Турция се отдръпва от съседите, сближава се с „Хамас“

Асошиейтед прес

Терорист от Хамас в Ивицата Газа. Снимка: АП/БТА

Като противници в дългогодишен спор те представляват странна двойка. Турският лидер, човек с прям изказ и визия за бъдещето, който увеличи регионалното влияние на страната си, се оказа забъркан в словесно пререкание с американски писател, който се занимава с екзистенциалното в творбите си.

Схватката започна, когато Пол Остър заяви за турски вестник, че не би посетил Турция, тъй като тя е пратила в затвора десетки журналисти, което предизвика хаплив отговор от турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. „На кого му пука?“ беше същината на казаното от него.

По отношение на напереност турският премиер определено печели с лекота. Неговият отговор обаче задава гатанката на една изгряваща власт, която подтиква един регион към промени, но сама води усилия да се реформира. Точно както героите на Остър търсят своята идентичност, така Турция се бори със своята собствена.

За да изчерпим метафората, Турция има множество лица. Това многообразие в повечето време й е служило добре. Като натовски съюзник тя има лостове на Запад. Като страна с преобладаващо мюсюлманско население тя изглежда като символ на просперитета и демократичната политика за мюсюлманите в страните, които излизат от авторитарно управление или все още, като в Сирия, са в кървата схватка.

Турция блесна в ново проучване на общественото мнение в 16 страни в Близкия изток и Северна Африка. Около 78 процента от анкетираните й дадоха положителен рейтинг. Обединените арабски емирства са на второ място със 70 процента. Саудитска Арабия и Китай бяха с 64 процента, а Египет получи положителен рейтинг от 62 процента. САЩ и Израел бяха на последно място – съответно с 33 процента и 10 процента.

Анкетираните заявиха, че Турция е регионален модел заради демократичната си система, икономическото си развитие и мюсюлманска идентичност. Проучването сред 2323 души беше проведено в края на миналата година от Турската фондация за икономиечски и социални проучвания, базиран в Истанбул център за социологически проучвания, който описва себе си като независим. Резултатите имат диапазон на грешката от 2 процента.

Един от почитателите на Турция е опозиционният лидер от Малайзия Ануар Ибрахим, който заяви по време на посещение в Истанбул миналата седмица, че ролята на Турция като глас на мюсюлманите е ключова за промяна в региона.
Според някои показатели обаче Турция има дълъг път пред себе си преди да стане надеждна демокрация, а недостатъците й лишават от блясък нейния подход, който би трябвало да служи за пример.

Базираната в Париж организация Репортери без граници я поставя на 148 място от 179 страни по отношение на индекса за свободата на печата. Това я поставя пред Афганистан и Пакистан, но след Мароко (138), Йордания (128) и Ливан (93).

Пол Остър, чиито произведения са преведени и публикувани в Турция, заяви също, че не би отишъл и в Китай заради опасения във връзка със свободата на словото. Фактът, че писател, който е слабо познат в Турция, разгневи лидер с огромни амбиции за страната си със 75-милионно население, показва колко чувствителна е Турция към критики, особено когато критиките идват от западен източник.

Аргументът на Остър дразни турските представители, които отбелязват, че повечето от турските репортери, които са в затвора, са обвинени в участие в предполагаеми конспирации за сваляне на правителството или предполагаеми връзки с кюрдските бунтовници. По-сложно е отколкото критиците си мислят, казват те.

Но арестите опетниха репутацията на страната, която като цяло беше направила значителни стъпки към пълна демокрация през последното десетилетие. Ердоган изгони военните от политиката и някои анализатори се чудят дали турският модел може да се приложи и в Египет, където военните все още управляват година след бунтовете, които свалиха от власт президента Хосни Мубарак.

В допълнение към това може да посочим, че миналата седмица Европейският съд за правата на човека идентифицира Турция като водещ нарушител сред 47 страни, подписали европейската конвенцията за правата на човека. Доклад на съда посочва, че Турция е втора по ред на внесените жалби срещу нея с 11 процента от всички 119 300 подадени искове в съда от 1 януари 2010 г. Русия е първа с 28,1 процента.

Много от тези дела са свързани с правото на свободен процес и с бавните съдебни процедури, които държат подсъдимите, включително журналисти, в затвора в продължение на години без съдебно решение по тяхното дело.
Президентът Абдуллах Гюл наскоро сравни предизвикателствата към Турция с по-ужасните в регион, където свалени авторитарни режими, в Либия например, са оставили институционален вакуум, който слаби правителства се опитват да запълнят.

