Алекс Салмънд – човекът, който може да разцепи Великобритания
в. Дейли телеграф
Независимостта на Шотландия е голямата амбиция на лидера на Шотландската национална партия – но провалът на проекта може да се окаже неговото слабо място.
Това е битката, за която Салмънд крои планове през цялата си политическа кариера. Вследствие на това той е много по-добре подготвен за борба от противниците си, които, също като премиера, трябва да се справят с други проблеми. Сега ставаме свидетели на развръзката на отдавна планирания конфликт около решимостта на премиера да заличи, поне в сегашния му вид, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
Не го подценявайте, Салмънд е много по-силен опонент, отколкото всички други, с които британските министри кръстосват шпаги и определено е по-опасен противник за Дейвид Камерън в сравнение с обичайния му спаринг партньор – лидера на Лейбъристката партия Ед Милибанд.
Освен това фактът, че ставаме свидетели на битка, при която бойното поле се избира от Салмънд – неговата решимост да разцепи Великобритания, като осигури независимостта на Шотландия – може да се окаже непосредствено преимущество за лидера на Шотландската национална партия.
Салмънд никога не се е съмнявал, че някой ден може да се изправи срещу британския юнионистки елит. „Всяка опозиция накрая създава правителство“, каза той веднъж на онези, които го слушаха в най-трудните дни на партията, когато изглеждаше, че тя сякаш завинаги е натикана в ъгъла на политическата сцена. Но дори и той беше изненадан от това колко бързо започна сблъсъкът.
Когато през 2007 г. се намърда в шотландския парламент с преднина от само едно място, той незабавно прогони двама неатрактивни и злополучни лейбъристки лидери, а после отказа да признае публично позицията си на малцинство. Вместо това той действаше сякаш е спечелил лавинообразна изборна победа – победа, която действително и зрелищно го споходи през май миналата година.
Но дори и победителят бе шокиран от победата си. Когато избирателен район след избирателен район бяха завладявани от завоевателната армия на Шотландската национална партия, в това число и всички градове на Шотландия, дори и Салмънд не можеше да повярва на очите си. В един момент той каза на един от затруднените си сътрудници – той има добър репертоар от англо-саксонски възклицания – да провери поне четири пъти дали е вярно, че глазгоуският район Шетълстън, може би най-бедният избирателен район в цяла Великобритания и вечно управляван от лейбъристи, е спечелен.
Именно миналогодишният триумф предостави на Салмънд това, което той определя като своя мисия да оспори решението на Британската държава и „Даунинг стрийт“, според което е незаконно той да организира референдум. Салмънд спечели 69 места в 129-местния шотландски парламент, намиращ се в единбургския район Холируд – нещо, което се смяташе за невъзможно, дори и да представляваше само 45 процентен дял от подадените бюлетини при избирателна активност от 50 процента.
В допълнение към това под негов контрол са и най-важните парламентарни комисии, но сякаш това не бе достатъчно за него и той не устоя на изкушението да заеме и отредения за Шотландската национална партия пост на председател на парламента.
С оглед на факта, че всички опозиционни партии бяха унижени и принудени да сменят лидерите си, онези, които искат да победят Салмънд, трябва да открият ахилесовата му пета. Няма да е лесно. Клише или не, той е над всички. Салмънд освен това управлява своята партия почти по сталинистки, като в нея няма и помен от вътрешни противоречия – уникален феномен, поне по мое мнение, в британската политика – и всичките му вътрешнопартийни критици или са изключени, или мълчанието им е купено с министерски постове.
Неговият екип, който е на предна линия, почти винаги е бил доста компетентен и дори потенциалната пиар катастрофа, след като правосъдният му министър освободи от затвора атентатора от Локърби, не накърни ни най-малко имиджа на Салмънд в Шотландия.
Той е добър, но все пак не кой знае какъв оратор, и за справяне с опонентите разчита на комбинация от яростни лични нападки и снизходителен, почти подигравателен глас. Неговото любимо място са електронните медии. Салмънд е нанадминат телевизионен актьор, особено, когато гостува на повечето лондонски водещи, които се отнасят към него като към някакъв чуждестранен владетел.
Майстор е на хладнокръвно поднесените остроумни реплики и на саркастични забележки. Но той е противник от тежка категория. Засегнат ли се теми като приходите от петрола в Северно море, този бивш икономист от Роял Банк Ъв Скотланд и държавен служител може да вкара всеки в аритметично блато.
В личния си живот „Малкият Ек“ – дългогодишният му прякор – също е труден за побеждаване, превключвайки лесно в образа на „обикновен човек“. Лесно се смесва с повечето хора и макар че не обича да пие бира, се чувства далеч по-щастлив, пиейки хубаво бордо.
Салмънд е ревностен привърженик на националния отбор по футбол на Шотландия, както и на футболния клуб „Хартс ъв Мидлотиън“ – дори си беше сложил традиционната за шотландските футболни запалянковци перука по време на мач на националния отбор в чужбина – и е запален голф играч. Също така като страстен комарджия, той с радост би се хванал на бас за всичко, а преди да стане министър-председател беше редовен съветник на глазгоуски вестник по въпросите на конните надбягвания. Но винаги отрича ядосано слуховете, че някога е имал големи дългове заради залагания на този спорт.
Салмънд може да вкарва в действие и обаянието си. Когато преди години моята дъщеря, която е на тийнейджърска възраст и нейните приятели доведоха за разходка из Холируд дошлите по обменна програма техни съученици от Филаделфия, Салмънд не само беше щастлив да ги приеме, но и настоя да ги заведе във внушителния му кабинет с изглед към връх Артърс Сийт и после се снима с тях. В резултат на това вече има половин дузина американски граждани, които с радост биха гласували за него, ако имаха възможност да го направят.
Ако, по мое мнение, Алекс Салмънд невинаги се чувства уютно в компанията на жени, то това е, защото той обича и зависи от една единствена жена – съпругата му Мойра, която е със 17 години по-голяма от него. Те се запознават, когато и двамата работят като държавни служители в Департамента по земеделие и сключват брак през 1981 г. Тогава той е на 26.
Както казва неговият биограф Дейвид Торънс: „За Салмънд това трябва да е било трудно решение, до голяма степен що се отнася до семейството му: оженвайки си за 43-годишна жена, малко или много той е решил, че децата няма да са част от живота му. Но макар че тези факти са интригуващи за журналистите и определено за биографите, е трудно да се направи друго заключение освен това, че Салмънд е обичал Мойра дълбоко и е искал да прекара остатъка от живота си с нея“.
За разлика от повечето си политически опоненти обаче, особено Тони Блеър, а сега и Камерън, Салмънд не използва съпругата си за пиар цели; не съществуват коледни картички със Салмъндови; всъщност като цяло почти няма никакви снимки на госпожа Салмънд.
Тя прекарва по-голямата част от времето си в семейната къща в Абърдийншър, докато съпругът й през делничните дни е в Бют Хауз – резиденцията на министър-председателя в георгианския Нов град на Единбург. Но заедно или не, Салмънд настоява, че нямаше да може да си върши работата, ако не беше съобразителността на съпругата му и че цени много съветите й, сред които е и този да не взема работата твърде насериозно. Това обаче е съвет, който той изглежда е пренебрегнал. Той пришпорва себе си безмилостно, а щаба си – още повече.
БТА