Япония – упадъкът на една световна звезда

Опустошения след цунамито в Япония през март 2011 г. Снимки: ЕПА/БТА

Бизнесмоделът на „Япония АД“ вече не работи. Производствените отрасли се изнасят в чужбина, икономиката страда заради силната йена, от последиците от цунамито и от амбициозните съседни страни.

А сега накъде? Президентът на Toyota Акио Тойода издаде безпощадна присъда. Присъда над актива, от който страната му е толкова горда – конкурентоспособността си като място за производство. „Когато нещата бъдат разгледани от чисто логическа гледна точка, изглежда безсмислено да се произвежда в Япония“, каза Тойода.

Изявлението бе направено през юни миналата година, когато той обяви как автомобилостроителната компания планира да преструктурира бизнеса си в страната. Концернът губеше пари заради високия курс на йената, много пари.
Toyota не е сама в това начинание. В много офиси и заводи на „Япония АД“ цари тревога. Силната йена, недостигът на електроенергия заради цунамито, неблагоприятната за компаниите данъчна и търговска политика, както и сякаш неудържимият възход на съседните Китай и Южна Корея – всички тези фактори поставят някога безспорната звезда в автомобилостроенето и електрониката под голям натиск.

Все повече производители напускат страната и се изнасят към места, където производството е по-изгодно. Политици, мениджъри и медии предупреждават: точно браншовете, които след Втората световна война доведоха Япония до възход, сега могат да бъдат загубени. С тях ще бъдат загубени и възможностите Япония най-накрая да се освободи от икономическото мъртвило, продължаващо вече 20 години. „Опасността позициите на страната ни да бъдат разклатени, е по-голяма от когато и да било преди“, отбелязва премиерът Йошихико Нода.

Оплакванията от предстоящия залез на производствените браншове не са нещо ново и това не е проблем, който засяга само японците. Подобно на други индустриализирани държави в Япония също намалява броят на служителите, които произвеждат нещо, което може да се пипне. През 1970 година 27  на сто от японците можеха да кажат това за себе си, а днес този дял е 17  на сто.

За някогашната страна с образцова икономика обаче е непоносима мисълта да стане незначителна, когато става дума за промишленост. Изглежда обаче упадъкът е неудържим. Той започна през 90-те години, когато в страната се спукаха балоните на фондовия пазар и пазара на недвижими имоти. Оттогава реалните заплати са се понижи средно с 10  на сто и ще продължават да намаляват, ако отпадат все повече добре платени позиции в производствените сектори.

Официалната безработица е малко над 4  на сто, но правителството е изчислило, че тя може да нарасне над три пъти, ако компаниите наемат само толкова хора, отколкото се нуждаят за изпълнение на получените поръчки. Засега японците успяват да предотвратят вълни от съкращения чрез закони, благоприятни за работниците, с държавни субсидии (които някои определят като подкрепа за „нищоправене“ на работа) и с идея, идваща от времето след Втората световна война – „заетост през целия живот“.

Малко е вероятно обаче нещата да продължат по този начин. С упадъка на промишлеността намалява и международното влияние. Преди две десетилетия японските компании все още осигуряваха около 10  на сто от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП), а сега приносът им е намалял наполовина. А и регионалният конкурент Китай – новата икономическа и политическа сила – хвърля сянка.

Още по-обезпокоителна е убедеността на мнозина японци, че страната им няма алтернатива, ако класическите клонове на промишлеността загубят значението си. Те вярват, че техните работници стават само за „монодзукури“ или почти митологичната концепция „да се създава нещо“.

Тази убеденост проличава от факта, че Япония почти не отдавазначение на области като софтуер или банково дело, а секторът на услугите не работи и на половина толкова ефективно, колкото американския. Идентифицирането с промишлеността е дълбоко. Когато имат затруднения концерни, като Olympus със скандала с баланса си, и Toyota с масовите дефекти през 2009 година, цялата страна се срамува.

Защо все повече производители отиват в чужбина? „Цялата идентичност на Япония е обвързана с производството“, казва Йошикадзу Танака, основател на компанията за производство на игри Gree. „Когато някой произвежда неосезаеми неща, хората го третират, сякаш прави нещо второстепенно“, допълва той.

Все повече производители се изнасят в чужбина. Причина е скъпата йена – от средата на 2007 година японската валута е поскъпнала спрямо долара с 40  на сто. Компаниите все повече влагат парите си в проекти в чужбина, тъй като е твърде скъпо да инвестират в Япония.

Изглежда сметката излиза – Nissan вече произвежда само 25  на сто от автомобилите си в Япония и очаква през текущата финансова година печалбата му да се понижи с 9  на сто. Toyota, която все още произвежда в Япония около 50  на сто от автомобилите си, също очаква намаляване на печалбата.

„Ако Япония иска повече работа, трябва да се направи нещо за нормализиране на валутните курсове“, казва шефът на Nissan Карлос Гон и предлага по примера на Швейцария да се постави горна граница за обменния курс на националната валута, която да се защитава на всяка цена.

