Защо читатели продължават да се заблуждават с измисленото интервю с Умберто Еко

Мистификацията предизвиква фурор в интернет

Вдясно до заглавието на всяка статия в сайта „Бъзикилийкс“ се казва „Всичко на писано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността, като най-важното е с червен цвят.

Сайтът „Бъзикилийкс“ – neverojatno.wordpress.com за пореден път предизвика фурор в интернет с измислено интервю с Умберто Еко, уж дадено за „Дарик радио“. До всеки текст в този сайт, вдясно има пояснение, че всичко е художествена измислица, но това не пречи измислицата да се разпространява като истина, а дори някои вестници я препечатват.

Такова беше изказването на холандския премиер за българите неотдавна, такова беше на френския президент Саркози за циганите и др. Читатели на сайта копират текстовете – изцяло или частично – и ги пускат по форуми и блогове. Оттам те започват нов живот. Любопитно е, че всички измислени интервюта и изявления на чужди държавници и др. повтарят едни и същи тези за българите, с едни и същи примери дори (виж по-долу цитатите). Но читатели упорито продължават да се заблуждават. А подобни изказвания от европейски премиер, примерно, са невъзможни.

И в самия сайт, ако се съди по коментарите, много читатели се заблуждават, че става дума за автентични изказвания, въпреки изричната забележка вдясно до заглавията. Някои попадат в сайта от изпратен им линк, влизат, четат и не поглеждат забележката встрани, потресени препращат линк на други, да видят невероятното интервю.

За пръв път стана по сериозен скандал с този сайт преди близо 2 години, когато Външно министерство и премиерът Бойко Борисов опровергаха думи на тогавашния гръцки премиер Папандреу, пуснати в сайта (виж тук). Измисленото му изказване за България и българите беше разпространено навсякъде из интернет, попадна в коментар по телевизията и оттам се намеси дори Външно, за да провери. Звучи абсурдно, но на това ниво са медийните съветници на премиера и външния министър, които не са ги осведомили, че става дума за измислица.

Авторът на текстовете се подписва като Chergar и пази своята анонимност. Дори е издал някои от интернет мистификациите си в книга на хартия, отново със същия псевдоним.

Корицата на книгата, в която са събрани избрани мистификации от сайта „Бъзикилийкс“.

Очевидно читателят е много податлив и лесно се заблуждава с провокативните текстове на Chergar. В повечето случаи те казват някои неприятни оценки за българите, които едновременно съдържат истина, едновременно звучат скандално, доколкото са сложени в устата на чужди държавници и др.

В случая с Умберто Еко интервюто донякъде напомня стила на говорене на големия писател и семиотик, има подражания на негови текстове. Но всеки по-внимателен читател веднага ще се усъмни, защото такъв човек никога не си позволява да се изказва така грубо за цели народи, да дава обидни квалификации и т. н.

Но този вид текстове мистификации в сайта „Бъзикилийкс“ вече имат почитатели. Те добре знаят, че става дума за измислица, но оценяват високо оценките за българите и България, които прави мистификаторът Tchergar. По подобен начин някои вярват в жълтите вестници, които са пълни с измислици. Те обаче не се занимават с особеностите на България и българите, а просто съчиняват злонамерени истории за известни хора. И читателят чете, цъка и си вика – абе, има нещо вярно… И другата седмица пак си купува, пак се хваща на въдицата.

Ето и измисленото интервю с Умберто Еко:

Умберто Еко: България?! Там тези които мислят за бъдещето емигрират

Във връзка с излизането на българския пазар на последната му книга „Пражкото гробище“, известният писател даде интервю за „Дарик радио“, в което между другото прави неприятни констатации относно родната действителност:

– Г-н Еко, след доста дълго забавяне на българския пазар ще излезе вашата последна книга „Пражкото гробище“, която предизвика доста разгорещени реакции в редица западни държави. Защо се забави толкова издаването й в България?

– На този въпрос би трябвало да отговорят българските издатели, но аз лично не се учудвам. Наблюдавам вашата страна отдавна и знам, че тука нещата се случват или с голяма доза закъснение, или изобщо не се случват.

– Какво имате предвид, като казвате, че ни наблюдавате?

