Кризата осветява тъмната страна на испанците

Асошиейтед прес

От колите изчезват кожени седалки. Отмъкват се скъпи бижута от шкафове. Под прикритието на нощта от домовете се изнасят телевизори. Тези престъпления не са това, което изглеждат. А извършителите им не са обичайните заподозрени. Те са обикновени испанци, които съобщават за откраднати ценности и после отправят лъжливи претенции към застрахователите. Измамите са от най-различно естество, но общото между тях е честата небрежност и потискащата цел: да измъкнеш някое и друго евро в тези трудни икономически времена.

„Това, което забелязахме заради кризата са битовите, аматьорски измами. На хора, които не са престъпници, им хрумва нещо в главата и опитват да извършат измами, които са дребни във финансово отношение, но преди всичко са глупави“, каза Хавиер Фернандес, който представлява сдружение на испански застрахователни компании.

Всичко това говори за растящо отчаяние в Испания във времена, в които безработицата пълзи към 23 процента, мерките за икономии причиняват несгоди, а служители дават мрачни прогнози за икономиката за години напред.

Мишените на тази подла креативност не са само застрахователите. В автобусите в Мадрид се срещат неумело подправени едномесечни карти за градския транспорт. Някога честни граждани участват в измами по интернет, като целта им е да получат пари за несъществуващи услуги и продукти. В един от случаите, разказват полицаи, мъж инсценирал отвличането си в несръчен направен опит да получи откуп от брат си.

Все по-често се срещат и други по-стари, изпитани измами, като например да отвориш пощенската кутия на някого, да грабнеш някое банково извлечение, и после да използваш номера на сметката и фалшива самоличност, за да вземеш пари от някой банков касиер, каза мадридският адвокат Хосе Рамон Вентура, защитавал както жертви, така и извършители на измами. „Това става все по-масово“, каза той. Националната полиция потвърждава, че случаите на дребни измами са се увеличили в кризата, но не разполага с конкретни данни.

Фернандес заяви, че през 2010 г., последната година, за която испанската асоциация на застрахователите УНЕСПА има пълни данни, фалшивите застрахователни претенции са нараснали с 16 процента в сравнение с предишната година. Повечето са били дело на аматьори.

Испанците имат стара, богата и колоритна традиция да се мамят един друг. Определено мошеникът – живеещ чрез своите съобразителност, ловкост и нюх – е архетип в испанската култура. Това не се посреща чак толкова с презрение, колкото със забавна нотка и дори с проява на уважение.

Но днешната икономическа криза създава нов вид мошеник, вършещ това с неохота. По-вероятно той ще предизвика съжаление, отколкото възхищение. „Появиха се измамници, действащи по принуда“, каза Хосе Антонио Перес – частен детектив, който разкрива измами за испански застрахователи и казва, че работата му се увеличала с 45 процента, откакто преди няколко години със спукването на балона на недвижимите имоти започна кризата.

Ръководителят на отдела за борба с измамите към Националната полиция в Усера, неприветлив работнически квартал в Мадрид, каза, че типичната измама, която се среща все по-често там, е хора да съобщават за откраднати портфейли и чанти, като твърдят, че в тях е имало 300 или 400 евро – максималната сума, която обикновено се покрива при такива грабежи от испанските застрахователи. Но когато в полицията дойдат хора, за да съобщят за такава кражба, това често предизвиква недоумение, защото „в наши дни няма много хора, които да се разхожат с по 400 евро в джоба“, каза полицейският представител.

И тъй като голяма част от тези хора са абсолютни начинаещи, що се отнася до кражбите, те не могат да бъдат убедителни, когато ги разпитват в полицейското управление и когато декларират писмено, че могат да бъдат подложени на наказателно преследване, ако се докаже, че лъжат. „Накрая те не издържат и ни казват, че са нагласили всичко“, каза цивилният полицай, който помоли да не цитираме името му от съображения за сигурност.

Испанците имат дума за – и старо увлечение по – този тип мошеници: „picaro“ (испански „мошеник“ – бел. прев.). Известно е, че в литературата има жанр, наричан „пикаресков роман“, за който се смята, че е станал популярен в Испания заради произведение от XVI в. със заглавието „Ласарильо де Тормес“ (Lazarillo de Tormes).

В него се разказва за живота и приключенията на бедно, гладно момче на име Ласаро, което трябва да се справя само с живота и което винаги получава възможно най-доброто. В едно от приключенията, приютен от жесток свещеник, той тайно гризе натрупаните самуни хляб, за да си помисли духовникът, че има мишки, и после взима всичкия хляб за себе си.

Според испанския социолог Алберто Монкада до ден днешен в Испания, както и в други страни с латинска култура, подобни измамници се радват на голям престиж. Сегашната вълна на измами, казва той, се дължи на католическите корени на испанците и това, което той определи като тяхно вярване, че Бог е сантиментален. „Според протестантите в живота трябва да постигнеш нещо, да имаш заслуги. Докато ние имаме усещането, че Бог ще ни прости всичко, което правим“, каза той.

През 2010 г., когато консервативната испанска Народна партия беше разтърсена от корупционен скандал преди регионалните и общински избори, Монкада предрече, че испанците няма да накажат партията заради снизходителното отношение към непочтени действия. Той се оказа прав. Консерваторите спечелиха голяма победа.
„Пикарото е по-скоро умен човек – уважаван, а не презрян крадец. Испания не е Германия“, написа Монкада във в. „Паис“.

Перес, шеф на агенция „Космос Детективс“, има списък с истории, дълъг колкото ръката (от дланта до рамото): хората, чиито домове биват ограбвани, манипулират жалбата за кражба, така че тя практически да включва всичко, което притежават – от дрехи през дребна покъщнина до използвани самобръсначки и шампоани. Някои хора инсценират и кражби, и измами.

Мъж съобщил, че са му откраднали седалките на колата, а по колата нямало никакви следи от влизане с взлом. Той се опитал да ги продаде в сайта за пазаруване в интернет eBay, оставяйки номера на мобилния си телефон за контакт с евентуални клиенти. „Ние му се обадихме и той се опита да ни продаде седалките“, каза Перес, чийто кабинет е препълнен със сувенири, свързани с Шерлок Холмс – като статуя на литературния герой и маса за кафе, на която са натрупани антикварни лупи и лули.

След това дошъл прилично изглеждащ мъж на около 30 години, който съобщил за откраднат при измама Айфон и казал на Перес, че веднага се обадил в полицията. Но по какъв телефон се е обадил, след като неговият е бил откраднат?

Докато разговарял с мъжа в кафене, Перес скрил мобилния си телефон в джоба. Номерът на мъжа вече бил въведен и готов да бъде набран само с едно натискане на бутона. Когато Перес му позвънил, мъжът инстинктивно посегнал да извади „откраднатия“ си телефон от джоба и да отговори. „На лицето му се изписа: Ееех. Издъних се“, каза Перес.

Детективът казал на застрахователната компания какво се е случило, за да решат сами дали да закрият полицата на мъжа. „Разбира се, жал ти е за него. Но въпросът е да каже истината“, каза Перес. „Каза, че трябвало да го разбера, защото бил в тежко положение, без работа. Той ме помоли да го разбера, на всяка цена трябвало да го разбера“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.