Иран реагира с агресивни жестове на санкциите

Поредица агресивни жестове на Иран през тази седмица – предполагаеми покушения срещу израелци в чужбина, ново развитие на ядрената му програма и нови заплахи за икономическо отмъщение – свидетелстват, че иранските лидери реагират трескаво и все по-непредвидимо на санкциите на Запада, пише „Ню Йорк таймс“.

Вестникът припомня, че докато следователи разкриваха нови доказателства за причастността на Иран към атаките в Тайланд, Индия и Грузия, президентът Махмуд Ахмадинеджад съобщи за последния напредък на страната му в ядрената област, а иранското министерство на петрола заплаши, че ще превари петролното ембарго на Европа, като намали продажбите за шест европейски страни.

„Всичко това са елементи на едно и също послание“, цитира вестникът Мухамад Сахими, професор в Южнокалифорнийския университет. „Иран казва: Ако ни ударите, ние ще отвърнем и няма да пожертваме нашата ядрена програма“, посочва експертът.

„Ню Йорк таймс“ отбелязва, че потокът от действия и изявления от Иран е по време, когато западните правителства наблюдават внимателно за признаци на иранската реакция на по-твърди санкции, ако те бъдат наложени. Но е много трудно да бъдат предугадени намеренията на разделеното иранско ръководство, продължава вестникът. Той дава като примери предизвикателното изявление на Ахмадинеджад, че „ерата на държавите побойници е отминала“ и думите на друг ирански представител, че Техеран е готов за нови преговори по ядрената тема.

Някои анализатори тълкуват последните развития около Иран като знак, че върховният ирански лидер аятолах Али Хаменей преднамерено отправя нападки към Запада, но не е ясно дали само за да отвърне с думи или за да предизвика ограничена война с Израел. Вероятно някои ирански хардлайнери вярват, че такава война ще ги облагодетелства, като им даде възможност да затегнат редиците и да засилят авторитета на елитната революционна гвардия, отбелязва вестникът.

„Ню Йорк таймс“ добавя, че други анализатори предупреждават, че сега Иран е повече от всякога политически разделен и че иранските лидери често преднамерено изпращат противоречиви послания. Но повечето анализатори, заключава вестникът, се съмняват, че Иран е готов да предприеме дипломатически сондажи, които Западът да вземе насериозно.

„Вашингтон пост“ помества коментар по темата за евентуална израелско-иранска война. Според автора напоследък в дискусиите около Иран се появява една нова концепция – зона на имунитет. Тази идея, която често се обяснява от израелския министър на отбраната Ехуд Барак, означава, че скоро Иран ще разполага с достатъчен ядрен потенциал, така че Израел няма да може да нанесе ефективен удар по неговите ядрени програми.

Въпреки че спецификата е нова, тази стратегическа концепция съвсем не е нова. Много често се случва държавите да са убедени, че имат много малко време за действие и почти винаги такова мислене води до катастрофа, пише вашингтонгският вестник.

В материала се дава като най-известен примерът с поведението на Германия преди Първата световна война. Германският генерален щаб е смятал, че кръвният враг Русия до две години, тоест до 1916 г., ще се превъоръжи дотолкова, че ще ликвидира германското военно превъзходство и даже ще се сдобие със стратегическо преимущество.

Авторът на материала припомня, че тогава Германия се възползва от напрежението на Балканите през юни 1914 г. и решава да действа, докато е в силна позиция. За да спрат Русия в „зоната на имунитета“, германците нападат Франция (главния руски съюзник) и Белгия, което принуждава Великобритания да се намеси. Така започва война на два фронта, която трае четири години и взема над 37 милиона жертви.

Авторът на статията подчертава, че навярно една евентуална атака на Израел срещу Иран няма има такива тежки последици, но настоява, че би било проява на голямо късогледство, ако вземаш решението си за война въз основа на технически оценки за степента на уязвимост на противника.

През март 2004 г. мнозина във Вашингтон казваха, че не можем да чакаме оръжейните инспектори да свършат работата си в Ирак, защото сме изправени пред затварящ се прозорец. Очакваше се през юни и юли същата година да бъде много горещо, за да пращаме американски войски. В резултат се впуснахме в една зле планирана военна инвазия и окупация, в която войниците трябваше да се сражават в продължение на девет дълги и много горещи години, пише „Вашингтон пост“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.