Полша – да осиновиш локомотив
Да осиновиш локомотив? Полски музей на железопътното дело е намерил оригинален начин да събира средства за ремонт на старите парни локомотиви и да ги спаси от ръждата и набезите на трафикантите на метали. „Млада майка от Варшава например „подари“ локомотив на сина си Александър за рождения му ден и го кръсти на него – „Алюш“, обяснява Катажина Шчербинска-Терцяк, директор на железопътния музей в Явожина Шльонска в Долен Шльонск (Югозападна Полша).
Музеят поправя стари локомотиви, предлагайки на частни лица да ги „осиновят“, което ще рече да платят най-малко 1500 злоти (350 евро) и на мотрисата да бъде монтирана табелка с името им. „За мен парният локомотив е символ на свободата“, обяснява професор Януш Боратински от института по имунология във Вроцлав, който наскоро е „осиновил“ локомотив ТКи-3 – същия, с който пътувал през ваканциите като млад.
„След войната живеех във Вроцлав, във време, когато градът беше в развалини, гъмжащи от плъхове, и благодарение на влака успявах да избягам за ваканцията в Подлаше, сред природата, в една непокътната среда“, разказва професорът. Дарението му от 1500 злоти помогнало да се купи боя, за да се възстанови оригиналният цвят и блясък на „стареца“. Този жест дал възможност на „неговия“ локомотив да бъде поставена табелка с името му.
Плановете му обаче не свършват тук. „Открай време се увличам по техниката и механиката. Не е достатъчно да теглиш една боя на локомотивите, трябва да им върнеш живота и да направиш така, че отново да возят пътници“, казва запаленият по влаковете професор. Боратински смята да смени захранването на локомотива и да направи така, че той да се движи с дизелово гориво вместо с въглища. „Ще е трудно обаче да убедя традиционалистите и ръководството на музея“, казва по-тихо той.
В музея в Явожина Шльонска са изложени петдесетина парни локомотива, като най-старите датират от ХIX век. Грижи за тях полагат много доброволци, които отделят време и енергия да върнат блясъка им. За тези хора 2012 г. се очертава доста натоварена: скоро ще бъдат приключени пет процедури по осиновяване, а при сегашното темпо реставрирането на един-единствен локомотив отнема около шест месеца.
„Сигурно е, че за да дойдеш да работиш тук, трябва наистина да си много запален по локомотивите“, признава 22-годишният Адам Кравчик, стържейки ръждата от корпуса на една от старинните машини – задължителен етап преди нанасянето на първия слой боя. „Ползите за осиновителите са най-разнообразни и което е доста учудващо – тези хора рядко са познавачи, а още по-малко железничари“, подчертава директорката на музея.
Германско-полска семейна двойка наскоро си направила подарък локомотив за 30-годишнината от сватбата си. Трудът на доброволците помага да се запази железопътното наследство на разпределителна гара Явожина Шльонска, което иначе щеше да бъде разграбено от трафикантите след затварянето й през 2001 г., казва директорката.
А локомотивите привличат и публика: „30 000 души са посетили музея миналата година, най-вече деца и хора, запалени по влаковете, от цяла Европа“, отбелязва доволно музейният служител Кшищоф Гризгот – бивш железничар, който през кариерата си е бил машинист на повечето от изложените парни локомотиви.
Коя е любимата му мотриса ли? Осемдесеттонната ПТ-31, която той нарича Бижуто. „Този тип локомотив е произведен през 1931 г. в Полша в 110 броя, като само два са оцелели след войната. Той е гордостта на полските железници и днес, твърди той. Бижуто днес стои в дъното на работилницата към музея и не е в движение. Въпреки че за реставрацията му ще са нужни 350 000 евро обаче, Кшищоф Гризгот си мечтае „да го върне по някогашния му маршрут от Вроцлав през Будапеща до Истанбул“.
БТА