Да си представим света без Гуантанамо

в. Вашингтон пост

Плакат на документалния филм „Пътят към Гуантанамо“

Днес, десет години след създаването му, е достатъчно само да се спомене името „Гуантанамо“, за да изникнат в съзнанието ни хиляди картини. Мъже в оранжеви комбинезони с непрозрачни очила, качулки и белезници, приведени под безмилостното карибско слънце; клетки като в зоологическа градина, изложени на стихиите, с нищо друго в тях освен кофи вместо тоалетни; секретни сектори на затворническия комплекс, където се изпробват „авангардни техники за разпит“; затворници, лишавани от сън, на които принудително се инжектират течности, предизвикващи подуване, докато се пречупят; хора, намерени обесени в килиите им.

Как би изглеждал светът без Гуантанамо? Всъщност това са два въпроса. Първият предполага човек да си представи свят, в който затворническият комплекс никога не е съществувал. И вторият въпрос, който изисква като че ли по-малко въображение: светът, след като комплексът е бил затворен. За да можем да отговорим би било добре да си спомним какво представляваше Гуантанамо преди и какво представлява Гуантанамо днес.

Още от самото начало американският военен затвор в Гуантанамо бей, Куба, бе представен на обществеността като място, в което са затворени невъобразимо лоши затворници. Белият дом и военни представители настояваха, че затворниците там „са най-лоши от най-лошите“; бившият председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ Ричард Майърс описа затворниците едва ли не като супермени – които биха могли „да сдъвчат хидравличен маркуч“ на самолета, докарал ги в затворническия комплекс.

Бившият президент Джордж Буш Младши упорито твърдеше, че никога не е имало програма за тайни отвличания на заподозрени с цел да бъдат изтезавани. И твърдеше това до деня, в който той нареди 14 души, преминали през тази „програма“, да бъдат прехвърлени в Гуантанамо, и с гордост обяви, колко е важно за националната сигурност те да бъдат разпитани. Членове на Конгреса на САЩ покорно повтаряха мантрите на Буш и на тогавашния министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, докато съдии, служители на системата за национална сигурност, прокурори и други служители на закона настояваха, че съдебната система в САЩ е прекалено слаба, за да се справи с толкова ужасни хора.

Администрацията на президента Обама тръгна по същия път с отлагания до безкрай на затварянето на Гуантанамо, с предсказания за безкраен живот и с баналното твърдение, че в Гуантанамо са останали 48 души, които ще бъдат държани там „за неопределен период“.

Има някаква символика във факта, че базата в Гуантанамо винаги е била нещо повече от място, където са държани по стража пленници от войната срещу терора. За защитниците на гражданските свободи Гуантанамо олицетворява правата и свободите, които правителството на САЩ е нарушило в името на тази война, преди всичко демонстративната толерантност към задържането под стража за неопределен период от време. За защитниците на Гуантанамо затворът е символ на готовността на САЩ да свалят кадифените ръкавици.

В международен аспект Гуантанамо е символ на унижението на Америка. Затворът е покана за други да кажат: „Виждате ли, САЩ са точно като нас, неспособни да се съпротивляват срещу тъмната страна, когато бъдат нападнати“. Гуантанамо е онова, което се крие под повърхността на цивилизована Америка; това е прозорец към примамливостта на бруталното във времена на объркване и болка, и в същото време е припомняне на забравената дисциплина, която се налага от една конституционна демокрация.

Но преди всичко останало Гуантанамо е: мястото, където САЩ решиха да поберат вселената от възникналите след 11 септември морални въпроси, които объркват политици, закон и обикновени хора. Ако се съмняваш или не знаеш, или си просто предизвикан от сложността на дилемите на националната сигурност, прати всичко това в Гуантанамо. Не знаеш какво да правиш с пленниците, заловени на бойните полета на войната срещу тероризма? Прати ги в Гуантанамо. Съмняваш се в способността на американските съдилища да съдят терористи? Вкарай ги в Гуантанамо. Притесняваш се, че реалността на изтезанията, която се преследва, ще излезе наяве? Дръж изтезаваните в Гуантанамо. Убеден си, че страхът е полезен за мотивиране на избирателите, но е вреден без повърхностни решения? Заложи на заклинанието „Гуантанамо“.

