От наводнените: Да благодарим на партията и правителството, и лично на премиера Борисов

След наводнението в село Бисер
Село Бисер, харманлийско, след наводнението. Виж фотогалерия в „България“. Снимка: Impact Press Group

Наводнение с 9 жертви (засега). Спасителните акции са със закъснение и нескопосни. Двама души седят безпомощни 6 часа на покрива на едва подаващата се от водата кола, далеч от суша наоколо. Десетки други седят по покриви и горни етажи на къщи, тук-там къщите се срутват.
Причините – скъсала се е дига на язовир. Предупреждения за лошото му състояние и нуждата от ремонт има от години. Институциите спорят чия собственост е язовирът.
И при това положение нито една медия, с изключение на в. „Сега”, не постави въпроса за отговорността на правителството. Никой не иска оставката на вътрешния министър (той е и шеф по бедствията и авариите, откак закриха министерството на Емел Етем), никой не иска оставка и на правителството, както често се е случвало в миналото.

Ето как изглежда картината на място, от репортажа на в. „Сега“:

„В момента сме в абсолютен воден капан. Водният стълб се повишава със секунди. Ние сме на последния етаж, но смятам, че няма да оцелеем. Отново идва приливна вълна. Хората, които са близо до реката, животът им е застрашен, оставете къщите. Плуват животни, коли, ние сме обречени“. Тази картина описа в 8.51 часа вчера в ефира на бТВ Елена Вутова, блокирана със семейството си на втория етаж на дома им в село Бисер. Малко след 7 часа стената на язовир „Иваново“ се скъса и 3-метрова вълна превърна за секунди улиците в реки. Часове по-късно спасителните екипи продължаваха да вадят хора от ледената вода, а реката се прибра под моста едва в 16 часа. Всички по-ниски къщи бяха потопени, а хората се спасяваха по горните етажи и покривите.

Изпитанията за 800-те жители на село Бисер започват още предната вечер, когато всички виждат, че река Бисерска прелива. До сутринта будуват в очакване на информация, но тя ги застига изведнъж с приливната вълна. „Докато изтичам по моста да кажа на хората, че идва вълната, тя дойде с такава скорост, че нищо не можах да направя“, обясни пред БНР кметът Златка Вълкова, сама блокирана на втория етаж на селската кооперация, без да знае какво се случва с хората. Единственото, което повечето успяват да направят, е да избягат по стълбите към горните етажи. Водата идва с огромна сила, влачейки дървета, разрушавайки огради и постройки по пътя си. „Освен по въздух дотук няма друг начин да бъде достигнато. Течението на реката е твърде силно“, разказва Янчо Вутов пред Дарик радио.

Щетите в с. Бисер. Снимка: Impact Press Group

В този момент, когато се разбира, че има жертви, премиерът Борисов дава следният коментар по телевизията, кой знае защо свързан с новите военни хеликоптери „Кугар“:

„Стават за пустинята и лятото да се пътува до морето с тях, а цената им е над половин милиард“, не пропусна да отбележи Борисов, който съумяваше в присъщия си стил и да участва в спасителната операция и да раздава впечатления пред всички телевизии. „Щяхме да паднем и ние“, гласеше едно от тези включвания. Накрая се оказа, че са излетели 3 хеликоптера „Кугър“, но единият е бил за министрите и самия Борисов, който в някои агенции беше отново титулован с генералското му звание.

Трима министри се озоваха в Бисер, за да покажат загриженост – Цветан Цветанов, който ръководи операцията по спасяването, земеделският министър Мирослав Найденов и социалният Тотю Младенов. Последният раздава лично храна и помощи в селото. „Той проверява хората по списък и ще посети бедстващите лично“, посочва БНР.

Встрани от медийното внимание, но напълно откъснати от водата останаха селата Лешниково, Елена и Стойково. В село Лешниково, което също се намира по течението на река Бисерна, положението е драматично. Възрастен мъж от селото почина от инфаркт, след като видял, че животните му са се удавили. В селото живеят около 80 души. Местни жители твърдят, че по река Бисерна е имало изграден бент, но преди време бил разрушен от строителни фирми, които добивали пясък.

Пълното безхаберие на властите взе нови жертви

Престъпната небрежност на институциите у нас взе нови жертви. 9 души загубиха живота си във водите на поредния прелял язовир – „Иваново“. Водата помете цели села в Хасковско, животът на стотици бе застрашен. Цяла Южна България се оказа под вода от преливащи реки и язовири. Тъй като бедствието се повтаря всяка година, то не бе изненада за институциите. Никой обаче не пое вина – нито за конкретния случай, нито за бездействието при натрупването на проблемите през годините. След установяването на точния брой на жертвите България за пореден път ще бъде в национален траур.

Още в първите часове на бедствието се разбра, че стената на язовира се е пропукала още през 2006 г. Според информация на агенциите тогава е подаден сигнал, но до ремонт така й не се стигнало заради спор и дълги преписки между община Харманли, областната управа в Хасково и военното министерство. Спорната собственост на язовирите, безхаберието и липсата на контрол бяха сред основните причини за наводненията и жертвите при предишните преливания на язовирите през 2005 и 2007 г. След трагедиите управляващите и опозицията обещаваха проблемите да бъдат отстранени и да бъде въведен ред в законодателството, но това така и не се случи.

