Русия – самоуправление на протеста

Политком.ру

През последните дни се очерта, макар и позакъсняла, самоорганизация на протестното движение в Русия. Процесът се разви успоредно в две различни форми: неполитическа и политическа – естествена реакция, тъй като сред организаторите на масовите протести по принцип има съществени разногласия за техните цели и лозунги.

До противоречия се стигна още през декември, когато заседаваше оргкомитетът на митингите „За честни избори“. Популярни сред протестиращите обществени дейци – Борис Акунин и Леонид Парфьонов, застанаха срещу Борис Немцов и Владимир Рижков, представители на организираната извънсистемна опозиция. Първите бяха недоволни от стремежа на вторите да политизират митинга на булевард „Сахаров“ и да издигнат като основен лозунга „Нито един глас за Путин!“.

Животът показа, че митингът от 24 декември е прераснал в антипутински стихийно. При все това неполитизираната част от гражданското протестно движение реши на този етап да концентрира усилия върху гарантирането на честни и прозрачни избори. На 16 януари бе обявено, че се създава Лига на избирателите. Нейни учредители станаха 16 известни обществени дейци, представители на творческата интелигенция, журналисти и блогъри.

Сред тях са писателите Борис Акунин, Дмитрий Биков и Людмила Улицкая, телевизионните водещи Леонид Парфьонов и Татяна Лазарева, журналистите Олга Романова и Сергей Пархоменко, музикантите Юрий Шевчук и Георгий Василиев, блогърите Рустем Адагамов и Иля Варламов, политологът Дмитрий Орешкин и други. На 18 януари новото обединение даде първата си пресконференция и откри собствен сайт.

В декларацията за създаване на Лигата се казва: „Не си поставяме политически цели и не се каним да подкрепяме отделни партии или кандидат-президенти“. На пресконференцията бе потвърдено, че сдружението не смята да се преобразува в партия и няма да подкрепя никой конкретен политик. Подчертано бе, че Лигата е само обществено обединение и няма да се регистрира като юридическо лице, а дейността й ще се финансира с лични средства на участниците.

Сайтът на Лигата представя организационните и работните й принципи по следния начин: „Постепенно Лигата ще започне да се превръща в самоуправляваща се общност от свободни и активни хора. Основният принцип за изграждане на Лигата е да се координира дейността на самостоятелни групи. Лигата на избирателите не командва, а подпомага хората да открият мястото си в общото дело. Лигата предлага проекти с доброволно участие. Благодарение на Лигата доброволческите групи координират усилията си, взаимно си помагат с ресурси, получават обща информационна подкрепа“.

Участниците в Лигата ще решават най-важните въпроси чрез гласуване на сайта, пак там ще се формират работни групи за осъществяване на нейните проекти и акции. Както посочи на пресконференцията Татяна Лазарева, „Лигата ще обедини хора с активна гражданска позиция, за които не е безразлично бъдещето на страната; това е организация от активни хора, готови да правят нещо“.

Планира се на първия етап Лигата да работи в шест насоки (по шест проекта), свързани главно с предстоящите президентски избори. Те предвиждат контрол върху изборите (по-специално привличане и подготовка на наблюдатели, събиране на данни за нарушения, съгласуване на подаваните жалби и искове), премахване на анонимността в изборните комисии от всички равнища, изнасяне на протестите извън интернет, съчетаване на протестните акции с културни прояви, борба за честна и независима медийна дейност, както и логистична подкрепа на самата Лига.

Леонид Парфьонов уточни пред журналистите, че Лигата ще действа и след изборите: „Ние сме избиратели 365 дни в годината. Съответно така ще работи и Лигата (…) Честните избори не засягат само това кой и как ще пуска избирателните бюлетини – те означават също в Русия да има независими медии, независими съдилища, равни възможности за избирателите“.

В декларацията за създаване на Лигата целите й също са отразени доста широко: „Искаме да живеем в честна страна. Обявяваме се за честни съдилища, за честни медии, за честна полиция, за честни отношения между държавата и гражданите й. Обявяваме се за честни избори – от местни до президентски. Ще се борим за това с всички достъпни законни методи“.

Естествено е рано да правим прогнози за перспективите на новата структура веднага след появата й. Но вече е ясно, че Лигата на избирателите донейде е парадоксална организация – подчертано аполитично обединение за честна политика. Не само че е непартийно по принцип, то е напълно аморфно и в организационен план, но същевременно е и гъвкаво.

Всъщност става дума за хоризонтално изградена мрежова общност, споявана от морални авторитети. Трудно е да кажем докога ще може да съществува в днешния си вид. За момента сдружението има една-единствена обща цел – да издейства честно произвеждане на президентските избори, насърчавайки гражданската активност на своите привърженици. След това вероятно ще си постави нови задачи.

По същото време, докато се оформяше идеята за Лига на избирателите, представители на политизираната част от протестното движение също предприеха стъпки за съгласуване на действията си. На 17 януари бе обявено създаването на Гражданско движение на Русия (ГДРу), обединило партийни политици от извънсистемната и системната опозиция, участващи в масовите граждански акции.

В него се включиха координаторът на Ляв фронт Сергей Удалцов, Борис Немцов – съпредседател на Партията на народната свобода, Иля Пономарьов – депутат в Държавната дума от фракцията на „Справедлива Русия“, комунистът Андрей Кличков – член на Московската градска дума, Евгения Чирикова, която оглавява движението „В защита на Химкинската гора“, лидерът на движението „Руснаците“ Александър Белов и др.

Гражданското движение на Русия е по-традиционна и по-ясно изглеждаща структура от Лигата на избирателите. Фактически то представлява временна коалиция между идейно разнородни партийни дейци, сплотени около най-малкия общ знаменател. За такъв служи подготовката на нови протести и на политическа реформа, която да осигури сменяемост на властта в страната.

Както обясни Иля Пономарьов, на базата на ГДРу ще бъде формирана платформа за координация с цел „либералите да не се нахвърлят върху левите, левите – върху националистите, а националистите – върху левите и либералите, за да общуват всички нормално помежду си и по митингите никой да не се чувства ощетен“.

Освен това, на базата на ГДРу според него ще бъде създаден политически център, където ще се разработват не само резолюции за масовите акции, но и законопроекти, концепции за политическата реформа – „онова, което трябва да поискаме от Путин утре, какви стъпки, какъв закон да се внесе“.

Изглежда наистина е назряла нуждата лидерите и организаторите на гражданското протестно движение да се разделят в две структури, за да не преминат в конфликтна фаза вътрешните противоречия. Всъщност задачите, които си поставят Лигата на избирателите и Гражданското движение на Русия, взаимно се допълват.

Много въпроси обаче все още остават без отговор. Например към кое от двете сдружения ще се присъедини (и дали изобщо ще се присъедини) Алексей Навални, най-популярният участник в масовите протести? Как може да повлияе опитът за структуриране на протестното движение върху възможностите за установяване на диалог между властта и гражданското общество в Русия?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.