянди в супермаркет на имигрантската общност от Съветския съюз.

Нова година не е официален празник в Израел, защото не е еврейски, но доста млади израелци, които не са религиозни, на 31 декември пълнят баровете и дискотеките. Но това празнуване по съветски буди недоумение. На мнозина им се е случвало това, което е преживяла Ирина Явчуновска в началото на 90-те: за първата си Нова година в Израел тя украсила малката изкуствена елхичка, което си донесла от родната Украйна, и това шокирало религиозния й хазяин. „Той каза: „Какво правиш?“ Аз му отвърнах: „Това не е религиозен ритуал“, спомня си Явчуновска, която е писател и преводач. „Не бе доволен, че правим тези неща в апартамента му“.

Тя напразно се опитала да обясни, че семейството й всъщност не празнува Коледа. Съветските граждани дори не знаели какво е Коледа – комунистите заменили всички религиозни празници с партийни. Нова година бил единственият неполитически празник, позволен в Съветския съюз. Символите, свързани с Коледата, били лишени от религиозния си смисъл и привнесени в новогодишната вечер.

„Това беше най-хубавият, най-чистият, най-радостният празник. Беше напълно необременен идеологически“, казва Маша Буман, която пристигнала в Израел от някогашния Ленинград. В началото на 90-те тя водела семинари за израелски социални работници, за да им разяснява значението на Нова година за руснаците. Слушателите ми се успокоиха, когато научиха, че това не е християнска традиция, казва тя.

В повечето случаи съветската емиграция в Израел се представя като история на успеха. Малката страна само за две години прие около 300 000, а в последствие още над един милион новодошли и населението й нарасна с 20 процента. Две десетилетия по-късно съветските мигранти са почти навсякъде в еврейското общество. Те или техните деца заемат висши постове в кабинета и командния състав на армията, и „новите“ свободно се женят за „старите“ израелци. Израелският външен министър Авигдор Либерман например е пристигнал от Съветския съюз в края на 70-те години.

Израелските равини обаче не са склонни да приемат новогодишните веселби на имигрантите. От 1998 г. насам те са забранили на много от хотелите и банкетните зали (които контролират дали спазванията изисквания за „кашерна“ храна) да поставят елхи, украси или други неща, напомнящи за празника.

Новогодишната украса обаче все пак си е извоювала право на съществуване извън хотелите и ресторантите. Фигурките на „Дядо Мраз“ вече се продават не само в малките рускоезични книжарници. Днес те могат да бъдат намерени в цялата страна в най-големите вериги супермаркети в Израел – тези, които не искат да имат сертификат от равините, като например хипермаркета „Тив Таам“ в намиращия се южно от Тел Авив град Ришон ле Цион.

На входа на магазина над висока пирамида от консерви с грах, гъби и майонеза – основни продукти за празненствата за Нова година – стои усмихнат мустакат снежен човек с шапка като на Дядо Мраз. Магазинът е добре зареден и с водка „Кремъл“ и „Руский стандарт“, със стотици тонове червен хайвер, както и (за неудоволствие на голяма част от израелците) със свинско месо, което не е кашер.

Управителят на магазина Алексей Спицин, който е от Узбекистан, казва, че доста израелски клиенти са възразявали срещу новогодишната украса, когато започнал работа там преди 13 години, но тази години само малцина възразили. Макар че много от имигрантите празнуват вкъщи, най-успелите от дошлите от Съветския съюз тази година бяха поканени на най-скъпото новогодишно парти в историята на страната – показна демонстрация на богатството в духа на олигарсите, бързо натрупано тук и в „старата родина“.

Телавивският хотел „Шератон“ на средиземноморския бряг бе превърнат в руска зимна приказка с леден бар, в който от тавана се сипе изкуствен сняг. Сред 300-ате рускоговорящи гости имаше местни политици и бизнесмени, както и еврейски випгости от Русия и Грузия, пристигнали с частните си самолети.

Един човек обаче е в черния списък на хората, които няма да бъдат допуснати: Дядо Мраз. Хотелът няма да му позволи да влезе, тъй като не бива да излага на риск дадения му от равините сертификат. Организаторът на партито Юлия Морик каза, че е постигнала елегантен компромис: Дядо Мраз обикаляше около хотела с карета, докарана от Бъкингамския дворец, и махаше на хората през прозорците.

Макар че равините не са склонни да приемат празника, израелските политици започнаха да го подкрепят. Министър-председателят Бенямин Нетаняху миналата година отправи първото си новогодишно обръщение. Направи го и тази година въпреки възраженията на някои членове на кабинета, които все още не приемат празника.

Скептицизмът се подсилва от факта, че макар почти всички съветски имигранти да са потомци на евреи, около 300 000 от тях според религиозните норми не са, тъй като майките им не са били еврейки. Но родените в Съветския съюз имигранти твърдят обратното. „Хората си казват: „Вече живея тук. Установил съм се, имам работа, деца“, каза родената в Русия Буман. „Преди 20 години това беше проблем. Днес вече не е“.

БТА