Неочакваните партньори – защо се сближават Турция и иракските кюрди
Ройтерс
Политическите промени в Близкия изток и общите икономически интереси сближават два неочаквани партньора; изгряващата сила Турция и анклав, чието име турските лидери рядко се осмеляват да споменат – Кюрдистан – полуавтономния регион в Северен Ирак.
Анкара има солидни политически и търговски връзки с иракските кюрди, докато външната й политика на „нулеви проблеми със съседите“ се усложнява вследствие на въстанията в Сирия, обтегнатите отношения с Багдад и съревнованието с Иран. Лидерите на иракските кюрди също разбират, че в един
нестабилен регион, в който има конфликти на религиозна основа, заплашващи да нарушат деликатния политически баланс в Багдад, тяхната територия, която произвежда петрол и няма излаз на море, има нужда от съюзник сред съседите си.
Турция, която е една от най-бързо развиващите се икономики в света, може да бъде техният най-добър шанс. „Можем да го наречем ключово приятелство, защото Турция има важен статут заради местонахождението си и ролята, която играе в международната общност“, каза Фалах Мустафа Бакир, директор на дирекцията по външните работи на Кюрдистанското регионално правителство (КРП).
„Турция е важен партньор на Ирак по принцип, но също и на кюрдския регион по отношение на търговията на едро и на дребно“, каза Бакир наскоро в интервю за Ройтерс. „Сигурен съм, че Турция ще има възможността да стане важен или основен партньор на КРП, но също и на Ирак“.
Големите въпроси обаче остават, сред които присъствието в Северен Ирак на Кюрдската работническа партия (ПКК) – бунтовническа група, чиято 27-годишна въоръжена борба за автономия на кюрдите в Турция отне живота на 40 000 бунтовници, войници и цивилни.
На турските лидери не им харесва идеята за възникването на кюрдска държава в Северен Ирак, защото те се опасяват, че това може допълнително да стимулира вече изнервените кюрди точно от другата страна на границата в Турция.
По време на знаменателна визита в региона миналата година турският премиер Реджеп Тайип Ердоган често споменаваше „кюрдската администрация“, но нито един път не използва думата Кюрдистан.
Дипломация на петролопроводи
Иракските кюрди, жертви на кланета и химическо оръжие, се надигнаха срещу Саддам Хюсеин по време на войната в залива през 1991 г. и се освободиха от управлението на Багдад. Ръководеното от Съединените щати нахлуване в страната през 2003 г. свали от власт диктатора и доведе до конституция, която призна трудно спечелената де факто автономия на кюрдите.
Най-бедният някога регион в Ирак Кюрдистан сега е най-проспериращият регион в страната, който е изолиран от размириците и противопоставянето на религиозна основа на юг благодарение на планините и стабилното си правителство. За момента регионът зависи доста от получаването на 17 процента от националния бюджет, но регионалното правителство разполага с около 45 милиарда барела петролни резерви на север, повечето от които все още не са използвани.
Анализаторите смятат, че големите петролни компании най-вероятно ще последват примера на Exxon Mobil и ще подпишат споразумения за проучване и производство с регионалното правителство. Това ще помогне за увеличаване на производството, което може да достигне до 175 000 барела дневно през тази година и един милион барела до 2015 г.
Износът на кюрдски петрол се влива в иракската национална система от петролопроводи, но отношенията между кюрдите и Багдад са обтегнати от години вследствие на спорове заради закъснели плащания за суровия петрол, законността на петролните сделки на регионалното правителство и оспорвани територии.
Като се прибави към това и традиционното недоверие към Багдад след жестокостите на Саддам, сегашното политическо противоборство в столицата и риска от подновявяне на насилието на религиозна основа, кюрдите смятат, че имат право да преследват интересите си. Това означава, че регионалното правителство става по-слабо привързано към Багдад.
Един петролопровод, през който минават около 60 000 барела, вече захранва директно основния петролопровод към турското пристанище Джейхан, като ще има и други такива. „Турция е нашето пристанище към Европа и Запада“, заяви представител на регионалното правителство, който пожела да остане анонимен. „Тя е държава членка на НАТО, а някой ден може да се присъедини към Европейския съюз. Тя е много по-добър вариант от Багдад или Иран“.
Със своята икономика, която бележи растеж от 8 процента през тази година, Турция е гладна за енергия и оценява бързо развиващия се пазар, на който може да продава стоките си и който се намира на прага й.
От строителните фирми, които издигат нови петзвездни хотели, за да настанят идващите в региона служители на западните петролни компании, до банките, търговците и ресторантите, повече от половината от чуждестранните компании в иракски Кюрдистан са турски. Около 80 процента от продаваните стоки в региона също са турски.
Ирак сега е вторият най-голям пазар след Германия за Турция, като за миналата година са продадени стоки на стойност над 8 милиарда долара. Според турския министър на икономиката Мехмет Зафер Чаглаян обаче 70 процента от турския износ за Ирак е насочен към северната част.
Ако регионът на Кюрдистан бе държава, той пак щеше да бъде осмият най-голям пазар за Турция. Словесната война между Ердоган и иракския премиер Нури ал Малики също приближи Турция до кюрдите. Ердоган предупреди, че Турция няма да остане безучастна, ако в Ирак възникне конфликт на религиозна основа. Малики обвини Ердоган във вмешателство.
Анализаторите смятат, че Турция през последните години ухажва силно кюрдите, както и партиите на иракските сунити. Малики и партиите на шиитите обаче остават свързани с Иран. Стратегически съюз
Въвличането на Турция в икономиката на иракски Кюрдистан може би няма да е достатъчно, за да се осигури трайната подкрепа на Анкара, особено докато нейните войници биват убивани от бунтовниците на ПКК, чиито лидери се укриват в планините на Северен Ирак.
„За 30 години платихме много висока цена за терора, който се организира тук заради липсата на власти в Ирак, особено в Северен Ирак“, заяви тази седмица Ердоган на своята парламентарна група. Турция, Съединените щати и Европейският съюз определят ПКК за терористична организация.
Кюрдски представител посочи, че Турция е предприела през последните 20 години 28 операции в Северен Ирак в преследване на ПКК, така че регионалното правителство има интерес да съдейства за решаването на проблема, ако иска да постигне по-близки отношения с Турция.
Регионалното правителство, което се състои от прозападни консервативни партии, ръководени от земевладелци, не одобрява особено ПКК – група с марксистки корени.
Военни действия срещу турските кюрдски бунтовници от страна на регионалното правителство обаче няма да бъдат приети добре от иракските кюрди, а при всички случаи когато двете страни са се противопоставяли в миналото, ПКК като цяло винаги печели.
Докато Ердоган предостави някои права като кюрдски език и културни права в Турция, за да се опита да разграничи „кюрдския проблем“ от „терористичния проблем“, тайните мирни преговори между Турция и ПКК се провалиха миналата година, съобщиха турските медии.
Регионалният президент Масуд Барзани и правителството работят зад кулисите, за да върнат двете страни към преговорите, заяви друг официален представител, пожелал да остане анонимен. „Смятам, че насилието води само до катастрофи“, заяви Барзани в отговор на въпрос, касаещ усилията за посредничество между Турция и ПКК.
„Не мога да го определя като посредничество, но и двете страни знаят много добре нашата позиция. Ние виждаме само мирно решение за това, като трябва да се следва мирен подход, тогава ние сме готови да направим всичко, което можем“, каза той наскоро в интервю.
„За нас Турция е ключов съюзник, в политически и икономически план“, заяви втори официален представител. „За нас това е стратегически съюз, от който имат полза и двете страни“.
БТА