Нова революция в Русия? Не толкова скоро
в. Гардиън
Въпреки че зимните празници по традиция са период, в който политиката остава в седма глуха – покрай сандвичите с хайвер и фалшивото пеене на масата – руското общество несъмнено направи огромен обрат миналия месец и скандираните по улиците на Москва политически лозунги не бяха забравени насред традиционните новогодишни наздравици.
Масовите опозиционни митинги на 10 и 24 декември, подхранени както от общо недоволство, така и от твърденията за нагли измами на парламентарните избори от 4 декември, показаха, че специално руската средна класа сега е политическа сила, която трябва да бъде взета предвид. Събитията от декември 2011 г. далеч не бяха просто победа за установените опозиционни фигури в страната, а най-вече бяха победа за относително аполитичните хора – от бизнесмените, които прекараха лятото на 2010 г. в гасене на пожари след като министерството на извънредните ситуации не можа да се справи, до учители, на които са им омръзнали реформите в образованието.
Обикновените хора в Русия не са били толкова политически активни от 1991 г. На това Кремъл реагира по различни начини, най-забележителният от които бе напускането на Владислав Сурков, бивш първи заместник-началник на президентската администрация.
Интелектуалецът Сурков, една от най-впечатляващите политически фигури в постсъветска Русия досега, бе смятан от мнозина за идеолога на Кремъл и внезапното му преназначаване на неполитически пост бе възприето като победа за опозицията. Самият Сурков с присъщата си ирония и самообладание се пошегува, че е „твърде противен за този прекрасен нов свят“.
Кремъл обаче няма намерение да повтори изборите от 4 декември, както настояват протестиращите, което повдига въпроса: какво следва? Пламенният опозиционен лидер Сергей Удалцов например съвсем наскоро излезе от затвора и обяви пред журналисти, че опозицията „ще остане активна в тази борба“, но накъде води тази борба?
Трудно е да се предскаже как протестното движение ще удържи до президентските избори на 4 март, когато Владимир Путин най-вероятно отново ще облече президентската мантия. Въпреки спада в рейтинга му той остава най-популярния политик в Русия. Лесно е обаче да се определи по кой път опозицията няма да тръгне. А това е пътят на революцията, пример за който е Арабската пролет.
Изкушаващо беше да се направят съпоставки със страни като Либия и Египет през декември в Москва – времето бе необичайно топло за сезона и метафорите за пролет направо просеха да бъдат включени в коментарите по темата. Мнозинството хора, които се включиха в мирните митинги в Москва и на други места в Русия обаче гледат на всеки бунт с насилие като на нещо едновременно нежелано и напълно невъзможно.
Макар и никой от тях да не е бил свидетел на кървавите събития от 1917 г., повечето изпитват почти органично отвращение към самата дума „революция“. Не защото думата продължава да поражда страх, просто е твърде високопарна. Тя не описва подходящо хората с хумористични табели, които се подиграват на плахата държавна телевизия или приканват Путин да обуе ските и да отпраши към Сибир.
Нищо от това не е гаранция за безопасно скучна 2012 година, разбира се. След изборите на 4 март твърде вероятно ще има значителни бюджетни съкращения и това може драстично да промени тона на протестното движение. Неотдавна Марк Галеоти посочи, че макар и да е слабо вероятно правителството да употреби сила срещу мирни протестиращи, някой неволен инцидент може да завърши трагично и да възпламени бунт.
Засега обаче има достатъчно основания за надежда, че Русия я чака еволюция, а не революция. Нова Година, която по традиция е семейно събитие, даде на хората възможността да прекарат време с близките си, да им омръзне порядъчно от тях (неслучайно вицовете за тъщи са толкова популярни в Русия – семейните раздори са нещо като национален спорт) и да се настроят за нови политически действия. Следващият митинг в Москва е ориентировъчно насрочен за 4 февруари.
БТА
*Наталия Антонова е зам-гл. редакторка на в. „Москоу нюз“ и наблюдателка на в. „Гардиън“