А какво ще стане, ако изтрием всичко това?

Без Гуантанамо няма да го има фокусът, който толкова непосредствено насочва към ролята на САЩ във войната с терора. Няма да го има мястото, което е олицетворение на грешния път, по който тръгна страната след 11 септември, на изненадващото отстъпление от закон и законови процедури, от самосъзнанието на Америка като подчиняваща се на закона, прозрачна, уверена и справедлива. Отсъствието на Гуантанамо – тази дума, която предизвиква толкова много асоциации – би означавало, че САЩ не са тръгнали по пътя на най-малкото съпротивление.

Ако го нямаше Гуантанамо, страната трябваше да се изправи пред предизвикателствата, които продължават да ни преследват: способността на конституцията да се справи с враговете през 21-и век; силните и слабите страни на разузнавателните служби; несигурността кой е враг и кой не е. Без Гуантанамо лидерите на страната щяха да бъдат принудени да разработят политики, които нямаше да ни доведат до сегашното състояние на перманентно забвение, вече кодифицирано от конгреса и подкрепяно от президент чрез т. нар. „задържане за неопределен срок“ и разрешението военните да вкарват в затвора чужденци, заподозрени в тероризъм.

И без Гуантанамо щеше да има още много сенки, които да ни преследват: войната в Ирак и лъжите, които ни докараха до там, загубите в Афганистан… Но върху САЩ нямаше да я има и дамгата на срама. Нито щеше да има нагледен пример за готовността на страната да допусне националната сигурност да надделее над върховенството на закона. Без Гуантанамо нашият морален компас нямаше да бъде толкова очевидно объркан.

Обама продължава да използва Гуантанамо като кутия, в която крие най-сериозните дилеми пред националната сигурност. Той подсили ролята на затворническия комплекс на склад за стари вещи, където захвърли всичко онова, което ни обърква от 11 септември насам – като че ли във всяка килия, която се опразва, се хвърля по един проблем:използването на симулирано давене и на слухове, необходимостта от нови категории пленници, желанието да бъдат арестувани хора, свързани с терористични групи, необходимостта от вторична правосъдна система, политически примамливият подход на Конгреса да се дават обещания, че враговете на САЩ няма да бъдат допуснати на американска земя.

Но ако сега затворим Гуантанамо, кутията на Пандора, побрала толкова много неща, които се объркаха след 11 септември, това би сложило край на една епоха – и заедно с нея на страха, на объркването и на загубата на вяра в правителството и съдилищата, настанили се у нас преди десетилетие. Липсата на информация кой е там и каква опасност представлява ще изчезне. Ще изчезне част от разочарованието от законотворците, които използват Гуантанамо, за да напомнят, че нацията е обсадена от заплахи и по този начин да поддържат живи омразата и страха. Ще изчезне безсилието на американските съдилища, където всъщност трябва да бъдат разглеждани делата за тероризъм.

Би ли могло затварянето на Гуантанамо да разсее правното и моралното объркване, отприщило се заедно с глобалната война срещу терора, или ще се превърне просто в още един провал? Отговорът е скрит в това как ще бъде затворено Гуантанамо. Затворът не може да бъде затворен бързо. Но вместо той просто да бъде оставен да изчезне, скрит под извиненията за политически ограничения и за сложни правни казуси, затворът в Гуантанамо трябва да бъде затворен, като открито бъде обявено кое е било правилно и кое – не. Безсрочният арест е недопустим. Недопустимо е да се заобикаля съдът. Да се поддадеш на страха, докато той почне да надделява над закона, е неправилно.

В крайна сметка, тъй като Гуантанамо е място не само за затворници, а и за объркването на Америка, неговото затваряне би трябвало да бележи момента на яснота и на възродено доверие в страната и във върховенството на закона. В това, че съществуването на Гуантанамо като символ на всичко неприемливо има и потенциала да насочи страната по правилен курс, има известна ирония. Затворете Гуантанамо, и с това ще затворите кутията с греховете, породени от войната срещу терора. Това ще ни направи самите нас да приличаме на всички останали, а не да бъдем изключителна нация. Затворете кутията, заровете греховете на миналото десетилетие, затворете вратата към пропастта и объркването, и изключителността на Америка би могла отново да се прояви от само себе си.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.