– Интересни сте ми. Виждате ли, навсякъде около вас ври и кипи, светът се променя. Свидетели сме на революции и протести, като започнем от арабския свят, минем през Щатите, Европа и стигнем до Русия. Хората се обединяват в опит да задават въпроси, да търсят отговори и да предизвикват промени. България е една от малкото страни, в които някак си тези неща остават извън кадър и обществото не реагира или, ако го прави, то е вяло и апатично, да не кажа безлично. По скоро някак си по задължение, а не с истински хъс и емоция.

Не градя впечатленията си само от последните години, но и от времето, когато Източна Европа преживяваше това, което сега преживява арабският свят. И тогава във вашата държава промяната премина някак си спокойно, лежерно, да не кажа, че това, което трябваше да стори обществото, бе сторено от комунистическата върхушка. Вие бяхте и си оставате прецедент, властимащите свалиха сами себе си, пребоядисаха се и отново поеха управлението, докато обществото им ръкопляскаше по площадите, имитирайки някакви опозиционни митинги, дори не и протести.

Обществото ви прилича на подритван от тълпата човек, оказал се не по своя воля в центъра на протест, опитващ се да си пробие път през множеството, но вместо това понесен от него.


Ако погледнем държавата ви като цяло, то тя привлича внимание именно със странното спокойствие, царящо в нея. Независимо какво, къде, как и защо се случва, това сякаш не оказва особено влияние върху България. Реакция няма. Прилича на смъртник, чакащ примирено съдбата си, такава, каквато Бог му я е отредил.

– Не сте ли прекалено черноглед? Не мислите ли, че България всъщност е в ролята на мъдреца, наблюдаващ от висотата на своето познание случващото се в света, осъзнал, че всичко е суета на суетите?

– За съжаление не. Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху си наметалата на демокрацията и пазарната икономика и представящи се за политици и бизнесмени. Нима е възможно в 21 век, в пределите на Европа, изграждането на пътища и метро да бъде считано като огромно постижение, откриването на пречиствателни станции, обновяването и ремонтирането на различни сгради да бъде значимо събитие? Та това са нормални функции на държавата. Какво значимо достижение е това да асфалтираш път, докато другите строят космодруми, изследват космоса, създават иновации и развиват модерни технологии? Можеш ли да се хвалиш, че по улицата няма дупки, докато по тротоарите не можеш да вървиш? Че строиш църкви, а закриваш болници? Че прокарваш пътища, докато се обезлюдяват градове и села?

Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости, огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората, населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите, или ако имат, то ще толкова, колкото общо имат българите с траките. Такъв процес на изчезване на дадена нация е рядкост да се наблюдава, особено в съвременния свят, затова и вие представлявате интерес за редица изследователи и за мен в частност.

– Нима наистина смятате, че обществото ни е неспособно да излъчи хора, които да променят това апокалиптично бъдеще, което описахте?

– От това, което виждам, не бих могъл да ви обнадеждя. Обществото и не само вашето се дели на три части: Такива, които са забили поглед в миналото; такива, които живеят изцяло в настоящето и такива, които гледат  в бъдещето. Тези, които са се втренчили в миналото, се гордеят с постиженията на предците си, но са неспособни да им подражават, именно защото живеят с миналото и не осъзнават реално протичащите промени около тях. Те дърпат страната назад, искат да върнат това, което е било, но нещата се променят и това, което е вършило работа вчера, днес я спъва. Ако вашият княз Борис бе като тях, то надали щяхте да имате азбука и собствена писменост.

Тези, които живеят в настоящето, те се интересуват само от себе си, ден за ден, всеки ден. Едни заради бедност – душевна и материална, други заради алчност! Едните са обзети от страх, стрес и апатия, а другите от корист, завист и жажда за плътски удоволствия! Те смятат, че парите са основното средство, което ще реши проблемите им, ще им даде сигурност и стабилност. Те са жертва на промените и вярват, че с пари могат да си осигурят един остров на спокойствието, където спокойно и блажено да изживеят дните си, без да се налага самите те да се променят. Те живеят в безвремие, в едно безкрайно тягостно настояще, вкопчили се в днешният ден, страхуващи се от утрешния. От тях не можеш да очакваш нищо, те не могат да се борят, защото не знаят за какво.

Тези които живеят с мисълта за бъдещето, те са хората, които движат света. Те осмислят това, което е било и това което е в момента, и чертаят пътя на бъдещото развитие. Те са откривателите, мислителите и идеолозите на обществото. Те са строителите на новите обществени взаимоотношения, на хуманизма. Те са тези, които търсят смисъла на живота.