Само си помислете през какви проблеми преминава Турция като най-демократична, най-светска и най-развита страна в ислямския свят, заяви Гюл. Коментаторът Мустафа Акьол определи качеството на демокрацията в Турция, кандидатка за членство в ЕС със светска политическа система, като много ниско в сравнение с това във Великобритания или Швеция, но каза, че турският опит е важен за региона.

Независимо дали това ни харесва или не, обикновеното мюсюлманско съзнание е много съпротивително към културния внос от други цивилизации и особено Запада, написа Акьол във вестник „Хюриет дейли нюз“. Той добави, че успешният капиталистически растеж в Турция е воден от ислямската буржоазия или бизнесмени, които не спират да припомнят, че пророкът Мохамед е бил търговец. И нейната развиваща се демокрация е ръководена от отявлени мюсюлмански политици.

От османски времена турците са имали противоречива представа за Запада, желаейки неговата модерност и негодувайки срещу неговото влияние.
Но идеята, че турските прагматични лидери биха захвърлили котвата на тези традиционни съюзи, е малко вероятно да се осъществи. Турция осъществява почти половината от външната си търговия с Европа и Ердоган има редовни телефонни разговори с президента Барак Обама по регионални проблеми.

Може да спорите, че Арабската пролет е заставила Турция да засили връзките си със Запада, защото те са единствените стабилни. Това е въпрос на стабилност срещу нестабилност, заяви Хенри Барки, турски анализатор от университета „Лихай“ в САЩ. „Едно нещо, което можете да кажете за Запада, е: Той е това, което е. Той няма да се промени“.

Промяната и конфликтът в Близкия изток обаче правят трудно за Турция да стои над свадите като модел и посредник. Нейните лидери, които са предимно мюсюлмани сунити, но казват, че не предпочитат нито една секта, се препират с иракското шиитско правителство.

Преди посещението си в Иран миналия месец турският външен министър Ахмет Давутоглу предупреди за заплахата от Студена война заради сектантското напрежение в региона. Идеалистичните дни на нулеви проблеми със съседите, търговската марка на първоначалната външна политика на Давутоглу, отминаха.

Връзките между Турция, най-голямата мюсюлманска страна-членка на НАТО, и „Хамас“, ислямистка въоръжена организация, която твърди, че Израел не трябва да съществува, процъфтяват.

Миналия месец министър-председателят на правителството на „Хамас“ в Газа посети турския премиер в дома му в Истанбул. Днес турският и палестинският флаг се развяват един до друг върху сграда в контролираната от „Хамас“ ивица Газа.

Изглежда като лоша новина за Израел, чиито връзки с Турция се разпаднаха заради кървавото нападение на израелски войници срещу турски кораб с помощи за Газа през 2010 година. Все още някои специалисти вярват, че Турция, надигаща се сила, работила с Вашингтон по проблемите в Ирак и други регионални въпроси, може да опита да насърчи „Хамас“ да „изостави“ принципа за въоръжена борба или да намали влиянието на иранските спонсори.

Те признават, че по-близко обвързване с „Хамас“ може да разстрои турската дипломация, ако има друга война в Газа, или ако отново има ракетни нападения и бомбардировки срещу израелски цели. Израел ще се учуди, ако Турция се обърне повече към линията „Хамас“, отколкото към друга наоколо.

Друг спонсор на „Хамас“ – Сирия – се опитва да потуши бунтовете и да скъса с Турция, бивш неин съюзник, която казва, че президентът Башар Асад трябва да подаде оставка. Турция казва, че няма планове за Халед Мешаал, политически лидер на „Хамас“, базиран в Дамаск, да се премести в Турция, въпреки че някои турски анализатори смятат, че с изявленията на правителството не е затворена вратата за идеята за представителство на „Хамас“ в Турция.

Турция би искала да има по-голямо влияние върху „Хамас“ като част от общата й програма за засилване на влиянието в региона. Несъмнено отказът от Сирия направи тази връзка по-атрактивна за „Хамас“, писа в имейл Хауърд Айсенстат, експерт по Турция в университета Свети Лорънс в САЩ.

Той обаче отбеляза, че „Хамас“ може се окаже много изолиран заради Турция, способна да го тласка в посоки, към които „Хамас“ не иска да отиде. Като се има предвид възможността да получава помощ от частни спонсори в Залива и от Иран, подобно безумие не изглежда вероятно в краткотраен срок.

