На вниманието на Вежди бей и бай Бойко – как са решавали за археологията в София навремето
Из разказа на Магдалина Станчева, главен археолог на София през 60-те и 70-те години.
…
– Тогава работех в Музея на София и като чух, че нещо ще се строи в центъра, веднага отидох да видя какво става… Знаех, че това е никога незасягано сърце на града. През всички времена. Там минава булевард “Дондуков” – широка улица, която се влива чак при църквата “Св. Неделя” в центъра. Булевардите все още не бяха разкопавани. Отивам на мястото, където щеше да бъде подлезът и гледам – построена барака, насреща ми млад началник. Казвам му: “Добър ден, казвам се така и така… Аз съм археолог и искам да видя…” ” А-а-а. Хич не се занимавайте с това. Правителството ни е дало срок…” На него това му беше задължението – да направи бързо подлеза.
…
– Хвърлих мръсните панталони (идвах от разкопките), облякох се и отивам. Там събрани все важни хора – главен архитект, главен проектант, главен ръководител на строежа… Взех думата. Казвам им: “Тази църква в центъра на София турците не са я разрушили, сега ние ще я разрушаваме. Тя е свидетелство за това, че все пак е било допуснато да има в центъра на града църква … между двете грамадни джамии.” Всички млъкнаха.
…
– Един ден се разтичаха милиционери, съобщават, че идва Пенчо Кубадински (по това време министър на архитектурата и благоустройството) на разкопките да види какво става. Заставаме двамата – началникът на строежа и аз от двете страни на Кубадински, точно пред Партийния дом. Зинала е огромната яма – отдолу вече е открита крепостната стена, двете кули. “Другарю Кубадински, виждате ли тази порта?“, се обърнах аз към министъра. “През нея Хан Крум е влезнал в Сердика. Кой смее да разруши такъв паметник? Ние винаги говорим за антична Сердика. А това, че е влязъл българският хан тук, че е завладял Сердика, за това не се говори. Дори за нищо друго да не е важно да се запази – а крепостта е много по-стара от времето на хан Крум – само заради факта, че българският хан оттук е влязъл да завладее Сердика… трябва да остане.”(Кубадински беше по хановете, защитаваше прабългарските работи.) Той мълча, пристъпва от крак на крак, гледа и се обърна към началника на обекта: “Виж какво, младо момче. Ще си гледаш строителството, обаче за старините Станчева ще се грижи. Ти няма да се бъркаш.“ Колко важна беше тази намеса, ще разбереш от следния случай.
…
– Фактически пак Пенчо Кубадински стана причина да не се разруши “Петка Самарджийска”. Имаше няколко проекта. Единият – да се изкопае под нея и да се свали църквата на по-голяма дълбочина, така че сводът да слезе под нивото на площада. Обаче всички треперехме, че тя е много крехка структура и ако раздвижат стените, няма да издържи. В края на краищата се направи този огромен жест към старината. За да се включи “Света Петка Самарджийска”, се направи отвор със стълби от три страни. Така старините на София смениха облика на центъра.
…
– Но сблъсъкът на старините и новите строежи започна по-рано. Първите разкопки трябваше да станат във вътрешния двор на хотел Балкан (сега “Шератон”), зад президентството, при ротондата “Св. Георги”. Защото искаха да разрушат части от ротондата, разбираш ли ?
Разкопахме частите от ротондата, които са към входа на хотела, тези, които сега не са покрити. Преди е било известна само ротондата. След това се разбра, че сградата е по-голяма и фактически влиза под “Шератон”. Но казаха: “Не може да се запази, правителствените коли оттук влизат.” “Балкан” беше единственото място, където се правеха правителствените приеми. Отпред вървят мотори, отзад чайки, после пак мотори. Отстрани – още два мотора, заради които искаха да разрушат разкопките… Казах: “Невъзможно. Ще си приберете моторите, само отпред и отзад ще ги оставите.” Архитектът от “Капитално строителство”, ме предупреди: “Станчева, тука ще загазиш много. Ще си имаш големи неприятности…”
…
– После архитектът ми каза: “Станчева, аз ще те свържа с партийния отговорник на този строеж. Ти на него му кажи какво знаеш. Струва ми се, че ще имаш големи неприятности.” Идва той с един човек с тъмен балтон и кепе на главата. Срещаме се пред задния вход на „Балкан”. Оттам влизаха началствата на приемите. Мъжът казва: “Какво ще правим сега? Как ще решим този тежък въпрос?” А аз възмутено: “Добре, щом на всяка цена тук трябва да вървят чайки и мотори, всичко разрушете. Разрушете и ротондата, та да стане широко на чайките.” И най-неочаквано той каза: “Недейте така, бе другарке. Чакайте, ще измислим нещо.” Оказа се, че този партиен функционер с високо положение е женен за учителка по класически езици… Дали затова този човек, с кепето, със стария олющен балтон, разбра и спаси тази част на „Свети Георги”. Защото той беше настоял, че тези старини не бива да се разрушават. Това, че нещата зависеха от един човек, и че той се намеси тогава, беше от голямо значение.
…
– В голяма тревога съм, защото според мен Несебър ще го извадят от световното наследство. Ще изпратят една комисия и като видят случващото се там, ще го извадят. Защото всички казват, че Несебър сега е неузнаваем. Няма нищо от онзи град, който стана световен паметник. Не съм ходила и не искам да ходя, защото ще се разстроя, защото много съм помагала Несебър да влезе в списъка…
…
– Бях поканена във Франция, в град Тур, на едно заседание на френските археолози по въпросите за разкопки в живи градове – “Археология в живи градове”. Бяха чували вече какво става в София. Преди мен говори археологът на Лондон – Хобли, когото бях развеждала у нас. Когато излязох да разкажа какво се прави в България за спасяване на градските археологически паметници, дойде техният министър на културата. След като свърших, 300 френски археолози започнаха да ръкопляскат и да викат: “Ще правим като София, ще правим като София…” Скандират. Тогава техният министър каза: „Добре, след като там е направено добре, ще направим като София.”
…
– Но примерно, ако си спомняш, навремето се говореше, че бившият Партиен дом ще се даде за Националния исторически музей. Но пратиха музея в една от резиденциите в Бояна. Какво имаме в центъра на София? При една страна с толкова древна култура, с толкова интересна история в столицата да не можеш да го усетиш и видиш. И Археологическият музей е натясно в джамията.
Виж тук цялото интервю „Магдалина Станчева: Невероятно е, че съм успяла да спася нещо от старините на София“
(от e-vestnik.bg, 2008 г.)