политика, коректност, некоректност и смърт *

`
на снимката е zabriskie point, death valley, ca, usa. този пейзаж съществува, и не, не сме колонизирали друга планета. михаела е герой на фотосесия, тази снимка е част от история, която никога няма да спра да разказвам, но не сега.

животът е kind of short. краткостта предизвиква огромни безобразия, както и безвкусни вечности. не е ясно кое води.

***
влюбих се в този пейзаж когато гледах „zabriskie point“, 1970, микеланджело антониони, на съботните прожекции във ВИТИЗ, който е НАТФИЗ. това бяха часовете по западно кино. прожекции в събота, цял ден, който издържи на студа. и тогава беше много студено.
големи филми. „taxi driver“, „five easy pieces“, бръкнаха ми в мозъка. беше винаги една и само една прожекция, на някакви странни копия, които преди това са гледани от генерали. и генералите са ни ги пуснали да знаем, че сме почти свободни… за наше добро.
нещо от сорта…
не беше във ВИТИЗ. беше в кино „дружба“ и добрият, стар тони андрейков е водил прожекцията – примерно.
не. нямам спомен…
всъщност мисля, че за пръв път гледах този филм на място, което…
както и да е.

чак сега, седмица след като ачо георгиев го няма, не, не седмица, а цели 10 дни… мога да кажа: ачо го няма и ми е тъпо.
било въпрос на лична и вселенска еволюция да приемаш смъртта спокойно, дори с радост.
да, радвам се, че се е разкарал от този смахнат свят, но това е максимум радост на която съм способна. ачо липсва. беше готин човек и актьор, само един път и един човек и един актьор.

и така, в тъпи спорове за незначителни неща, пропуснах  момента в който си отиде един човек. завинаги.

„…както и да е…“

***

забриски пойнт. романтичен филм. романтиката е една и съща, има нужда от  фантазии, съществува сънувайки.

земята е виенско колело в постоянна гоненица със себе си, гоненицата на интелекта.
естественият интелект е готов и в ЦЕРН да нахълта за да си роди галактика :)

изкуственият интелект е малко по-малко секси. след петдесетина години ще е super sexy. ще управлява тълпи самостоятелно. facebook на lsd.

***

нося си кибрит от америка.
тук непрекъснато купувах запалки, защото почти никъде не продават кибрит. развращават с грозни, пластмасови запалки, които свършват бързо.
кибритът, който успях да намеря в денонощния близо до нас, e с голи мацки и българското знаме.
изпаднах в паника, че всичките ми американски кибрити са се изчерпали, и поръчах на радина да ми донесе от америка. тя се появи със снежно-бяла пачка с кибрити без лейбъл. чисто бели, неопорочени от ничии послания, поръчани от amazon.com, зародиша на изкуствения интелект :)
някои неща се правят така.
и някои неща работят, други не.
знам, за горите не е ставало дума в този разговор. нямам идея кое е по-важно – книги или кибрит. светът не е същия и след двете.

пиромания.

***

ако някой ме търси, ще трябва да набере 001 и номера, който не знае;)

––––––––––

* Запазен е правописният маниер без главни букви от блога на авторката. Виж още от Милена Фучеджиева тук –  milenafuchedjieva.blogspot.com