На какво заприлича Созопол?

Ремонти и строежи кипят край плажа, багери и бормашини радват чужденците

sozopol.jpgКазват, че който пие вода в Созопол, винаги се връща. Той е любимо място на артисти, художници, музиканти. Голяма част от посетителите идват отново и отново, заради особената атмосфера тук. С всяко изминало лято обаче връщането става все по-трудно.

И най-малката свободна площ вече е застроена, а романтиката на Стария град е останала в миналото. Внушителните стари къщи се разширяват и дострояват с подръчни материали. Светещи надписи рекламират барове и кафенета, от заведенията се носи силна музика, по тесните улички бучат коли…

В началото на юни Созопол е сравнително празен. Туристите са предимно чужденци, нощувките са евтини, а на плажа има много свободно място. Половината град обаче прилича на строителна площадка. Или на селище, което се възстановява след бедствие от типа на урагана Катрина. Дострояват се хотели и заведения, текат ремонти. Тук-там се издигат тухлените основи на недовършени сгради, които евентуално ще бъдат готови за следващия туристически сезон. Ранните жеги като цяло са посрещнали собствениците на хотели и заведения неподготвени.

Няма как човек, който е идвал тук преди 10-15 или дори преди 2 години, да не се натъжи от гледката. От древната атмосфера на Стария град е останало малко. Голяма част от старинните къщи са достроени, като в резултат се е получила грозна комбинация от бетон, тухли, мазилка и остатъци от автентичните дървени фасади. Някои собственици редом с дървените капаци на прозорците са поставили бяла алуминиева дограма. Малко са новите сгради, при чието строителство е запазен архитектурния стил на Стария град. Всеки строи и се разширява – колкото може и с каквито материали разполага. Чувството за естетика е оставено на заден план, доколкото изобщо го има.

Потресаваща е гледката на една от най-старите къщи близо до пристанището – архитектурен паметник и музей, пред която тази година е цъфнала двуетажна тухлена постройка. Сега вместо къщата, туристите могат да снимат простряното пред нея бельо на стопаните и бетонната площадка пред новата сграда. По този повод преди време избухна скандал, защото се оказа, че по план там е можело да се построи само едноетажна сграда. Двата етажа обаче вече са факт.

Все пак в Стария град местната власт се е погрижила да запази някакъв що-годе приличен вид. Улиците са чисти, а сергиите не са толкова много. Туристите все още могат да се порадват на малкото запазени старини, да се разходят край лодките на пристанището или да поседнат под някое смокиново дърво.

И докато в Стария град човек все още има какво да види, в Новия Созопол положението е кошмарно. Тази част на града се е превърнала в копие на бетонния Слънчев бряг. Всевъзможни хотели и хотелчета са изникнали като гъби от центъра до най-отдалечените части на града. Някой са напълно готови и вече приемат туристи, други все още се строят, въпреки че сезонът е започнал. Бръмчат багери и камиони превозват строителен материал.

Най-големият ад е на крайбрежната улица. Повечето заведения още не са отворени, но за сметка на това текат освежителни ремонти. Работници сноват насам-натам, помъкнали дървени летви и кофи с боя. Шумът на морето е заглушен от бормашини и резачки. Вероятно с цел проветряване, по плажа са струпани на купчини маси и столове от заведенията. Впрочем част от крайбрежните кръчми вече изобщо не работят. Никой обаче не се е погрижил да ги махне от плажа и те продължават да си стоят там – пусти, мръсни и изоставени. Пред лъскавите хотели пък могат да се видят остатъци от предишни години – започнати, но недовършени постройки, очукани табели с надписи, предлагащи стаи под наем, и вкусна храна във вече несъществуващи ресторанти.

Маси и столове от крайбрежно заведение са струпани незнайно защо на плажа.

Насред цялата тази картинка се лутат групи чуждестранни туристи. Чува се немска, английска и по-рядко руска реч. Като бели врани из града сноват и неколцина азиатски туристи. Затова е странно, че в голяма част от заведенията персоналът не говори никакви чужди езици. Честа гледка е клиент и сервитьор да се разбират с жестове и мимики. Комуникацията се осъществява на „някакъв странен език” – смесица от думи на български, английски и немски.

Преведените на английски ястия в менютата от звучат направо абсурдно. Например палачинка с мед може да се срещне в менюто като “pancake with copper” (което на английски ще рече, че палачинката е пълна с метала мед, а не с пчелния продукт). Едва ли някой англоговорящ би рискувал да пробва иначе безобидния десерт. Интересно е и как чужденците възприемат факта, че в много заведения няма тоалетни. Едва ли би ги успокоило обещанието на собствениците, че до следващия месец вече ще разполагат с такива.

Всъщност натоварените месеци са юли и август. Тогава улиците на Созопол буквално преливат от туристи, на плажа трудно се намира свободно място, а цените на нощувките скачат почти двойно. Дотогава вероятно довършителните работи ще приключат, а хотелите и заведенията ще се пукат по шевовете от посетители. Дори и тълпите туристи обаче няма да могат да скрият грозната картинка, в която лакоми предприемачи са превърнали едно от най-красивите и древни места по Черноморието.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.