„Хюриет“: И Турция да се извини за кървавата баня пред Нова година
в. Хюриет дейли нюз
Турция приключи 2011 година с ужасна кървава баня. През нощта на 28 декември 35 кюрдски селяни, за които бе съобщено, че са извършвали контрабанда с бензин и чай от Ирак, бяха убити от бомби на турски бойни самолети. Очевидно армията ги обърка с терористи от незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК), които използват същия маршрут в планината за атаки срещу турски военни цели. Жертвите обаче са били просто млади мъже и момчета, които се опитвали да изкарат прехраната си в този беден район.
Първото нещо, което трябва да се направи при трагедия като тази, е да се изрази съчувствие за загиналите и съболезнования на техните семейства. Фактът, че жертвите са били замесени в контрабанда, въобще не може да бъде извинение за трагичния им край. В този най-беден район на Турция контрабандата е била начин за препитание десетилетия наред, тъй като естествените търговски пътища бяха прекъснати от неестествената граница между Турция и Ирак.
Доколкото разбирам от местните репортажи и официалните изказвания, ето какво се е случило: Група от почти 40 мъже и момчета от село Ортасу, точно до границата с Ирак, са преминали на иракска територия с мулета, след което се върнали вече натоварени. Безпилотни самолети на турската армия забелязали кервана и го следили в продължение на няколко часа.
Базирайки се на предполагаеми „разузнавателни данни“, че това би могло да бъде замаскирана група бунтовници на ПКК, армията първо изстреляла сигнална ракета, а след това няколко предупредителни изстрела. Когато групата по-скоро започнала да бяга вместо да се предаде, армията решила, че наистина става въпрос за бунтовници на ПКК и ги бомбардирала, при което всички те загинали.
Кюрдските националисти твърдят от самото начало, че става въпрос за преднамерено масово избиване. Селяхаттин Демирташ, лидер на прокюрдската Партия за мир и демокрация, определи инцидента като „още едно клане на кюрди“. Ахмет Тюрк, друг известен кюрдски политик, дори го нарече „геноцид“. По-късно местният околийски управител, който отиде на погребението, за да поднесе своите съболезнования, бе нападнат от прокюрдски активисти.
И все пак няма конкретна причина да се смята, че това е било преднамерено бомбардиране на цивилни. Подобно избиване би могло само да навреди на турското правителство. Освен това въпросното село – Ортасу, дори не е едно от „селата, подкрепящи ПКК“ в региона. По-скоро обратното, там живеят няколко „селски пазачи“, които получават оръжия и заплати от турското правителство, за да се борят срещу ПКК. Освен това много от гласовете в селото отиват за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Затова, освен ако няма доказателства за противното, съм склонен да мисля, че инцидентът е трагична грешка във войната на Турция срещу тероризма – не много по-различна от онези, които американските сили допуснаха няколко пъти в Афганистан. Това обаче нито облекчава болката на семействата, които загубиха синовете си, нито снема отговорността на турското правителство. Затова още от самото начало казах, че правителството трябва да поднесе искрено извинение и да компенсира семействата на жертвите, както и че премиерът Реджеп Тайип Ердоган трябва да ги посети лично.
До момента са предприети само част от тези мерки. И правителството, и армията изразиха „съжаление“ за загиналите. Няколко министри посетиха семействата, а премиерът Ердоган им се обади по телефона. Ердоган и неговият заместник Бюлент Арънч направиха също публични изказвания, в които изразиха скръбта си и съобщиха за компенсации. До момента обаче все още никой не е произнесъл думата „извинение“ въпреки факта, че Турция изисква категорично подобно извинение от Израел за извършените убийства на кораба „Мави Мармара“.
За мен това е просто разочароващо. Всъщност, правителството на ПСР направи добре като поднесе извинения за предишни престъпления на турската държава, като например клането в Дерсим през 1937 година. Едно нещо е обаче да се извиниш за извършени от бивши правителства престъпления, а друго да се извиниш за своите собствени. ПСР, за съжаление, като че ли няма кураж за последното.
БТА