Русия: Нещо като демокрация, но не съвсем

в. Ню Йорк таймс

Путин, махай се
Активисти на движението „Солидарност“ монтираха голям билборд с надпис „Путин, върви си!“ на сграда срещу Кремъл. Снимка: Павел Елизаров

За журналиста най-хубавото в отразяването на вълната от протести и бунтове срещу автократи е, че вижда неща, които никога не е допускал, че ще види – както в Москва миналата седмица, когато противници на решението на Владимир Путин отново да стане президент, може би за още 12 години, опънаха огромен жълт транспарант на покрив точно срещу Кремъл, с лицето на Путин, задраскано с голям кръст, а до него думите „Путин, върви си!“ на руски.

Самата дързост на подобни протести и гневът срещу премиера сред градската средна класа в Русия задето се отнесе към тях като към идиоти, когато директно заяви, че с президента Дмитрий Медведев ще си разменят местата, бяха немислими допреди година. Фактът, че младежите, окачили транспаранта, явно не са попаднали зад решетките, също говори красноречиво колко наясно е Путин, че стъпва върху много тънък лед и че не може да си позволи още „мъченици“ да разгневят антиправителствените демонстранти, които миналата седмица отново се събраха в Москва.

Но как ще постъпи Путин занапред? Наистина ли ще изпълни обещанието си да позволи появата на нови партии или просто ще изчака опозицията, разединена и без истински национален лидер, да се провали от само себе си? Путинова Русия е на кръстопът. Тя е станала страна, в която всичко е „нещо като, но всъщност не съвсем“. Днешна Русия е нещо като демокрация, но не съвсем. Нещо свободен пазар, но всъщност не съвсем. Нещо като правова държава, която да пази бизнеса, но не съвсем. Нещо като европейска страна, но всъщност не съвсем. Има нещо като свободна преса, но не съвсем. Студената й война с Америка има нещо като край, но всъщност не съвсем. Прави нещо като опит да да стане нещо повече от петро-държава, но всъщност не съвсем.

Самият Путин до голяма степен е отговорен и за двете лица на монетата. Когато стана президент през 2000 г. Русия не беше затънала в „нещо като“ проблеми. Тя наистина имаше проблеми – и стремително се плъзгаше надолу по спиралата. С желязна хватка Путин възстанови реда и укрепи държавата, но консолидацията не беше чрез реални политически и икономически реформи, а по-скоро чрез масирано увеличаване на цените на петрола. Въпреки това, много руснаци бяха и все още са признателни.

В хода на този процес Путин завъди около себе си нова богата корумпирана клика, но също така се погрижи достатъчна част от печалбата от руския петрол и минерални ресурси да потече към големите градове, създавайки малка градска средна класа, която сега иска по-голяма роля в определянето на бъдещето си. Но Путин сега е в безизходица. Той спаси Русия от ръба на пропастта, но не извърши политическите, икономически и образователни промени, необходими, за да се превърне Русия в модерна европейска държава.

Русия има този потенциал. Тя е готова да поеме в някаква посока. Но дали Путин ще я поведе? Заедно с ръководителката на кореспондентското бюро на „Ню Йорк таймс“ в Москва Елън Бари разговаряхме миналата седмица в Белия дом с говорителя на Путин, Дмитрий Песков. Тръгнах си несигурен.

Всички тези градски протести, каза Песков, са признак, че икономическият растеж е изпреварил политическите реформи, а това може да се поправи: „Преди десет години у нас нямаше никаква средна класа. Хората мислеха как да си купят кола, как да си купят апартамент, как да си открият банкова сметка, как да изпратят децата си в платено частно училище и така нататък. Сега те имат тези неща и интересното в историята е, че искат и по-голямо участие в политическия живот“.

Добре, звучи разумно. Но какво да кажем за намека на Путин, че протестите са част от американски заговор да отслаби него и Русия. Песков наистина ли вярва в това? „Не го вярвам. Аз го знам“, каза Песков. Пари за дестабилизирането на Русия са пристигали „от Вашингтон официално и неофициално“, за да се издържат различни организации, да се провокира ситуацията.“ Не го казваме просто ей така. Казваме го, защото го знаем. Две-три години предварително знаехме, че на следващия ден след парламентарните избори (през декември) ще има хора, които да казват, че изборите не са легитимни“. Това е или заблуда, или наистина цинично.

После стана дума за външната политика. Путин помогнал много в ООН, като не блокирал забранената за полети зона в Либия, но се чувствал изигран, че преминахме от защита на цивилното население към сваляне от власт на неговия съюзник и оръжеен клиент Муамар Кадафи. Вярно е. Но що за съюзник! Голяма загуба, няма що! А сега, колкото повече Путин подкрепя кървавата диктатура на Башар ал Асад в Сирия, толкова повече прилича на човек, който си купува билет отиване и връщане за „Титаник“ – след като вече се е ударил в айсберга! Асад е ходещ мъртвец. Дори ако се интересуваш само от оръжейни сделки, не би ли искал Русия да се сближи с новите сили в Сирия?

„Руската политика спрямо Сирия има силно вътрешнополитическо измерение“, каза Владимир Фролов, руски експерт по външна политика. „Ако позволим ООН и САЩ да упражнят натиск над един режим (който донякъде е подобен на нашия) да отстъпи властта на опозицията, какъв прецедент би създало това“?

Този подход към света не предвещава нищо добро за реформите у нас, заяви Фролов. „Путин е програмиран за еднопосочни разговори. Той създаде една крайно персонализирана патерналистична система, базирана на деспотизъм. Реална реформа ще изисква от него колосално „рестартиране“. Възможно ли е да се случи? Дали той го осъзнава? Съдейки по фактите, които са налице досега, бих казал: нещо подобно, но всъщност не съвсем.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.