Кодираните послания на президентската рокада

Иво Инджев

Колкото и да са общи приказките при смяната на президентския караул днес, от тях има какво да се извади като подтекст. Забележително е, че на прощаване слизащият по стълбата (като по Смирненски!) Георги Първанов свали гарда за първи път.

Но това може да бъде забелязано и отбелязано само от онези, които са следили самохвалните му публични изяви през последните месеци и години дори. Защото той не спря да са обявява за „успешен президент”, докато истината е съвсем друга и днес той най-сетне я призна: имал е щастието да бъде президент в един успешен за България период.

Още по-точно е да се каже, че България имаше успешен период, що се отнася до приемането на страната ни в НАТО и ЕС въпреки факта,че начело на страната застана такова политическо недоразумение, като Георги Първанов: човекът, който 144 пъти последователно и неотклонно е гласувал послушно под инструкцията на Жан Виденов, но безцеремонно участва в отстраняването му зад кулисите на партията.

Преобръщането му в полза на българското членство в НАТО пък, цитирам отново написаното от мен в „Течна дружба”, се дължи изцяло на заплахата на германските социалдемократи да му спрат партийната субсидия по линия на фондация „Фридрих Еберт”. Случва се след „онова писмо” на Първанов до Милошевич:

„До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия

Уважаеми другарю Милошевич,

Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение… „

Георги Първанов,
председател на Българската социалистическа партия“.

За да го накарат да промени тази линия германците изпращат специален емисар, депутата Гернорт Ерлер, който вдига грандиозен скандал на Първанов в присъствието на българския президент Петър Стоянов. Ето така, заради парите,

Първанов се превръща в „натовец” и чрез своя съучастник Стефан Данаилов успява да убеди партийния конгрес на БСП да приеме този горчив хап – за което от нас се иска да сме му благодарно, макар, че дори гласувалите промяната в партийната линия до ден днешен да не знаят истинската причина (освен, с извинение за нескромността, ако не са чели „Течна дружба”, тъй като истината не е изтекла никъде другаде).

Както германските социалдемократите му дръпват юздите, така и Путин го обяздва в качеството му на троянски кон за препускане през европейското просо. Поне до момента, когато и в Москва разбират, че Първанов не става за нищо, освен да плете интриги зад кулисите, които рано или късно ще му се върнат като бумеранг.

Една от тях вече го застигна с това, че близкият му медиен бос Тошо Тошев го издаде в последната си книга, че е заговорничел за свалянето на Сергей Станишев в присъствието на олигарха Георги Гергов, защото са решили, младият премиер вече е изпълнил възложената задача след приемането на България в ЕС и след това вече трябвало да го замени друг, очевидно посочен от президентския кръг, който раздава на тъмно порциите в държавата.

Дали точно това е имал на ум новият президент Росен Плевнелиев, не знам. Но именно така прозвуча неговото обещание днес, да „отвори” президентската институция. С това той на практика посочи основният проблем на досегашната съзаклятническа компания около Първанов, който се състои тъкмо в нейната непрозрачност. Или както косвено си призна през последните дни (ново финално откровение!) самият Първанов: институцията не разполага толкова с власт, колкото с влияние.

Иначе казано, има възможности да създава зависимости и да оказва влияние върху сфери от управлението и живота на обществото, които не са разписани в конституцията като президентски пълномощия.

Освен този прочит на вербалните послания от церемониалните речи на Плевнелиев и Първанов, мога да ви предложа и малко лично впечатление от белези, които се боя, че също остават скрити за широката публика. Бях там и видях с очите си кои са „гражданите”, с които си говори на улицата Първанов в последните мигове преди да „остане на улицата” – без официален пост, преторианска гвардия, безчет прислужващ персонал и друг платен с държавни пари антураж.

Въпросните граждани, стиснали български трибагреници, бяха докарани под строй, начело с бившия вътрешен министър Румен Петков и депутата Кирил Добрев. Физиономиите на гражданите можете да видите във видеоклиповете от 9 януари 2011 година, когато крещяха с изкривени от злоба лица псувни по адрес на мълчаливия митинг на привържениците на демонтирането на съветския окупационен символ в София. Същите сега бяха строени като агитка, която аплодира др. Първанов, за да могат лапнишараните да пишат, че гражданите са изпратили любимия си президент с цветя и аплодисменти.

А после нека пак ме питат, защо смятам, че съветската символика е пресечната точка, източникът на вдъхновение за тези другари: поклонниците на Първанов и на символа на въоръжената съветска лъжа, пращани да изливат агресията си в нейна защита, а днес и възторга си от Първанов, са едни и същи в буквалния смисъл на думата (някои от тях дори вече познавам поименно). Дано повече българи го разберат, за да са наясно с какво и с кого трябва да се преборим.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.