Културата изчезва в пушеците на опожарена Атина

Франс прес

Пожарите в Атина. Снимка: адеспоти

Преди два дни Алики Мурики е прекарала вечерта в кино Атикон, емблематично място в центъра на Атина. В понеделник сутринта тази жителка на Атина гледа потресена димящите руини на неокласическата сграда, атакувана по време на чудовищната демонстрация, прераснала в прояви на насилие в гръцката столица.

Поразителната гледка на почернялата, изтърбушена сграда, около която се суетят дестина пожарникари, вцепенява минувачите и забавя трафика по големия булевард Стадиу, тръгващ от площада на парламента.

Много хора обезсмъртяват гледката, снимайки с мобилните си телефони. Операторът Никос Кавукидис запечатва кадрите на портативна видеокамера.
„Културата изчезва като дим“, казва със съжаление този оператор, чиято филмографска дейност обхваща повече от половин век.

„Няма вече култура, образование в тази страна. Какво ще ни остане? Телевизията и футболът?“, се пита Кавукидис, докато снима жена, която държи реч пред тълпата, за да изрази яда си от това, че „е робиня на германците“.

Няколко метра по нататък „мемориален комплекс“ в памет на антинацистката съпротива на гърците, разположен в бившия затвор на германската комендатура, също не е пощаден: изпочупени стъкла на входа, изрисувани с червено графити на фасадата, призоваващи за „бунт“.

„В събота прекарах вечерта в това кино. Не мога да повярвам, че го намирам така. Демонстрациите рядко са били яростни“, казва социоложката Алики Мурики. „Но трябва да бъдат разбрани корените на яда, а не да се спираме до неговите симптоми“, посочва тя. Тя би желала „французите, които демонстрират за Афганистан, за Сирия, да се мобилизират също и за Гърция“.

Над 80 000 души демонстрираха в неделя в Атина в близост до парламента, където депутатите се бяха събрали на извънредна сесия, за да гласуват нова програма с мерки за икономии, изисквана от кредиторите на страната в замяна на нов спасителен план за Гърция.

Демонстрацията много скоро бе изпъстрена от стълкновения между силите на реда и малки групи решителни и организирани протестиращи, които участваха в истински улични боеве.

Според официалните данни 45 сгради, включително няколко ценни произведения на неокласическата архитектура, обновени през последните години, са били напълно или частично повредени от престъпни пожари. Имаше десетки изпочупени стъкла и огънати железни капаци на прозорци по фасадите на големите булеварди.

В сградата, в която се намираше кино Атикон, се помещаваха също магазини, включително този на 46-годишния Макис. Той се безпокои за четирите си служителки, които ще се озоват в принудителна безработица в страната, където безработицата достига рекордно ниво от 20,9 процента.

Макис обръща внимание, че на няколко десетки метра по-нататък по същия тротоар престъпен пожар срещу офиси на банка бе отнел живота на трима служители по време на голяма демонстрация срещу мерките за икономии в началото на гръцката криза през май 2010 г.

„Не мога да повярвам, че гърци са направили това. Знае се, че има предатели в такива ситуации“, казва 46-годишният Фай. „Ако не бяха тези насилия, щеше да има още повече хора по улиците“, уверява Алики Мурики, която си задава въпроси за самоличността на размирниците: „ожесточени хора? хулигани? погромаджии? външни хора?“.

„Щяха ли да оставят Лувъра да изгори? Щеше ли една организирана държава да остави да направят това?“, се пита една двойка, която минава наблизо и влиза в станцията на метрото на площад Синтагма до парламента.

В понеделник преди обяд емблематичният площад на столицата бе предаден вече на работещите атиняни: машини за почистване в действие, прясно заковани дъски на изгорените пейки, разчистени отломки от мрамор, евзони гвардейци в традиционна униформа и пътни полицаи на мястото на силите за борба с безредиците.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.