Девалвацията на беларуския Бащица
Росбалт
Беларуският президент все по-настойчиво се умилква на китайските инвеститори и описва страната си като плацдарм, от който да „пробият“ в Европа. Пресметливите азиатци обаче се дърпат – рисковете надхвърлят изгодите засега. Щом един цар е петимен да сключва съюз с народа си срещу болярите, налага се да говори – много и шумно. И понеже парите винаги са по-малко от думите, думите неизбежно се обезценяват. Александър Лукашенко вече го усети изцяло: почти никой не спори вече с шумните му изявления, цитирани все по-рядко. И най-важното, те кажи-речи губят ефекта си върху партньорите от чужбина.
В края на януари беларуският лидер даде многочасово интервю на китайски медии. Въпроси задаваха агенция Синхуа, централната телевизия (Си Си Ти Ви) и в. „Женмин жибао“. „У нас няма забранени теми – като започнем от износа на калийни торове за страната ви и чак до създаването на космически спътник за Китай. Спектърът е огромен; по всички насоки вече знаем какво и как да правим“, посочи Лукашенко. „С никоя страна не напредваме в отношенията толкова бързо, колкото с Китай“, увери той.
Лукашенко извънредно често се среща с ръководството на КНР – фактически през две седмици. Чиновниците и бизнесмените от Небесната империя за него са безусловно важни персони: той лично посреща всеки гостенин от Китай и отказва да бъде заместен дори от премиера. Китайската компания „Джиили“ например подписа инвестиционен проект, предвиждащ мащабно производство на нейни леки коли в Беларус – Лукашенко сам посрещна в Минск и бизнесмена Ян Цзян.
Освен това беларуският управник коментира действията на КНР в изказвания на международната арена – също много често и в твърде позитивен тон. Неотдавна например похвали пекинското ръководство, загдето е „опазило планетата от разруха“. „Кризата и сгромолясването започнаха от Америка, там все още тлеят тия процеси, не са ликвидирани. Вижте колко е държавният дълг на САЩ. Та това е инфлация на долара в цял свят.
Нещо много неизгодно главно за Китай, защото хем сте купили доста американски ценни книжа, хем и златно-валутните ви резерви са над един трилион. Имате цяло море от тия долари и естествено ви се ще доларът да е стабилен. И същевременно можете да сринете този долар, но сигурно няма нужда, нали можехте да го направите през миналата криза, но сте юнаци, опазихте планетата от разруха“, разпалено обясняваше скоро Бащицата.
Лукашенко забележително често се опитва да противопостави Пекин на Брюксел. Неотдавна пак заяви: „Ето, преди два дни бе понижен кредитният рейтинг и за тези държави. Демонстрации се ширят наоколо. А и това напрежение между Иран и САЩ. Вече се стига до петролно ембарго и тъй нататък. Добре че КНР не се присъедини“.
Всички тези изявления не са случайни. Лукашенко много силно се надява на подкрепа от Китай. Тя му е твърде необходима, както е притиснат между Кремъл, жадуващ за масова разпродажба, и Европа, която постоянно мърмори за човешките права. При всяко положение Китай е изгоден инвеститор и потенциално солиден партньор.
Първо, Пекин има пари и желание да ги инвестира. За голямо съжаление на Лукашенко с това днес не могат да се похвалят нито Европа, нито САЩ, нито Русия. Второ, Китай далеч не е така суров в общуването с Минск като Кремъл. Щом Небесната империя не е доволна от цената, искана от беларуските власти за един или друг актив, тя просто отказва сделката и диалогът е приключен.
Ако пък цената се види висока на Кремъл, той се мъчи да „издейства“ такава, каквато му изнася – повишава цените на газа, въвежда експортни мита върху петрола, подкрепя (на думи естествено) европейските ценности, примерно правата на човека и т. н. И не бива да мислим, че след като получи „Белтрансгаз“, Кремъл се е укротил – съботната параноя на телевизия НТВ, която обвини Лукашенко, че едва ли не е вербувал „норвежкия стрелец“ Брайвик, показва, че кампанията продължава.
Накрая, трето, Китай никога няма да иска от Лукашенко демократизация на властовите институции, освобождаване на политзатворниците или честни избори. Властта в КНР е в ръцете на стопански дейци; те чудесно разбират, че за бизнеса наличието на стабилност, предсказуемост и ясно схващане с кого има смисъл да се договаря – това са къде по-важни неща от разни отвлечени понятия като „демокрация“, „човешки права“ и „толерантност“.
Бащицата разбира, че общо взето никога не би намерил по-добър инвеститор от Китай. И прави всичко възможно, за да се хареса на азиатския си партньор. Китайците вече строят в Минск хотел „Пекин“, също и цял район, известен вече сред столичани като „Чайна таун“. Китайските студенти са най-популярните чужденци в беларуските вузове. Както се надява беларуското правителство, китайски инвеститори всеки момент ще започнат да изкупуват местните заводи, работещи на загуба, да влагат средства в тях, да оправят производствата и да създават нови работни места.
В този смисъл дружбата с Китай за Лукашенко е къде по-желана от приятелството с Русия, чиито бизнесмени мечтаят само да отнемат от съседката си най-доходоносните активи, та да източват печалбата и да я конвертират в лондонски вили. Беларус представлява интерес за Небесната империя главно защото напомня на китайците собствената им страна отпреди 20 години – в миниатюрен вид. Китай направи своя гигантски промишлен скок веднага щом мина от социалистическата към пазарна икономика, запазвайки обаче комунистическите лозунги за равенство и братство.
Днес фактически е готова да го стори и Беларус – властите се канят в близките години да предприемат и приватизация, и някои реформи. Може да прокарат например забрана за свободна покупка на чужда валута, данъчни преференции за големите стратегически инвеститори, опростяване на трудовото законодателство. Според Минск това ще направи страната твърде привлекателна за инвестиции от Азия.
Проблемът обаче е там, че Китай няма кой знае какъв интерес да инвестира милиарди в Беларус. Обективните причини са няколко. Първо, в момента Китай няма нужда от никакъв „плацдарм“ за пазарно „превземане“ на Европа. Бизнесмени от Небесната империя преспокойно изкупуват европейски брандове от върха на класациите като „Волво“ и СААБ. Второ, тук интересите на Китай засягат тези на Русия, винаги смятала Беларус за „своя“ територия. Днес Китай изобщо не желае никакви свади с Кремъл: залог в играта с него са далеч по-значими и изгодни инвестиционни проекти.
Трето, Небесната империя със сигурност е съвсем наясно, че успехът на администрацията на Лукашенко в исторически план се градеше върху твърде „хранителния“ порцион, отпускан на беларусите – те бяха свикнали със заплати, извънмерно големи за средния китаец, с европейски осемчасов работен ден, качествена безплатна медицина и образование. По манталитет беларусите отдавна вече са европейци и опита ли се някой да ги превърне в трудолюбиви и непретенциозни бачкатори като китайските провинциалисти, това може да приключи доста непредсказуемо: например Лукашенко да бъде свален, а всички инвестиционни договори – скъсани.
Общо взето, Китай има желание за приятелство с Беларус, но едва ли ще влага огромни средства в тази страна. Лукашенко се опитва да внуши на чиновниците от Небесната империя колко е изгодно да отделят поне малко инвестиции за „географския център на Европа“. И безспорно ще постигне някакви успехи на това поприще. Като цяло обаче изявленията на беларуския лидер споделят съдбата на беларуската рубла – миналата година нейният курс падна със 109 процента.
БТА