Природните катастрофи от миналата година още повече изостриха проблемите. Първо, земетресението и цунамито, а след това и наводненията в Тайланд. Тези бедствия повредиха заводите на японските компании, нарушиха веригите за доставки. Много предприятия се възстановиха по-бързо от очакваното, но последиците от катастрофите все още се усещат. Това важи най-вече за цените на електроенергията.

След като цунамито повреди силно АЕЦ „Фукушима“, други атомни електроцентрали бяха изключени от мрежата заради необходимите проверки за сигурност. Резултатът – недостиг на електричество. Заради монополизирания енергиен пазар японските компании и без това плащат за енергията с 40  на сто повече от американските си конкуренти. Сега те са изправени пред заплахите от още по-високи цени и от режим на тока.

TEPCO, компанията оператор на „Фукушима“, иска да повиши цените в района на Токио с 15  на сто, за да може да плати обезщетенията и дейностите по разчистване. В икономиката цари безпокойство. Наистина Япония не може да контролира природните катастрофи или глобалните финансови пазари, но други проблеми са „домашно производство“.

Японските компании, например, отдавна залагат на технологии, които са твърде силно профилирани според регионалните нужди и напълно се разминават с изискванията на чуждестранните пазари.

Най-добрият пример – мобилният телефон. Почти едно десетилетие преди появата на iPhone през японските телефони вече можеше да се сърфира в интернет. Устройствата обаче работеха само в японската мрежа, производителите не изнасяха и не модернизираха дизайна. Днес устройствата iPhone са най-продаваните мобилни телефони и в Япония.

Икономическата политика на правителството също подлежи на критика – тя затруднява инвестициите и възпрепятства компаниите да създават повече работни места, оплакват се бизнес лидери. Корпоративният данък от 41  на сто е твърде висок спрямо средното равнище от 26  на сто в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Износителите пък плащат по-високи мита от конкурентите от Южна Корея. Компаниите не могат да се надяват и на данъчни облекчения – възстановителните работи, необходими след цунамито, силно натоварват държавната хазна и още повече увеличават държавния дълг, който вече е 200  на сто от БВП.

Бизнесмоделът на Япония вече е остарял

По парадоксален начин обаче природните катастрофи от 2011 година не засегнаха това, в което страната все още е водеща – например, производството на точни уреди. След като земетресението повреди мощностите на производителя на полупроводници Renesas, автомобилостроителните заводи от Япония до САЩ спряха работа. Преди земетресението дори много японци не знаеха, че Renesas провежда почти половината от всички микроконтролери за автомобили в света.

Факт е, че японските компании продължават да произвеждат в родината си своите най-модерни и стойностни продукти, а в чужбина изнасят най-вече производството на стоки с по-ниска добавена стойност. Експертите обаче се съмняват, че тази практика помага за спасяване на много японски работни места. Високите производствени разходи и силната йена са само странични ефекти, посочва Ваичи Секигучи от японския бизнес всекидневник „Никей“.

По-скоро може да се каже, че японският бизнесмодел е остарял, залагайки все още на инженерното изкуство. „Ако световната конкуренция се въртеше около отделни продукти и печелившите бяха тези, които произвеждат най-добрите продукти на най-изгодна цена, то този модел щеше да работи превъзходно. В света на дигиталната електроника обаче, в който господства мрежата, в този модел има малко смисъл“, отбелязва експертът.

Тогава, какво трябва да направи Япония? Да спаси старите си промишлени сектори? Според някои експерти това дори би било вредно, тъй като ресурсите, необходими за тази цел, би трябвало да се изтеглят от други браншове, които пък биха могли да предложат многообещаващ изход от икономическото блато. „Болтовете и гайките са миналото на Япония, не нейното бъдеще“, заявява Масайоши Сон, основател на японския телекомуникационен концерн Softbank.

„Никой трудоемък бранш не би могъл да съживи Япония (…) единственият път към бъдещето води през наукоемките отрасли. Политиката на правителството обаче не е в тази посока“, отбелязва предприемачът.

Правителствената политика по-скоро е насочена към запазване на останките от „монодзукури“. Правителството, например, иска да консолидира силно раздробеният сектор на електрониката и да създаде национални шампиони.

Когато неотдавна Sony, Toshiba и Hitachi сляха дейността си в областта на светодиодите, Токио оказа политическа подкрепа. Новата компания би трябвало да може по-добре да устои на пазарната конкуренция в сектора на екрани с течни кристали спрямо конкурентите от Южна Корея и Тайван.

Политиците все пак също признаха, че „монодзукури“ не може да постигне всичко. Сега те искат диверсификация: туризъм, манга, мода – тези три бранша се очертават като потенциални двигатели за растеж. Нещата не са съвсем безперспективни – въпреки че японският стил е много добре познат в чужбина, културните продукти са едва 2  на сто от износа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.