Защо милиардери си раздават парите? Благотворителност или филантрокапитализъм?
Милиардери по цял свят се обединяват около инициативата „Щедрото обещание“ (The Giving Pledge), с която се ангажират доброволно да дарят по-голямата част от богатството си за благотворителни цели. Инициативата е на Уорън Бъфет и Бил Гейтс. Има множество мнения „за“ и „против“ тяхната благотворителност.
Подобно на фараоните те издигат пирамиди от зелени банкноти. Според списание „Форбс” броят им се увеличава и въпреки икономическата криза пикът е през 2011, когато има 1210 милиардери с общо състояние по-голямо от БВП на Германия. Години наред класацията се оглавява от основателят на „Майкрософт” Бил Гейтс. Едва през 2007 година „човешкият чип” на компютърната революция отстъпва пред мексиканския милиардер Карлос Слим, като според анализатори причина за поражението е, че Гейтс започва да отделя от милиардите си за благотворителност. През същата година той продава акции от компанията си и със съпругата си Мелинда създава най-голямата частна фондация в света. Това дава силен тласък на т. нар. филантропия сред милиардерите – отделянето на милиарди за каузи по преценка на дарителя с цел подобряване на живота на определена група хора.
През 2010 година настъпва вид еволюция в историята на филантропията, когато се случва нещо, което преди това би било сметнато за добра милионерска шега. Гейтс и инвеститорът Уорън Бъфет се задължават да дарят най-малко половината си богатство за благотворителност преди или след смъртта си. Така основната идея на забогатяването – да трупаш пари чрез другите, изненадващо се трансформира в идеята да раздадеш огромна част от парите си. Интересно е, че милиардерите-филантропи решават да оставят само част на наследниците си. Така поне казва Гейтс, който твърди, че децата му вече се ползват с достатъчно привилегии за разлика от много деца по света, тъй като учат например в хубави и привилегировани училища.
Инициативата „Щедрото обещание” е преди всичко морален ангажимент пред света, като не предполага къде и как филантропите-милиардери ще дарят парите си. Днес последователите й са 69. Сред тях са американският режисьор Джордж Лукас, решен да инвестира в образованието в САЩ, и основателят на „Фейсбук” Марк Цукерберг, чийто каузи предстои да бъдат огласени. Вътре е и Пол Алън – по-малко известният партньор на Бил Гейтс, с когото са били състуденти и съмишленици при създаването на империята на „Майкрософт”. Въпреки неотдавна издадената си книга, в която обвинява Гейтс в коравосърдечие и алчност, Алън очевидно продължава да подкрепя стария си партньор поне по отношение на благотворителността.
Защо милиардерите дават състоянието си за благотворителност? Може да се предположи, че обществените очаквания и натиск изиграват огромна роля. Предположенията, че Гейтс би дарил част от състоянието си съществуват още преди да се прояви като филантроп, те са изразени в различни обществени допитвания. Смята се, че гуруто на Гейтс в благотворителността е Бъфет, с когото заедно създават „Обещанието”.
Съществуват критики към явлението милиардерска филантропия. Една от основните е, че според американското законодателство дарените средства се освобождават от данъци. Мексиканският милиардер Карлос Слим твърди, че хора като Гейтс лишават държавата от данъчни приходи. Той отрича инициативи като „обещанието” и твърди, че е по-ценно да се осигурява работа и препитание за хората. Според критици на мексиканеца с псевдоним „Мистър монополист” обаче самият той подронва мексиканската икономика, пречейки на свободното развитие на конкуренцията. Същевременно Слим не дава отчет за резултатите и насоките на благотворителността си. Неотдавна мексиканецът създаде огромен частен музей, наричан Втория Лувър (което създава известни асоциации със случващото се в България), с което истинските проблеми в страната с престъпността, бедността, търговията с наркотици едва ли са адресирани.
Опрощаването на данъци обаче е стимул за милиардерите да счупят касичките си. В Русия едва от миналата година се отбеляза напредък в освобождаването от данъци. Тромавият процес може би е сред причините за бавния темп на благотворителността в руската държава, където дарителската активност е слаба не само сред руските олигарси, но и сред гражданите. Залинялата благотворителност може да се обясни със силната ръка на руската държава, приучила отделния човек да не предприема действия за промяна на ситуацията. Нещо, което контрастира с традицията в САЩ, където от обявяването на независимост хората сформират доброволчески групи.
Тази година обаче първият руски олигарх обяви публично, че ще дари цялото си богатство. Според сведенията Владимир Потанин се е вдъхновил от примера на Гейтс.
Роман Абрамович е сред малкото руски олигарси, известни с благотворителността си, концентрирана в Чукотка, включително в образованието, изграждането на училища. Олигархът, който е губернатор на областта от 2000 г. до 2010 година, е имал трудно детство като сирак. Според винаги съществуващата критична хипотеза Абрамович, който е от руските олигарси, оставени на мира от тогавашния президент и сега премиер Владимир Путин, е искал да избегне преследването, сполетяло например Борис Березовски, демонстрирайки загриженост за проблемите и патриотизъм в родината си.
Филантропията на Гейтс и последователите му, в по-голямата си част американски милиардери, е наричана „филантрокапитализъм”, тъй като не е скъсала с капиталистическите принципи. Според анализатори при подобно даряване присъства твърде рационална мисъл, свързана с очакване за възвръщаемост на инвестициите и измерими резултати, което пречи на каузата. Спорът остава нерешен. Измеримостта на резултатите е полезна, защото може да се пренасочват средства към по-ефективни цели, но търсенето на възвращаемост може да е опасно, тъй като не всички ценни каузи са рентабилни.
Дарителят има право да определи на кого да даде парите си. Обвиняват последователите на Гейтс, че решават едностранно в какви каузи да инвестират, като се водят от собствените си ценности, а не от обективните местни нужди. Защото въпреки похвални инвестиции, като борбата с маларийни комари и туберкулозата, най-голямата промяна може да дойде от трансформирането на икономическата система в развиващите се държави. Подобна промяна обаче според критиките е нежелателна за милиардерите, свикнали да гледат на икономическата ситуация като поле за действие, а не за промяна.
Истината обаче е, че не всичко може да бъде чудодейно извършено от шепа богаташи, и причината не може да е, че не искат, а че нямат правомощия да трансформират суверенни държави. За сметка на това те могат поне да облекчат страданията, да намалят смъртността и да подобрят живота на хората в развиващите се страни. Сред инициативите на Гейтс са ваксини срещу смъртоносни болести, изграждане на канализация, изобретяване на лекарства против СПИН. Фондацията инвестира в земеделието в Африка, където гладуващите се увеличават.
Милионерите имат потенциала да променят света, но не из основи и не на макрониво. Те могат да лекуват симптоми, не причините за проблемите в развиващите се държави. Инвестират в условия за спасяване от болести, смърт и глад. Инициативи като „обещанието” показват, че развитите страни могат да се проявят като наистина развити и да помагат на нуждаещите се, като е добре гражданското общество да следи как точно става това.
Пътят към качествена промяна обаче може да бъде показан, но не и извървян вместо хората в развиващите се страни, пред които стои предизвикателството да се отърват от диктатурата и несправедливите икономически условия.
(По материали от Западния печат)