Съсипването на Гражданска защита и безхаберието + фотогалерия
Картината с уязвимостта на страната по отношение на извънредни ситуации (бедствия, аварии и катастрофи) е дори още по-драматична, отколкото си представяме (Б. р. – виж тук още Скъсаната язовирна стена – Безхаберието – все същото, даже по-зле).
Общо е мнението, че сега управляващите нямат КАПАЦИТЕТ да управляват гражданската ни сигурност.
Една от основните причини е съсипването на Гражданска защита. Тя бе натикана под шапката и манталитета на пожарната, бе подложена на шоково пенсиониране, рязко съкращаване, системно трансформиране на щатове, безпардонно понижаване в ранг и длъжност, брутално отрязване на кадрите й от управленски позиции – с изискването кандидатът за всеки по-висш от редовия пост да е работил поне 3 години в системата на МВР, при условие, че никой от Гражданска защита няма как да има подобен стаж.
Нека добавя, че пожарникарите (да ме извинят редовите самоотвержени пожарникари) действат „на пожар”, реактивно, когато се случи. Докато гражданската сигурност е преди всичко про-активна дейност – превенция, ранно сигнализиране, управление на риска, защита на критичната инфраструктура.
За жалост, на сегашната власт освен КАПАЦИТЕТ й липсва и такава КУЛТУРА на мениджмънт на сигурността. Тази КУЛТУРА се базира на науката, на системното обучение, на четенето на много книги за съвременно управление, на знанието – за рисковото общество и неговата мрежовизация, при които координирането измества командването/командоренето (сковаващо мисленето, за сметка на сляпото подчинение), а децентрализацията взема връх над централизацията (парализираща местната самоинициатива, за сметка на бягството от отговорност).
Трагичното е, че сега МВР, лишено поради методите и средствата на неговото хаотично, импровизиращо, о-ПИАР-ено управление, не може, не знае и не разбира как да се справя с извънредни ситуации.
Вече уволнени специалисти от Гражданска защита са установявали доскоро слаби места и пукнатини в язовирни стени и бентове, сигнализирали са по вертикала и хоризонтала, имали са планове за евакуация и спасяване. Ако такива специалисти имаше в околността на сполетялата ни тези дни трагедия, последиците щяха да бъдат далеч по-милостиви.
Но много кадърни и опитни професионалисти от Гражданска защита са вън от системата, прогонени, обидени, излишни и непотърсени. А колко ли още язовирни стени са надвиснали над нас със своите огнища на напрежение и концентратори на дефекти… Изхвърлени от системата на Гражданска защита специалисти са докладвали също така за проблеми в различни язовири – повредени изпускатели, неработещи помпи, подрити основи.
Мой приятел ми каза, например, че за един от тези язовири, чийто изпускател е повреден, са представили на министъра информация за състоянието, експертиза какво трябва да се направи и план-сметка от 300 000 лв, но, както пее Высоцкий – „В ответ тишина”. Така там всичко се крепи на косъм – на благосклонността на Съдбата и на най-сериозната гаранция за нашата сигурност: „Дано ни се размине!“. У нас безхаберието е винаги евтино на брашното и скъпо на триците…
Наистина, как да не бъде емоционален човек, когато постоянно се натъква на крещящо драстични факти, които – без всякаква политизация – съвсем обективно свидетелстват, че на сегашната власт наистина й липсват КАПАЦИТЕТ и КУЛТУРА за управление на сигурността във времена, когато извънредните ситуации стават постоянно наше ежедневие и когато а-нормалността се превръща в една нова и качествено различна нормалност.
От сайта на Николай Слатински.