За съжаление, при вас тези, които гледат към бъдещето, са подложени на убийствен натиск да бъдат претопени в останалите две групи. На тях не им се дава поле за изява, нямат възможност да развият и реализират идеите си. Тези хора, обаче, не приемат и никога не са приемали с примирение наложените им ограничения, и не са се поддавали на натиска на апатичната маса. Те търсят място, където могат да осъществят мечтите си, без да се страхуват от неизвестното, без да се задоволяват с илюзорната моментна сигурност. България не е това място – там тези които мислят за бъдещето емигрират! А тези, които останат, биват смазани.

Пагубното за България е, че нейните управници са само люде, принадлежащи на първите две групи. Те дават за пример миналото, без да имат поглед върху бъдещето. Те следват чужди указания, чужди напътствия и служат на чужди интереси, в името на собствената си настояща моментна облага. Те са празни, кухи, безидейни. Те сочат грешките на миналото, за да оправдаят настоящето, докато се страхуват от бъдещето. Това е вашият елит.

(с малки съкращения)
Виж целият текст в сайта neverojatno.wordpress.com

Още мистификации от сайта, със съкращения:

Камерън към Меркел: „Моля, не ми давайте за пример българите!“

В интервю за ВВС, британският премиер се обърна към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля , не ми давайте за пример българите!“. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото. По долу предаваме пълният отговор на Дейвид Камерън, тъй като той засяга много аспекти от живота в България и Европа, като цяло:

“Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се паникьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особенно ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум,  опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“

За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?

Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така то ние начаса сме готови да го напуснем.

Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява във все по-тъмни краски.

Целият текст – тук.

„Българите са неспособни да създадат работеща държава“ – едно интервю на холандския премиер Марк Рюте

Интервюто е дадено за Българското национално радио, коментарите и анализите оставяме на читателите:

– Г-н премиер, защо вашата държава упорито се противопоставя на приемането ни в Шенгенското пространство? Не мислите ли, че преигравате с това си ваше решение след като всички останали са готови на компромисен вариант? Дори и Финландия промени позицията си, а вие се дърпате, както бихме казали по български – „като магаре на мост“?

– Оттговорът и преди и сега е един и същ. Вашата държава е пропита от корупция, съдебната ви система не работи, престъпниците се чувстват комфортно и безнаказано, живеят на свобода и дори парадират с престъпния си статус.

– Но ние сме изпълнили техническите критерии, това нищо ли не означава?

– Техническите критерии във вашият случай са без значение, дори и да ги преизпълните. Зад всяка техника стоят хора и когато тези хора са готови да престъпят закона в името на собственото си облагодетелстване , качеството на техниката се обезмисля. Това е все едно на най-строгият затвор да сложите за пазачи престъпници, ефекта ще е същият, като при вас – никакъв.

– Добре, но къде виждате причината за това състояние на нещата и как смятате, че то може да се промени? Какъв съвет бихте дали на българското правителство?

– Съмнявам се, че бих могъл да дам какъвто и да е съвет на вашите управници, тъй като те са част от проблема, а не част от решението му. Всички вие, българските граждани, знаете за записите на които се чува как вашият премиер прекратява проверка на митниците, а скоро след като тези записи станаха публично достояние, човекът в чиито интерес бе спряна проверката удобно почина. Такива случайности са рядкост и предизвикват огромно недоверие сред политиците в нашата държава. Освен това, аз обичам да се разхождам инкогнито и докато го правех във вашата столица, поне пет пъти ми бяха предлагани контрабанди цигари съвсем открито, без притеснение. Къде ви е полицията, как се борите с контрабандата? По-скоро ми се струва, че я закриляте и толерирате.

Що се отнася до причината, то тя е в неспособността ви да създадете работеща държава, устойчива държава, правова държава. Всичко това зависи не толкова от политиците, колкото от обществото. То е което търпи, толерира и издига на власт престъпници и продажници. Не е случайно, че по-голямата част от историята си, сте прекарали под робство, явно имате проблем в изграждането на силна и стабилна държава. Историята ви сочи, че вие винаги сте се деляли, независимо , че сте сложили на парламента си девиза „Съединението прави силата“. На фона на случващото се в тази сграда и в държавата ви вобще този девиз стои гротескно.

Целият текст – тук.


Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.