Путин търси алтернатива на големия протест в събота
Опозиционно шествие под наслов „За честни избори“ в Москва и другите големи градове на Русия е насрочено за 4 февруари. Организаторите се надяват заявените петдесет хиляди участници да образуват процесия, дълга един километър, отбелязва „Комерсант“.
Полицията ще отцепи района отвсякъде, а в тълпата ще действат цивилни агенти. Шествието ще приключи с митинг на Блатния площад и стремежът на оргкомитета е да го направи максимално кратък – синоптиците обещават в събота минус 19 градуса, пише вестникът.
Резолюцията на шествието е почти същата като на митингите след парламентарните избори през декември. Тя съдържа искане да бъдат освободени политзатворниците и несправедливо осъдените в Русия. Участниците настояват председателят на ЦИК Владимир Чуров да бъде пратен в оставка, а изборните резултати – анулирани.
Накрая, всички граждани ще бъдат призовани „да не дават нито един глас“ на премиера Владимир Путин – кандидат-президент в изборите на 4 март, и да се запишат като наблюдатели на предстоящия вот за държавен глава.
До снощи (сряда – б.р.) за участие в митинга се бяха записали 26 хиляди души във Фейсбук и още 8100 – в социалната мрежа ВКонтакте. Всевъзможни митинги и шествия са планирани за 4 февруари в 82 града на Русия, добавя „Комерсант“.
Трийсет хиляди души се канят да съберат организаторите на алтернативен митинг същия ден на московския булевард „Сахаров“, информира „Росийская газета“. Потенциалните участници в него също не са съгласни с резултата от парламентарните избори, спечелени от управляващата партия „Единна Русия“. Те обаче не желаят да митингуват заедно с комунистите и националистите, пояснява руският официоз.
„Ако нашият интелектуален елит е готов да се преструва, че на шествието няма да се усеща оная кафява миризма, обикновените хора според мен не са склонни на такива компромиси“, заявява за изданието руският бизнесмен и политик Константин Боровой, член на оргкомитета и по думите му спонсор на проявата. Участие в алтернативния опозиционен митинг са заявили според Боровой „мнозина известни хора и едри предприемачи“.
Руски медии съобщиха тези дни за още един митинг в Москва на 4 февруари – акция в подкрепа на Путин, замислена като противовес на опозиционните протести. Според техни източници служители от бюджетния сектор били принуждавани да участват в проявата. Предизборният щаб на Путин и московското кметство обаче увериха, че нямат нищо общо с нея.
„Руското патриотично движение трябва да се интегрира във властта“, заявява в „Известия“ вицепремиерът Дмитрий Рогозин, основател на организацията Конгрес на руските общности. Рогозин дава висока оценка за статията на Путин по етническия въпрос в Русия, публикувана преди седмица – „безпрецедентно събитие (…) с дългосрочни позитивни последици“ за развитието на руската държавност, както го нарича.
Закономерност е според автора, че „в критични за Отечеството моменти властта в Русия винаги се обръща към руския народ“. Царската династия Романови обаче закъсняла да потърси народната подкрепа и „резултатът бе, че Русия бе връхлетяна от катастрофа“.
Рогозин припомня и победата на Съветския съюз във Великата отечествена война, когато „пропагандната линия на политическото и военното ръководство започна (…) открито да апелира към патриотичните чувства на руските хора“.
Днес е поредният критичен момент за Русия, твърди Рогозин. „Американските дейци не се притесняват да кроят планове за хегемония. Започнала е нова подялба на света и борба за ресурси“, пише той. Очевидно е според автора, че „слаба Русия ще стане следващата жертва на бързо полудяващия свят“, който „тачи само силата“ – „грубата, въоръжената, физическа сила“. За да не бъде „изнасилена и ограбена“, Русия трябва да хвърли всички усилия за „укрепване на националното единство“, „възраждане на своята икономическа и военна мощ“ и „реанимация“ на родната наука.
Онези сили в Русия, които се опитват „да разклатят политическата лодка“, не се прицелват в алчната и нагла бюрокрация, от която стене народът, а в Путин. Защото „Путин днес е символ на политиката, независима от „вашингтонския областен партиен комитет“, единственият останал в Европа лидер, несмачкан от валяка на американския хегемонизъм“.
Ако Путин изгуби президентските избори, това „ще означава страната ни да изгуби своята независимост, поражение за всички, които се надяват на нея“, заявява в „Известия“ руският вицепремиер.
САЩ смятат Владимир Путин за политически състезател тежка категория, способен да осигури стабилност в Русия. В руските избори през март Вашингтон залага тъкмо на днешния премиер, защото вижда в него стратегически партньор, който може да гарантира приемливо статукво в отношенията между Вашингтон и Москва. Така смятат американски политолози, чиито оценки обобщава електронният в. „Утро“.
Но според известния политолог и икономист от САЩ Уилям Енгдал, цитиран в „Комсомолская правда“, САЩ се опитват да дискредитират руския национален лидер, тъй като виждат в него основната пречка за надмощието на Запада над останалия свят. Всекидневникът помества откъси от ново проучване на Енгдал, публикувано в Германия.
„Русия съвместно с Китай и донякъде с Иран формират днес“ един вид „ос на съпротива срещу световно устройство, в което доминира една-единствена супердържава – САЩ“, пише аналитикът. Той признава, че Путин „едва ли може да се нарече световен шампион по демокрация в общоприетия смисъл“. Същевременно обаче „поведението на Вашингтон, намесата му в смяната на политическия режим (в Русия, б. р.) намирисва на наглост и интервенция“, коментира Енгдал.
Неправителствената организация от САЩ Национален фонд за демокрация „е проникнала вече много дълбоко навсякъде в Русия“ и харчи милиони долари за десетки програми, които „да насърчат политическата активност“ на руската младеж. По същия начин фондът действаше през последните години в Египет, използваше същите инструменти и в подкрепяните от САЩ „цветни революции“ в Украйна и Грузия, довели на власт пронатовски протежета, изтъква наблюдателят.
„Няколко демонстрации в заснежена Москва или Санкт Петербург, ръководени от шепа корумпирани или подозрителни опозиционни лидери (…) не са достатъчни, за да разклатят Русия. Но е съвсем очевидно, че Вашингтон напира по всички фронтове – натиска Иран и Сирия, където Русия впрочем държи важна военна база“, добавя американският експерт, цитиран в „Комсомолская правда“.
БТА