Шарани по улицата след наводнението
Жена от село Бисер показва шарани, намерени по улиците след наводнението. Снимка: Impact Press Group

До края на деня замесените институции подаваха противоречива информация за фактите около язовир „Иваново“. Според информация на военното министерство „Иваново“ никога не е бил собственост на МО. От там заявиха пред „Сега“, че през 2003 г. е издаден акт за публична държавна собственост, който доказва това. От ведомството признаха, че са водили преписки с местните власти в Харманли, защото притежават полигон в съседство с язовира, но не влязоха в повече детайли за разправията и не отговориха дали са знаели за пропукването на стената. От регионалното министерство също твърдят, че язовирът е общински. Според земеделския министър Мирослав Найденов пък язовирната стена е собственост на военното министерство, а язовирът – на община Харманли.
Труден за институциите се оказа и въпросът кой точно контролира техническото състояние на язовирите като съоръжения. От МОСВ побързаха да уверят, че отговарят само за водовземането и нивото на водите в 54 големи язовира, а „Иваново“ не е сред тях. На същото наблегнаха и от регионалното министерство – ведомството отговаря за 9 язовира, „Иваново“ не е сред тях. За техническия контрол не отговаря и ДНСК. От институцията уточниха, че контролират само строителството, но не и последващата годност и техническа експлоатация на строежите. От отговора на ДНСК става ясно, че темата се засяга поне в няколко нормативни акта, които задължават собственика да поддържа съоръженията. От отговора не става ясно кой в крайна сметка трябва да контролира това.

Трагедиите се повтарят, виновни никога няма

Трагедиите с язовирите у нас се повтарят през няколко години, изводите са все едни и същи, а разследванията обикновено завършват без посочени виновни.

6 август 2007 г.

На 6 август 2007 г. 2-метрова вълна буквално помете хора, животни, коли и къщи в разградското градче Цар Калоян. Наводнението пак тръгна от зле стопанисван микроязовир, чиято стена се скъса от рекордните августовски дъждове в онази година. 8 души загинаха, една трета от къщите бяха разрушени, десетки хора живяха месеци наред във фургони и в очакване държавата да изпълни обещанията си за специална грижа, помощи и пр.

В следващите месеци през Цар Калоян се извървяха всякакви политици и експерти. Като опозиция ГЕРБ дори командирова специалисти от БАН. Те установиха, че двата микроязовира „Езерче“ 1 и 2, които изпуснаха водите си тогава и предизвика водния стълб по река Хлебаровска, са били с променено предназначение и са били използвани като рибарници вместо за напояване. Оказа се, че едната дига е разрушавана и възстановена, без да се спазват никакви технически изисквания. Преливникът е бил повреден и не е можел да изпълни предназначението си. И стената на единия водоем е била некачествено ремонтирана преди време.

Снимка: Impact Press Group

11-месечно разследване установи три причини за наводнението – интензивните валежи, недобрата проводимост на преминаващата през Цар Калоян река Хлебаровска и недоброто техническо състояние на двата микроязовира. Въпреки това не беше открит нито един виновен, а според прокуратурата контролът върху тази дейност е възложен на 7 министерства и това размива отговорността, даже води до „чиста безотговорност“.

6 август 2005 г.

Поройни дъждове наводниха половин България. За трети път през онова лято. Стотици сгради останаха негодни за живеене, десетки мостове бяха разрушени, много села бяха откъснати от света без ток, вода и пътища. 2000 души бяха евакуирани в Ихтиман, след като преляха три язовира. Хиляди хора пострадаха в Пазарджишко. Стотици пътници бяха блокирани цяла нощ във влакове, които спряха заради свлачища. По чудо се размина само с една жертва. 2 години не стигнаха, за да се довършат разследванията за наводненията в Белово и Велинград. И тогава констатациите бяха добре известни – въпреки горчивия опит никой не взе превантивни мерки, никой не обезопаси язовири и диги.

АБСУРД

И през 2005 г. не се разминахме без абсурдни обяснения – от екоминистерството обясняваха, че законът за водите е писан от гледна точка на недостига на вода, а не когато има много вода в реките и язовирите и затова е, меко казано, неадекватен. Така насред пороите никой не можеше да започне да източва язовири, защото разрешението за промяна на количеството вода трябва да се публикува в Държавен вестник и да се изчака 1 месец за възражения.

от в. „Сега„със съкращения.
Чудно как телевизиите, които постоянно показваха вицепремиера Цветанов на място, сякаш това е най-важното нещо там, още не са намерили някои от потопените да благодарят пред камерите на партията, правителството и лично на премиера Борисов. Ако не сещат, някой главен секретар на МВР като Калин Георгиев ще ги подсети, както направи с освободените заложници в банката в Сливен (виж тук).

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.