Под наблюдение – животът на семейство Обама
в. Велт
Животът на семейство Обама в Белия дом: семейството понася тежко разкъсването между Чикаго и Вашингтон. Най-вече децата. Малко по на север от Вашингтон нищо не напомня за живота в столицата. Има зелени поляни, между тях самотни дървета, малка църква, училищна сграда във викториански стил, тенис кортове, а наоколо – тесни улички, по които почти не се движат автомобили.
Но понякога през уикендите хората, излезли на разходка, за да поспортуват или да отидат на литургия, учудени виждат черни лимузини и големи джипове с тъмни стъкла, ескортирани от полицейски автомобили. Малцина знаят, че в този момент близо до тях са Мишел, Малия и Саша Обама. Първата дама и двете момичета, които са на 13 и 10 години, могат за кратко да се насладят на плуването в закрития басейн на местното училище, което е специално отвореното за тях в почивния ден.
Може би си спомняте, че през 2008 г. Барак Обама беше избран за президент на САЩ благодарение на харизмата си и обещанията си за по-големи реформи. Но това е само част от истината.
Агресивно поведение към „бялата Америка“
Борбата за Белия дом тогава беше спечелена и от съпругата, не на последно място и от двете им дъщери. Общественото благоразположение към Мишел Обама намаля за кратко заради агресивното й според някои поведение към „бяла Америка“ и затова първата дама, завършила право в Харвард, пропусна шанса да си изгради различен, по-аполитичен образ на домакиня в решителната фаза на кандидатпрезидентската кампания.
Малия и Саша обаче, които тогава бяха на десет и на седем, очароваха нацията. По време на кампанията се появи календар, в който има три снимки на съсредоточения върху идеите си кандидат-президент с двете му момиченца.
По ирония на съдбата Малия и Саша Обама са тези, които вероятно ще трябва да платят най-висока цена за президентския мандат на баща си. С нанасянето в Белия дом почти приключва всякакъв личен живот. Възрастните могат и трябва да се примирят с това. Но за децата промяната е много рязка – те изведнъж усещат как нищо вече не е нормално. Властовите привилегии, които носи със себе си животът в Белия дом, дома на най-могъщия човек в света, за всички негови роднини, вероятно малко компенсират негативните последици.
Книгата на Джоди Кантър „Семейство Обама“
С книгата си Джоди Кантър ни позволява да надникнем в ежедневието на Пенсилвания Авеню 1600 – адреса на „първото семейство“. Вашингтонската кореспондентка на в. „Ню Йорк таймс“ описва преди всичко напрегнатите ситуации, които възникват между Западното крило на Белия дом, където всичко е под контрола на апарата на президента, и управляваното от първата дама и малък екип от сътрудници Източно крило – отредено за жилище на президентското семейство.
Мишел Обама вече опроверга написаното в книгата, отрече да се е държала грубо с близки съветници на съпруга си и че в крайна сметка бившият началник на канцеларията на Белия дом Рам Еманюел и бившият говорител Робърт Гибс просто били избягали. За последния дори се твърди, че при предишен конфликт „между двете крила на сградата“ бил изрекъл ругатни по неин адрес, като кулминация било изречението: „Тогава и тя да върви на майната си“.
Но едва ли Мишел и Барак Обама ще отрекат написаното от Кантър за огромното напрежение, което носи един живот без нормално ежедневие. Мишел Обама вероятно го е предчувствала. Затова след изборната победа през 2008 г. отначало се е колебаела дали да не остави съпруга си да се нанесе сам в Белия дом. Искала е да остане с дъщерите си в Чикаго до края на учебната година и от време на време да пътува до Вашингтон, като оставя децата при майка си Мериън Робинсън.
Представата за президентско семейство, което живее разделено, обаче е била наивна и нереалистична. Това веднага щеше да породи слухове за провала на брака (който няколко години преди това вече веднъж е бил пред разпадане), а и технически нямаше да бъде възможно заради огромните изисквания за сигурността на президентското семейство. Станало иначе. Мериън Робинсън се нанесла на 23 януари 2009 г. заедно със семейство Обама в Белия дом, където днес понякога наглежда децата.
