Рекордьорът Борисов – как правителството приема по 48 точки на едно заседание
„…Лесен начин за изкарване на пари. С Лили (б. р. – министърката на строителството) сме платили нивата по 700-800 лева квадратния метър, хайде парите в банката и всеки месец лихвичка – колкото, толкова. И като го питаш на улицата как се чувства, той вика – зле се чувствам, беден съм” – това са думи на Борисов от последното заседания на Министерския съвет през седмицата.
На него премиерът и вицето Дянков втрещиха народа с разсъжденията си, че хората живеели от лихви и нещо трябвало да се направи по въпроса. Бойко доволен съобщи, че правителството направило богати много хора, които обезщетили за терените за строеж на магистрали и пречиствателни станции. Сега народа си държи парите в банката, а Дянков протяга костелива ръчица към тях, щото не можело така само да седят там.
Но това не е най-чудното от въпросното заседания. Който иска да види протокола – на него са приети 48 точки (виж тук стенограмата). Няма такова правителство. Борисов като стахановец цъка точките и повтаря „Приема се”. Няма обсъждане, няма спор. Каквото е внесено, е гласувано. Ритъмът се нарушава само от проповедите на премиера и вицето по въпроса за парите на българите, и то по точка за правилник за Националния архивен съвет.
Ако някой помни, спорове, извадени от стенограмите на предишното правителство, се разискваха в медиите. Имаше и справедливи, и несправедливи нападки към министрите по този повод и т. н. Сега няма никакви спорове, никакви обсъждания – „приема се”, „приема се”, „приема се”… Да няма за какво да се хванат журналистите.
Ситуацията е като на заседанията на Политбюро на ЦК на БКП при Живков. Никой не смее да каже нещо против. Вносителят – съответен министър – докладва, генералният секретар казва „Приема се”. Но дори в тогавашното Политбюро е имало по някой спор.
Сред приетите точки от политбюрото на Борисов са поправки в нормативни актове на министерския съвет, които все пак би трябвало да се разяснят или разискват, устройствени правилници, стратегии, изменение на правилник към Закона за МВР, проектозакони за изменения, такси и тарифи, предоставяне на имоти, разрешения за проучване на природни богатства, включително екзотични точки като създаване на почивна база „Слънчев бряг” – нещо, за което никой нищо не знае и не пита.
Някои точки са формални – за международни актове и споразумения и по принцип се приемат без обсъждане, подготвени от правния отдел и съответно министерство. Но за много от приетите документи ще има тепърва да се чуди българинът.