Съюз „Тошев, Пеевски, Гергов” и примъкналият се Блъсков

За какво повече да мечтае човек?…

На пресконференцията за учредяването на новия издателски съюз. Отляво надясно: Тошо Тошев („Преса“), Тодор Батков („Стандарт“), Светлана Шаренкова („Земя“), Петьо Блъсков („Република“) и Делян Пеевски („Телеграф“, „Монитор“ и др.). Снимка: Булфото

`
Делян Пеевски и Тошо Тошев са главните учредители на новия Съюз на издателите, основан тия дни. Към тях се е присъединил и друг добре познат издател – Петьо Блъсков. Както се казва на руски по друг случай с едни съзаклятници от 50-те години – „примкнувший к ним”, тоест присъединилият се Блъсков. И той да се примъкне, щото опитите му да се прави на издател стават все по-безплодни.

Най-одиозните фигури в българския печат се събрали в съюз. Случката е като сбъднат кошмар, лош сън, който се случва в действителност. Сега тези издатели демонстрират близост и приятелство, макар до вчера да са се нападали по вестниците си. Например Блъсков години наред доказваше, че Тошев е корумпиран, свързан с мутри (присмял се хърбел на щърбел), жена му е незнам си каква, и по кръщелно се казва Тошко, а не Тошо. Или, пак Блъсков, открито е наричал Пеевски и майка му „кашалотите“, по времето, когато са правили сделки за вестници…
На пресконференцията при учредяването той се появил на вратата и учредителите радушно го поканили да седне при тях. Пеевски лично му посочил мястото до себе си…

Всички тези учредители обслужват правителството и мачкат свободата на печата. Сред съзаклятниците е и съсобственикът на бТВ Красимир Гергов, същевременно издател или контролиращ неизвестен брой медии, сайтове, радиа, чрез монополното си положение в рекламния бизнес. За членове са поканени и рекламни агенции. Идеята е чрез новия съюз да делят баницата с парите от реклама, тоест да оформят нов монопол.

Но, за разлика от времето на монопола със стария Съюз на издателите, където Тошев дърпаше конците и вестниците пееха една песен в хор и се лигавеха с властта, сега има разнобой. Сега е добре, че ще има повече от един издателски съюз. Вече има поне две групи вестници, които няма да си прикриват взаимно мръсотиите. Дай Боже да се появят и още.

Защото досегашния Съюз на издателите беше тоталитарно образувание, подобно на някогашния Съюз на писателите. Сега напусналите го се събраха с новоизпечения издател Пеевски и учредяват нов, с идеята да продължат старата практика. Начело за председател са изтикали неоцапания като тях Валери Запрянов, което не променя статута им на одиозни фигури и слуги на властта.

Сега издателските групи „Икономедия” („Капитал”, „Дневник” и др.) , „Сега”, „Труд” и „24 часа” и др. вестници и списания остават извън новия съюз. Има нещо симптоматично в това, че точно в момента споменатите вестници, в общи линии, не са толкова сервилни към властта. Но нищо чудно някой от тях да се присъедини, за да се качи на влака на слугите. Защото няма и грам съмнение, че новият съюз е съставен основно от обслужващи медии.

Вестниците на Пеевски са образец на пропаганда и агитация, каквато журналистите не са сънували и по времето на Тодор Живков. Вестник „Стандарт” – също. Новият „Преса” е най-перфидният, който уж се прави на независим.

Няма кой да се зарадва от учредяването на новия съюз. Ни журналисти, ни читатели. Журналистите са в най-окаяно положение. Те нямат избор – ще работят или при Пеевски, или при Тошев, Батков, Любомир Павлов. Къде да избягаш? За съжаление повечето редактори, вместо да защитават професионални принципи, сами се хвърлят на килимчето на издателите, за да им угаждат в мръсотиите.
Но на монополните медии и съюзи ще им става все по-трудно. Защото, дори да мълчат задружно по разни теми, да манипулират и дори да крият новини, истината вече не може да се скрие като преди. Интернет се оказа предпочитано място за човек, който иска да научи какво става. И хартиените издания все повече го закъсват, опитвайки се да се слагат на правителството.

Всички изредени издатели носят колективна отговорност за свободата на медиите в България. Организацията „Репортери без граници” обяви, че България през 2011 г. е стигнала дъното, откак я включват в класацията за свобода на печата – на 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле, по-зле и от страни, които не са членки на ЕС.

Сега реално този нов съюз иска да повтори „най-доброто” от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се отплаща щедро и т. н. И като допълнителен резултат – мемоарни пешопешевски книги, които дават материал за анализ от психиатър.

Кой седи отзад?

Още една особеност има в новия издателски съюз. На практика повечето издания в него се издържат по корупционна схема. Не е тайна че Тошев се прави отново на издател, след като някой му е дал пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и съюзяването на двамата.

Зад повечето издания седи Корпоративна търговска банка, която е натъпкана с държавни пари. И се получава така – държавата дава пари на една банка, тя издържа медии, а те хвалят правителството на Борисов. И новият съюз на издателите всъщност е обединение на хранените от властта медии, плюс залепени още неколцина за камуфлаж. На които им се иска да гепят солидарно от баницата. И не само това. По същество групата на Пеевски и гравитиращият около него в. „Преса“ правят дъмпинг на цените, като продават вестници („Телеграф“ – 40 ст.  и „Преса“ – 60 ст.) на по-ниски цени от останалите.

И още една новост има, с която учредителите трябва да са наясно – в миналото старият Съюз на българските издатели гарантираше, че когато вестниците манипулират и вършат мръсотии, никой няма да реагира никъде, най-малко защото са обединени с Тошев начело и си правят взаимни услуги. Вече е друго време. И влиянието на вестниците е по-слабо, и интернет е по-силен, и вече няма един съюз. И ако си мислят, че някой ще им мълчи и ще им трепери, щото са обединени работодатели, лъжат се.

Какво са постигнали досега въпросните издатели?

Освен класациите на „Репортери без граници” и „Фридъм хаус”, в които България затъва все по-надолу с ограничена свобода на печата, има и по-конкретни оценки. Например тези в секретна грама на бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни. Ето какво пише тя:

„Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество. С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.

Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори. Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.

С появата на нови медии и безброй вестници “еднодневки” много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите. Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях. В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите.”
(От „Уикилийкс” и сайта „Биволъ” със съкращения).

Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му лъскат генералските лампази.

В доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев, още като главен редактор на „Труд”, и Венелина Гочева, тогава главен редактор на „24 часа”, макар и да не са споменати поименно:

„…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – “Труд” и “24 часа” с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори.”

Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне. Ей такива тошевско-пеевски вестници сега се сдружават.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.