Мишел веднага си легнала
Сто тридесет и две стаи, шест етажа, 35 бани, 412 врати и три асансьора: в 1 часа сутринта след кратко участие в общо десетте бала по случай встъпването в длъжност „първата двойка“ се върнала в Белия дом, в който се била нанесла през деня. Мишел веднага си легнала. Президентът останал малко с близките приятели. После и той пожелал да си легне и признал, че няма никаква идея как да открие спалнята си в огромната сграда.
Подобен род проблеми звучат комично незначителни. По-трудното е да трябва да забраниш на децата си да играят през лятото в градината заради многото туристически групи, обикалящи из отворения в голямата си част за посетители Бял дом. Мишел Обама не искала да снимат децата й. Каква полза обаче от подобно огромно здание, щом децата могат да играят по-малко на открито, отколкото когато живеели в четиристаен апартамент?
Като най-голямо разочарование за Малия и Саша авторката на книгата описва преживяванията на Вси Светии през 2009 г. На този празник деца, преоблечени като вещици, феи, вампири или пирати, излизат по улиците на американските градове и градчета, звънят по вратите и с думите „Trick or treat“ искат от отворилия им да получат нещо сладко. Дъщерите на Обама също обичали тази традиция.
Президентът, който въпреки ангажирането на цялото семейство с предизборната битка убедително и енергично се помъчил да осигури нормален живот на децата, поискал те да продължат да празнуват празника и във Вашингтон както преди. Семейни приятели взели Малия и Саша със себе си, смятайки, че костюмите няма да позволят на никого да ги разпознае.
Отначало изглеждало, че замисълът ще успее. Но скоро родители, на чиито врати звънила тяхната група, веднага съобщили на съседите си с есемеси кой току-що бил пред вратата им. За отрицателно време децата били наобиколени от хора с фотоапарати, които искали да ги видят, докоснат, да говорят с тях. „Било е като в зоологическа градина“, пише Кантър.
Семейство Обама имало намерение закупеното четири години по-рано собствено жилище в Чикаго на всеки четири-шест седмици да им дава възможност да се връщат към нормалния живот. За първи път се завърнали там двадесет и четири дни след нанасянето в Белия дом и вече не направили скоро такъв опит. Гледката към дърветата, с която били свикнали, вече я нямало. Заварили дома си с тъмни завеси, за да бъде скрито семейството от погледи на любопитни и на атентатори.
Президентското семейство никога не може да си позволи да си почине от охраната. През подобен уикенд те нямат никаква възможност да изтичат до супермаркета зад ъгъла, за да напазаруват или да изпратят някого да свърши това вместо тях.
Сикрет сървис винаги проверява храната преди да се яде. Затова заедно със задължителните бодигардове за Чикаго отпътували и главният готвач, и флотски сервитьори. Жилището обаче не било предвидено за толкова много хора; това, което трябвало да бъде връщане към личния живот, за един уикенд се превърнало в напрегнато съжителство натясно.
Барак Обама, чийто баща от африкански произход изоставил семейството си още преди раждането на президента и чиято майка пътувала по целия свят заради работата си като антрополог, оставяйки момчето при баба му и дядо му на Хаваите, изпълнява съвестно семейните си задължения.
„Бях по щастлива, когато камерите ги нямаше“
В най-добрия случай президентът обикновено допуска в графика си само по две вечерни срещи седмично, иначе предпочита да вечеря със съпругата и децата си. Но не може да си позволи някакви други особени промени. Растейки, децата преживяват чрез медиите бруталните словесни нападки, на които политическите опоненти подлагат баща им.
Те не могат да играят необезпокоявано или да водят живот на обикновени тийнейджъри. Веднъж, по време на семеен излет, на който семейството било придружавано от журналисти, Барак Обама попитал Малия дали й е харесало: „Бях по-щастлива, когато камерите ги нямаше“, отвърнало момичето и се обърнало към стоящия до тях служител, който снимал за Белия дом с думите: „Нищо лично, просто не обичам камерите“.
БТА