Цвети Вълкова: Исках да сложа край на живота си. Събудих се напълно неподвижна
Има поне два начина да се разбере колко е трагично едно събитие в човешкия живот. Единият е да се разкаже какво е настоящето след събитието, а другият – какъв щеше да е човек, ако в живота не се беше задвижил механизъм от фатални причини и последици.
Ако не беше скочила от деветия етаж на блока си в опит за самоубийство 33-годишната Цветелина Вълкова нямаше да бъде парализирана и нямаше да търси финансова помощ чрез дарителство, за да има шанс да се движи отново. Ако не беше получила една лекарска диагноза, която да я отчае, нямаше да прекрачи линията, която не отнема, но променя живота й.
„Макар и парализирана, аз съм заредена с много положителна енергия, вяра и желание за живот”, започва разказа си Цвети. Цветелина е родена в гр. Варна през 1978 г. Става спортист, защото й е присъщо да е активна и постоянно да е в движение.
Като малка страда от алергии и бронхит. В училище не й разрешават да играе физическо. Тъй като е в спортна паралелка, всички край нея играят и се готвят за състезания, а тя само ги наблюдава. Заради огромното си желание да се занимава със спорт се записва на курс по акробатичен рокендрол. И превръща хобито си в професия.
Изкарва инструкторски курс и шест години работи като инструктор по аеробика към спортен клуб „Темпо“-Варна. Участва във фънк-турнири (б.а. танцови турнири в този стил) и през 2003 г. става шампион на България. „До 25-ата си година живях един нормален и щастлив живот, бях запалена танцьорка, чийто живот се преобърна изведнъж”, разказва Цвети.
След лятото на 2003 г. се появяват задълбочаващи се здравословни проблеми. Тя многократно посещава различни специалисти, които не могат да открият проблема. Месеци наред с майка й ходят за изследвания, гинеколози, уролози, но „проблемът си оставаше”. Той й пречи много в работата, тренировките, нормалния живот. След рентгенова снимка се оказва, че Цвети има птоза („паднали черва“), които притискат пикочния мехур и предизвикват често ходене до тоалетна.
„Много често. Накрая вече трябваше да живея в тоалетната. Беше кошмар в продължение на 6-7 месеца. За човек, който не го е изпитал, вероятно ще се стори смешен и незначителен проблем, но…повярвайте ми, не е така”. „Това продължи месеци и още повече повлия на психическото ми състояние. Спрях да ходя на работа, не излизах никъде, затворих се в себе си”, разказва Цвети.
„Мислих си, че няма да се оправя никога и нямах желание за живот. Може би точно тогава е трябвало да се обърна към психолог, но никой от лекарите не ме насочи. Ставаше все по-зле и изпадах в дълбока депресия. Не можех да ям, да спя, отслабнах до 42 кг. Тогава извърших нещото, за което винаги ще съжалявам. Скочих от деветия етаж на блока, където живеем. Исках да сложа край на живота си. Но не умрях. Събудих се в реанимацията на болница „Св. Анна“ във Варна, напълно неподвижна”.
Три месеца тя е на апаратно дишане със счупени шийни прешлени. При падането чупи 4-и и 5-и плешлен, но за щастие лекарите успяват да спасят живота й и година по-късно правят титанова стабилизация на прешлените. Днес Цвети е парализирана, с диагноза „квадриплегия”, т.е. има чувствителност до гърдите и частично в ръцете до китките. И чака да се случи нещо, което да поправи счупения прешлен на живота й.
„Благодарна съм на лекарите. че спасиха живота ми, но сега съм парализирана. Не мога да се обслужвам самичка и винаги за всичко трябва да има човек до мен. Това е майка ми, която напусна работа и вече три години е постоянно до мен. Баща си загубих миналата година. Сега сме само двете. Всичко това пиша като зов за помощ.
Знам, че в момент на силна депресия извърших голяма глупост, но все пак още ми се живее като пълноценен човек и ако има хора, които биха искали да ми помогнат, ще им бъда много благодарна. Свързахме се с Рехабилитационен център „EUROMED“ в Полша. Лекари там ми пратиха оферта, смятайки, че могат да ми помогнат. На това се надявам и аз! Необходими ми са 4-5 курса лечение, всеки от които е на стойност 6500 евро. Ако имате желание и възможност, ви моля за помощ!”. Това е написала Цвети в скромния си сайт helpcveti.hit.bg, с надежда някой да го забележи.
За пет години Цвети събира 4 500 евро. Казва, че още е далеч от целта, но вярва, че скоро „нещата ще се подредят”. Тя и майка й вярват, че „Господ е с нас и ни помага. Усещаме помощта и закрилата Му”.
Казват, че безнадеждността е най-силният „мотив” за самоубийство. Вероятно опитът да сложиш край на живота си е праг, който се прекрачва с усещане за пълна безнадеждност. След като човек е оцелял от безнадеждността обаче, се появява надеждата. И никой не би отрекъл, че си струва човек да се бори, за да не бъде тя напразна.
Цвети се нуждае от рехабилитация в чужбина. В центъра ЕВРОМЕД – Полша й дават надежда за възстановяване, но това ще стане след редица процедури. Сумата на дори единична процедура не е по възможностите на семейството и приятели. Те опитват да съберат нужните средства чрез дарителска кампания на сайта в DMS и с благотворителни кутии в търговски вериги и бензиностанции.
Често обаче има хора, които отказват да й помогнат, разбирайки, че е направила опит за самоубийство…
„За щастие работя на компютъра, въпреки че не си усещам и движа пръстите. По мой си начин и с Божията помощ пиша, рисувам, правя клипове. Това е моето занимание сега. Обичам да творя и да радвам хората с направеното от мен. Прекрасно е, че чрез интернет мога да общувам с много хора. Имам безброй нови приятели, някой виртуални, други вече и реални. С огромна радост ще кажа, че всичките ми стари приятели останаха такива и ме подкрепят винаги. Често си пиша с хора с моето и подобно на моето заболяване. Даваме си кураж, обменяме важна за нас информация. Дори си помагаме в дарителските кампании. Знаете, за огромно съжаление държавата не прави нищо за болните и увредените си „деца”. Ние сами се борим за оцеляването си”, казва Цвети.
„Искам да ви кажа, приятели, да не се отчайвате…защото, когато човек е жив винаги има надежда, винаги има светлина. Аз съм жив пример за това. Живейте, усмихвайте се, обичайте се, помагайте си”, завършва тя.
от сайта на Цвети:
DMS кампания
SMS с текст DMS CVETI на единен дарителски номер 17 777 (за абонати и на трите мобилни оператора) Изпратеният дарителски SMS се таксува с 1,20 лв. с ДДС.
За повече информация – dmsbg.com
Дарителски банкови сметки:
ПроКредит Банк (България) АД
Сметка в лева:
IBAN: BG26PRCB92301017025817
Сметка в Щатски долари:
IBAN: BG65PRCB92301117025810
Сметка в Евро:
IBAN: BG73PRCB92301417025811
Ако искате да се свържете с мен:
cvetivalkova@abv.bg