Милиардите на мафията излизат на светло в кризата

Ройтерс

Когато през 2008 г. италианската строителна компания „Перего“ се бореше за оцеляването си, на помощ с кеш й се притече „благороден рицар“. За съжаление обаче „рицарят“ се оказа мощната мафиотска организация ндрангета, която пое контрола над фамилната компания от област Ломбардия и се опита да разшири бизнеса й, казват от италианските съдебни власти.

„За щастие те не успяха“, каза миланският съдия Джузепе Дженари. След това строителната група се разпадна и бившият й шеф Ивано Перего го очаква дело за това, че е допуснал в компанията си мафиотската организация. Тъй като италианската икономика се плъзга към рецесия, а банките намаляват кредитирането, за да отговорят на регулаторния натиск, все повече фирми могат да се поблазнят да тръгнат по пътя на „Перего“. През март 2011 г. бившият управител на италианската централна банка Марио Драги предупреди, че икономическата криза от последните три години е направила компаниите по-уязвими за мафията. Оттогава положението само се влошава.

Италия отговори на спираловидно покачващите се цени, свързани с дълговата криза в еврозоната, с мерки за затягане на коланите, които имат за цел да се орежат бюджетни разходи в размер на 76 милиарда евро и по този начин бюджетът да се балансира през 2013 година. За 2012 г. очакванията са икономиката да се свие. Изправени пред проблеми с финансирането, недостиг на капитал и увеличаващ се дял на лошите кредити, италианските банки започнаха да налагат по-високи цени на клиентите си. Мнозина се опасяват, че те може изцяло да затворят кранчето.

Мафиотските организации в Италия, чиито приходи само от пране на пари се оценяват на около 150 милиарда евро, с удоволствие запълват тази дупка. „В тази криза онзи, който има ликвидност, има власт“, предупреди през ноември по държавната телевизия главният прокурор от Националната дирекция за борба с мафията НДБМ Пиетро Грасо.

През последните години италианските престъпни организации са излезли извън южните райони, откъдето те произхождат, и са започнали да действат в по-богатия Север, като са пуснали пипалата си дълбоко в местния бизнес и политиката. Особено ндрангета, която е от намиращата се на върха на ботуша Калабрия, е увеличила влиянието си с нарастването на нейната ролята в международния наркотрафик. Тъй като търговията с кокаин връща петдесетократно началната инвестиция, прането на пари си остава един от главните й интереси.

От НДБМ заявиха, че икономическият потенциал на област Ломбардия, в която се намира Милано и която произвежда една пета от брутния вътрешен продукт на Италия, я е превърнал в привлекателна за ндрангета цел. „Те могат да помагат на изпитващи проблеми бизнесмени. Разполагат с парите да оправят нещата и могат да помогнат на фирмите да печелят поръчки, например като сплашват конкурентите“, каза съдия Дженари.

Най-добрият съюзник на лихварите

„Икономическата криза е най-добрият съюзник на лихварите и тя увеличи дела на мафията в този бизнес“, каза Лино Буза, председателят на противопоставящата се на изнудването асоциация „Ес О Ес Импреза“. Броят на фалитите сред италианските компании нарасна с близо 10 процента през първите девет месеца на 2011 г., казват от компанията за информация за италианския бизнес „Червед“ Cerved , като според тях в Ломбардия те са били по-чести откъдето и да било другаде.

Нарастващият дял на лошите кредити в балансите на заемодателите също свиделства за борбата на италианските компании да оцелеят. От италианската банкова асоциация „А Бе И“ ABI заявиха, че общата сума, на която те са възлизали през септември миналата година е 102 милиарда евро, отбелязвайки 40-процентов ръст на годишна база. Председателят на филиала за Ломбардия на гаранционните консорциуми Конфиди Confidi Lombardia заяви, че отново нараства броят на фалитите по кредитни гаранции, осигурявани от областното сдружение, имащо за задача да помага на членуващите в него фирми да взимат кредити.

