Маневрите на Путин и Медведев струват милиарди на Русия

в. Независимая газета

Путин и Медведев на конгреса на „Единна Русия“. Снимка: кремлин

Несполучливата рокада в управляващия тандем, спорните парламентарни избори и масовите протести вече са ощетили Русия поне със 75,9 милиарда долара. Такава е цената на новата руска нестабилност, заявиха вчера в Москва независими икономисти. Но и тази сума изглежда не е окончателна.

Изостри ли се положението в икономиката, Владимир Путин (ако спечели президентските избори на 4 март, б. р.), вместо да назначи за премиер Дмитрий Медведев, може би ще трябва да избере по-приемлива според икономисти фигура – (бившия финансов министър, б. р.) Алексей Кудрин. Сценарият е твърде възможен според експерти на президентския Институт за съвременно развитие (ИнСоР), чийто надзорен съвет все още се оглавява от Дмитрий Медведев.

Игор Николаев – анализатор от компанията ФБК, уточни вчера пред нейния Икономически клуб, че повратен момент за оценка на рисковете не са дори парламентарните избори през декември, а предстоящата рокада в тандема, обявена от властите на 24 септември. Точно тогава икономиката става далеч по-чувствителна към политическия фактор. А после нарастващите протестни нагласи и активната митингова дейност, небивала от 20 години, засилват допълнително политическия риск.

Може да се посочи и конкретната сума, платена от страната за последните политически събития. „Много чувствителна сфера са фондовите пазари. През декември 2011 г. руските индекси спаднаха с около 10 на сто. А за декември по принцип е характерно обратното – на практика във всички държави започва предновогодишно рали, индексите растат. В Русия обаче нямаше такова нещо“, напомни експертът.

Неотдавна Световната борсова федерация публикува статистика за капитализацията на водещите борси. „Съответно успяхме да изчислим загубите на нашия фондов пазар. През декември например капитализацията на (борсата) ММВБ намаля с около 9 на сто. Значи през декември руският фондов пазар е претърпял загуби за 75,9 милиарда долара“, каза Николаев и добави, че не става дума за виртуални цифри. Бизнесмените и инвеститорите реагират твърде остро на подобни данни – от тях пряко зависи капитализацията на собствените им предприятия и фирми.

Има и косвени признаци, че политическата ситуация се отразява на икономиката. Най-очевиден пример е оттокът на капитали, достигнал за годината 84,2 милиарда долара. Човек се пита защо му е на капитала да „бяга“, щом икономиката расте, макар и не твърде бурно – с около 4 на сто годишно. „Огромният отток на капитал от икономика, бележеща растеж е, меко казано, нещо ненормално и нерационално. Някак странно излиза: руската икономика расте, но по-добре е да те няма там“, коментира Николаев.

Политическата ситуация през последните месеци твърде нервира инвеститорите, отбеляза експертът Владислав Иноземцев. В дългосрочна перспектива е твърде възможно оттокът на капитали да се засили още повече, да намалеят инвестиционните проекти – и вътрешните, и с чуждестранно участие. Ускореният растеж на руската фондова борса е останал в миналото – поне за близките няколко години. Щетите за икономическия ръст на страната са очевидни. Растежът на икономиката едва ли ще надхвърли вече 2 до 2,5 на сто годишно.

Според Иноземцев след парламентарните избори става ясно, че днешната власт ще направи всичко възможно, за да остане на върха, вече няма да се притеснява за външните приличия, гледайки да запази поне привидна легитимност. Инвеститорите схващат, че няма да има никаква либерализация.

„Идва период, през който Путин ще управлява дори по-твърдо, отколкото през втория си мандат. Днес икономическите проблеми може да не са тъй очевидни, но всъщност социалните ангажименти на държавата стигат вече такива измерения, че няма да е достатъчно дори да се запазят сегашните цени на петрола. Ще видим огромен брой популистки мерки, ще минем към типично административна икономика, – смята Иноземцев. – Очаква ни затягане на гайките и примитивна икономическа политика.“

Ситуацията явно е нажежена дотам, че дори Институтът за съвременно развитие, подкрепял много от начинанията на днешния президент, вчера съвсем изненадващо предупреди страната, че Медведев не бива да бъде назначен начело на новия кабинет. Както съобщи шефът на ИнСоР Игор Юргенс, в момента икономиката изглежда общо взето добре: растежът на БВП е близо 4 процента, инфлацията и официалната безработица са най-ниски от 20 години насам и на практика имаме бюджет без дефицит.

„Ако представят такива показатели на Барак Обама или Никола Саркози, те направо ще умрат от щастие. Тъй че руската икономика не е катализатор на протестни нагласи, дори обратното, – твърди Юргенс. – Но какво я чака занапред?“ ИнСоР чертае два сценария за развитие на събитията. Ето първия: Владимир Путин пренебрегва политическата обстановка и недоволството на масите, печели президентските избори в първия тур и назначава Дмитрий Медведев за министър-председател. В новото правителство виждаме все същите лица, може би впрочем в различни кресла – например Игор Сечин, Дмитрий Рогозин, Владислав Сурков. Руската икономика се движи по маршрута, набелязан в статията на Путин („Ведомости“, 30 януари – б. р.).

„Сиреч работим внимателно по държавните корпорации, без масови приватизации, действаме внимателно с държавните поръчки и социалните мандати“, обяснява експертът. Фактически всичко си остава, както е било – само с незначителни промени. „И при това положение след две години Русия се удря в стената със скорост 140 километра в час“, казва Юргенс.

Вторият сценарий според Юргенс е следният. В първия тур Путин оставя „опозиционния бульон“ да поври и печели едва във втория тур. След което започва да отчита поуките от миналото и назначава за премиер Алексей Кудрин.

„Чуждестранните инвеститори изпадат във възторг. Макроикономическата стабилност е осигурена. Кудрин започва предпазливо, безболезнено да поорязва 20-те трилиона рубли военен бюджет, да намалява индексацията на пенсиите и надутите военни заплати. Приватизират се сегашните монополи – и суровинните, и в транспорта. Властите представят пробивен проект за създаване на успореден, частен „Газпром“.

В естествените монополи се приватизират макар и не контролните пакети от акции, но в тези монополи се внедряват частни компании, заинтересовани да има прозрачност и ефективност. Тогава страната ни още тази година изпреварва по растеж Бразилия и става интелектуален лидер на БРИКС“, описва Юргенс перспективите на Русия.

Следващият повратен момент за федерацията ще настъпи около 2017 г., прогнозира политологът Марк Урнов. Руската политическа върхушка сега е в стрес и осъзнава, че може би приключва последната й петилетка на държавното кормило. Ясна представа, която ще предизвика експлозивен растеж на корупцията и кражбите – властта ще иска да се подсигури за цял живот.

Щом наближи 2017 г., стресът сред политическата върхушка ще прерасне в истерия. Урнов предупреждава, че е много важно опозицията да се превърне дотогава в оформена, реална политическа сила, която да започне преговори с днешния елит за безкръвна смяна на политическата система.

В замяна срещу съгласието да се оттегли елитът може би ще трябва да получи обещание за своеобразна икономическа амнистия. Ако пък не бъде сключен такъв договор, властите ще започнат трескаво да се лутат и мятат, без да им пука за имиджа на страната, нито за населението – ще се чудят как да оцелеят.

„Ще затънем в дегенерация, изходът ще е непредвидим. Не е изключено отделни региони да формират автономни и полуавтономни образувания, неподвластни на Москва. Ще настъпи политическа и икономическа криза“, убеден е Урнов.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.