Който прави къща от кирпич – няма спасение от наводнение и земетресение
Защо всеки чака от държавата? И защо закриха Министерството на бедствията и авариите?
На какво, всъщност, се дължат жертвите в село Бисер? Някои от пострадалите твърдят, че ги предупредили късно – само 5 минути преди да нахлуе водата. Това, все пак, не е малко време. Достатъчно да се качиш на втория етаж, на високо място. Но защо това се оказва недостатъчно за спасение?
И кой е трябвало да даде по-ранно предупреждение? Разбира се, у нас всеки смята, че това е държавата, някаква държавна служба като Гражданска защита, местни органи и др. След множество реформи в последните години Гражданска защита е разбутана като организация, а всички ръкопляскаха на сегашното правителство, когато с идването си на власт закри Министерството на бедствията и авариите. Дали не беше прибързано? Дейността му се пренесе под шапката на вицето Цветанов. И той сега обяснява, че системата за ранно предупреждение на населението стигала до 34% от него, имало заделени пари, работело се по въпроса и дрън-дрън.
В Швейцария се пазят сами
В село Бисер предупреждение все пак е имало, местните сами са организирали наблюдение на проблемния язовир.
Преди години попаднах в едно малко швейцарско село недалеч от Лозана, по-малко и от село Бисер, и останах шашнат от една гледка на улицата – 7 души с униформи, както се оказа пожарникари, източваха от една рекичка в дере вода с някаква помпа – пробно. По-късно те се появиха в кръчмата, където с моя колега ги поразпитахме каква им е работата. Оказаха се не някакви професионалисти, завършили пожарникарското училище като българския премиер, а местни хора, селяни. Всеки жител на селото на 6 години веднъж трябва да стане пожарникар за срок от 1 година и да дава дежурства. Задълженията му са не само да пази от пожар (там е абсолютно забранено да се пали шума или огън, дори в двора на собствената ти къща, хеле пък за любимото у нас горене на стърнища и дума да не става). Но задълженията на местните пожарникари са и за спасителни акции при бедствия, включително и (!) да мият тракторите, които излизат от полето, да не калят пътищата. Ако някой не иска или не може да стане пожарникар за 1 година, се откупува с пари.
Но всяко село на тази страна е обезопасено далеч повече от което и да е българско село. Там следят денонощно язовири, реки, потоци, валежи и снеговалежи. Не само държавните служби, а и местните хора са организирани и подготвени.
Как са подготвени у нас? Няма такива, никой не мисли за бедствие. Погрешно у нас смятат, че държавата е длъжна да ни спасява от всичко. Сега в град Харманли, например, има пострадали от наводнението 2000 семейства. Не е виновна държавата – преляла реката, няма скъсани диги, просто много вода. И потопени къщи, мазета, дворове, поне 50 коли отишли под водата само в Харманли. Нито един от пострадалите не е застраховал имуществото си. Потопени са и харманлийските „Била” и „Лидъл”. И… само те се оказват застраховани. Е кой им е виновен на другите? И какво чакат от държавата? Данъкоплатците да им платят тяхната непредвидливост?
Къщи от кирпич като в неолита – и при соца, и сега
В неделя по една телевизия, една от пострадалите в село Бисер, чиято къща се е срутила, обясняваше, как бягали на горния етаж, как падали стени. А защо падат? Каква е тая къща? На снимките от селото се виждат масово къщи без нито една бетонна колона. Тухлена зидария отвсякъде. И много от тях не са дори купешки печени тухли, а т. нар. кирпич. Как няма да падне такава къща? Тези къщи са строени по системата „направи си сам”, без никакъв контрол, без да са спазени никакви технически изисквания. Къщите и от времето на социализма, и от сега, в последните 20 години.
Никаква служба не спряла това строителство през годините, дори до ден днешен, самите собственици са наясно, че нарушават нормативи.
Как е възможно да живееш спокойно в такава постройка на два етажа? Това не може да се случи в европейска страна. Това не е дори строителство от средните векове – тогава са строили с камък. По-близо е до неолита. Никой у нас не го коментира и не смее да го каже пред медии, защото сега всички политици, институции и журналисти искат да се харесат, като проявяват загриженост за пострадалите. А проблемът с това строителство го знаят всички инженери, архитекти и др. специалисти.
В село Бисер има дори отделни къщи, на които само някои от стените са кирпичени – тоест със самоделни тухли. И тези стени са паднали, а стените със заводски тухли са останали.
На 120 домакинства от селото са дадени парични социални помощи, това е приблизителният брой на пострадалите къщи, напълно или частично съборени, опустошени. От тях почти всичките са кирпичени, твърдят очевидци на бедствието на място.
Масово из България по селата (и не само по селата) има двуетажни къщи с бетонна плоча, която лежи само върху тухлени стени, без нито една подпорна колона от бетон. Така е по-евтино. А българинът нищо не може да го спре, когато търси по-евтиното. Но като дойде водата става жертва на собствения си капан. Също и като дойде земетресение. И тогава търси държавата да му покрие щетите. Разбира се, нито една от тези къщи не е застрахована за бедствие – пожар и др.
В случая със село Бисер има безотговорност на държавата и местната община, които са си прехвърляли като топка един повреден язовир. И пострадалите имат всички основания да осъдят държавата да ги обезщети.
Но в последните години имаше други подобни наводнения, когато стихии разрушиха къщи. През август 2005 г. например, на много места из страната имаше порои, които събориха къщи, имаше и жертви, без никаква вина на държавата. На пътя на водата нямаше никакви язовири, които да са били безстопанствени и прочее. И тогава хората искаха държавата да е виновна и да им изплати щетите. А трябва ли? Защо не си се застраховал – къща, имущество?
Случилото се е добър повод да се замисли всеки, който строи къща по този начин и всяка община, която допуска застрояване по този начин.
Вместо поука обаче, сега полека-лека всички политици развихриха популизъм от нещастието, за да се харесат на избирателите. Водещ в това отношение се оказа премиерът Борисов. Държавата трябва да има работещи спасителни служби. Вместо те да тръгнат натам при наводнение, тръгва премиерът. Това е калпава държава. Министър председателят отива заедно с телевизиите да се показва на място, а службите разтурени и неподготвени.