Турция като евентуален покровител или модел за „Хамас“ явно има много за споделяне, макар амбициите й за влияние другаде в бързоразвиващия се регион понякога да се разминават леко от очакванията. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган е благочестив мюсюлманин, управляващ светска политическа система, която той доминира със силни изборни победи и сериозни икономически данни.

Той получи похвала от палестинците в блокираната Газа наред с острата критика на Израел. Докато турските представители подкрепят призиви за демократични реформи в отговор на народните бунтове, Иран запазва подкрепата си за Сирия и е подложен на санкции на ООН заради предполагаемата му програма за произвеждане на ядрено оръжие.

Иран казва, че програмата му е мирна, твърдение, което Турция веднъж подкрепи с ентусиазъм. Сега има дърпане по въпроса, до известна степен заради съгласието на Турция да приеме на територията си радар на ПРО на НАТО, който да предупреждава за ирански балистични ракети. Турция и Иран също така са предпазливи към намесата на едната или другата страна в Ирак, в който ври сектантско напрежение.

На дипломатическия фронт Турция и Иран се радват на топли отношения. Турция купува петрол и газ от Иран, каза Нихат Али Йозджан, политически анализатор във Фондацията за икономически и политически проучвания на Турция в Анкара. Въпреки това има трудни въпроси под масата, каза Йозджан.

Говорителят на израелското външно министерство Игал Палмор отбеляза, че турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е направил „много приятелски изявления“ спрямо „Хамас“ и според него е освободил организацията от отговорност за нападения срещу израелски цивилни.

Ако подходът на Турция успее да смекчи действията на „Хамас“, тогава ще можем да разберем стратегията, каза Палмор. Но всъщност обратното е истина. „Хамас“ във всичките му публични изявления продължава да следва ултраекстремиската си линия, а турското правителство се отдалечи от Израел.
Така че изглежда сякаш „Хамас“ има влияние върху турското правителство, а не обратното, посочи говорителят на израелското външно министерство.
Отношенията между Турция и „Хамас“ излязоха наяве през 2006 година, когато делегация, водена от Мешаал, посети Анкара след победата на „Хамас“ на палестинските избори.

По-наскоро Турция насърчи „Хамас“ да се помири със съперническата фракция „Фатах“, което може да бъде ключова стъпка към някакво споразумение между Израел и палестинците. Миналата година Турция бе домакин на среща между двете фракции, които временно се договориха за избори следващата година.
През октомври Турция прие единайсет палестински затворници, които бяха сред стотиците затворници, освободени в замяна на израелския заложник – войника Гилад Шалит.

Селчук Юнал, говорител на турското външно министерство, каза, че жестът е „принос към по-голямата картина“ между Израел и палестинците и е направена по писмената молба на палестинците и със знанието на Израел. Гюлнур Айбет, университетски преподавател в университета Кент в Кентърбъри, Великобритания, каза, че Турция изглежда опитва да използва „меката си сила да убеди „Хамас“ да действа повече като политическа партия“, което би могло да включва омаловажаването или отказа от принципа, че Израел не съществува. Тя призна, че някои фракции в „Хамас“ силно биха се противопоставили на подобен ход.

Някои израелски медии съобщиха, че турски представители планират да отпуснат стотици милиони долари на „Хамас“. Турция отрича това. Тя обаче финансира изграждането на болница в Газа и подпомагане на усилията за изграждане на индустриална зона там и подобряване на инфраструктурата за бизнеса, включително текстилната индустрия и мебелната промишленост.

На 1 януари министър-председателят на правителството на „Хамас“ в Газа, Исмаил Хания посети Ердоган по време на първото му посещение извън Газа, след като ислямистката организация завзе контрола над територията при борбата с „Фатах“ през 2007 година. Той каза в Турция: „Ние постигнахме консенсус да работим за възстановяването на ивицата Газа“.

Хенри Барки, анализатор за Турция в университета Лихай в САЩ,се усъмни да има „наливане на пари в хазната на „Хамас““ от Турция, но каза, че инициативите за помощи са средствата за индиректно финансиране. Турската подкрепа, от една страна, може да бъде модерираща, каза Барки.

Или самият факт, че имат подкрепа от турците, може да ги убеди, че няма нужда да променят линията си. Нямам отговор на този въпрос. Не мисля, че някой има отговор на въпроса. Дори не мисля, че и „Хамас“ има отговора на този въпрос, посочи Барки.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.