„Последните две години бяха наистина лоши и фалитите се увеличиха. Малкият бизнес определено изпитва затруднения, а кредитите вече не са евтини и вече не са за всекиго“, каза изпълнителният директор Андреа Кровато. Малките италиански компании, които са гръбнакът на икономиката, често пъти не забелязват опасностите, които крие помощта на мафията. „Даваните на заем суми рядко надвишават 10 000 евро, но заем от 2 000 евро бързо се превръща в дълг от 25 000 в рамките на шест месеца“, каза адвокатката в асоциацията „Либера“, Илария Рамони.
„И тогава започват заплахите, но мнозина не могат да осъзнаят, че познатото лице, което ти е помогнало в нужда, сега е мъчител“.

Буза от „Ес О Ес Импреза“ заяви, че дребният бизнес се стреми бързо да погасява задълженията си към банките, когато банковите им сметки са на червено, защото се страхуват да не загубят достъпа си до кредитиране. „Ако банката каже „не“, те не се обръщат към лихвари, за да финансират своя инвестиция, никой не е толкова луд“, каза той. „Но те биха се обърнали към тях за малки суми, които са им нужни, за да не бъдат обявени за рискови клиенти и в бъдеще да им се откаже всякакъв кредит“.

Данните на „А Бе И“ сочат, че нивата на банково кредитиране за домакинствата и фирмите в Италия през октомври е останало непроменено спрямо септември. Средното ниво на кредитите до 1 милион евро за компании през октомври е било 4,42 процента спрямо 4,16 процента за септември, заявиха от Италианската централна банка.

Във форум в интернет страницата на водещия ежедневник „Кориере дела сера“ собственици на бизнес се оплакваха от това, че са притиснати между неизплатените им от клиентите задължения и изплащането на банките на суми по кредитите. „Онзи банков мениджър, който преди всяка година ми честитеше рождения ден, сега ме избягва“, пише във форума собственикът на малко предприятие Матео. „Питаше ме дали не ми трябват пари за нов склад или за да строя. Сега не приема обажданията ми, а помощникът му ми казва, че е зает или болен, и ми напомня за овърдрафта или за ипотеката ми“.

Криминална роля в икономиката

В публикувано от миланския университет Бокони изследване се посочва, че в периода 2005 – 2008 г. криминалната икономическа дейност е възлизала на 10,9 процента от годишния БВП на Италия. Строителството, снабдяването, туризма, търговията на дребно и на едро са секторите, в които традиционно мафията е пуснала пипалата си, казва преподавателят по икономика в университета Бокони, Микеле Поло.

Тези сектори не изискват големи бизнес умения и често пъти са допълнение към незаконния бизнес на мафията. Строежите могат да се превръщат в гробища за враговете й, а в кафенетата и ресторантите членовете й могат да се срещат помежду си. Камьоните пък са от полза, ако трябва да се прекарат наркотици. „Бизнесът с товарни превози на дълги разстояния предлага доста големи възможности за наркотрафик“, каза Поло.

Миналата година милански съд временно пое контрола над четири клона в Ломбардия на холандската фирма за куриерски и транспортни услуги „Ти Ен Ти Експрес“ TNT Express , в които според него е проникнала ндрангета. След това съдът върна контрола на ТНТ Експрес, което отговарящият за отдел връзки с обществеността в компанията Ернст Моексис определи пред Ройтерс като „пряко следствие от прозрачните и позитивни отношения между „ТНТ Експрес Италия“ и съда“.

През ноември милански съд осъди 110 души по обвинение в мафиотска дейност, след като бе осъществена една от най-големите операции срещу ндрангета за последните години, казват източници от съдебната система. Заподозрените са избрали делото да се гледа по бързата процедура, вследствие на което те могат да получат по-малки присъди затвор, а изслушванията са протекли при закрити врата.

Присъствието на ндрангета на север може да се проследи поне 60 години назад, когато тя премества там фамилии от юга, разделяйки Милано и околностите му на зони на влияние по същия начин, по който контролират родните си места, придобивайки пряк или непряк контрол върху компании, както и политическо влияние. „Това не е просто някакъв периферен клон на калабрийската организирана престъпност“, са написали прокурорите в съдебен документ. ‘Това е автономна организация… с криминална програма“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.