Иван Такев: Получи се престъпно кръвосмешение между медии и власт

Не може да си бил депутат или политически говорител на властта, а след това да се върнеш на екран и да твърдиш, че си независим, смята журналистът

Водещият Иван Такев в студиото на „Денят: актуално“ по ТV+. Снимка: TV+

Иван Такев е познат на телевизионните зрители още от началото на 90-те години от политическото предаване „Отзвук” по БНТ. Роден е на 28 юли 1957 година, а журналистическата му кариера започва в началото на 80-те. Работил е в  БНР и радио „Свободна Европа”, а после в Българската национална телевизия. Между 1992 г. и 1998 г. е редактор и водещ на „Отзвук”, а от 1996 до 1998 г.  отговорен редактор на редакция „Новини” и главен редактор на редакция „Публицистика”, член е бил и на управителния съвет на телевизията.

Иван Такев е бил административен директор на TV7, изпълнителен директор на телевизия „Здраве”, пресаташе на ПФК ЦСКА. През 2009-2010 е водещ на предаването „Разговорът” по ББТ. От две години работи в ТV+, частния канал на компанията „Булсатком”. Иван Такев водеше коментарната рубрика „Да разлаем кучетата” в сутрешния блок на ТV+, който обаче наскоро падна от ефира. В момента журналистът снима документални формати за същата телевизия.

– Г-н Такев, смятате ли, че има достатъчно коментарно-аналитични предавания в телевизионния ефир?

– С невъоръжено око е видно, че многото телевизии, които са на пазара нямат сериозни аналитични и публицистични предавания. Но затова си има своите причини. В телевизиите на екран пробиха хора, които са вън от професията. Ако погледнете и направите една статистика, ще видите, че повечето от водещите не са журналисти по професия. Това са хора, които са били актьори, актриси, шоумени;  хора, които не са учили за журналисти, не са се развивали в професията, минавайки всички стъпала, за да могат да влизат в дълбочина в проблемите. Малцина са такива или пък тези малцина общо-взето са изтласкани в периферията. Такъв тип журналистика явно не е необходима не медиите, а изглежда и на обществото, защото едно общество е като своите медии – ако то иска да има такава журналистика, то ще си я извоюва.

– Умишлено ли бягат телевизиите от това да включват такъв тип предавания в програмите си?

– Не е изключено и да бягат, защото виждате какво е дереджето на българската журналистика. Тя все повече изпада в дъното на класациите за свобода на словото, виждате самата структура на медиите – те се занимават повече с корпоративен и политически пиар, отколкото със сериозни анализи и изследвания. И естествено, че така е по-удобно и за самите собственици на медии, защото така си спестяват проблемите, които биха имали със силните хора в държавата. А и плюс това виждате, че в България частният бизнес и корпорациите са функция от държавата. Те получават своя бизнес и своите обществени поръчки, ако са добре с държавата. Затова картината е такава. Но затова сме си виновни и ние, журналистите…

– Как се стигна до момента, в който българската журналистика е на това ниво?

– Стигна се дотук и благодарение на нас. Защото през годините властта, най-общо казано, успя да впримчи и да яхне журналистите, да ги разедини, да ги противопостави.Ние не можем да се похвалим с някакъв вътрешно гилдиен статут, йерархичност, ценности, авторитети. То това не е само в нашата професия, характерно е за държавата, че няма авторитети. А ако се появят такива, те съответно биват размивани в цялостен контекст.  Погледнете програмите на телевизиите и вижте къде са ситуирани тези острови на коментари, анализи, на сблъсък на мнения и на позиции.

– Кои предавания бихте сложили в тази категория?

– Как да ви кажа, трудно ми е. Бих посочил едно такова предаване на колегата Коритаров, моето предаване беше такова, тук-таме се виждат такива опити, но те са малко. Аз говоря като човек излязъл от националната обществена телевизия. Аз винаги, говорейки за телевизия, си представям националната телевизия, защото тя е обществена, финансира се с парите на обществото. Другите, колкото и да бъдат упреквани, те са комерсиални и търговски телевизии и си търсят своя модел. Аз говоря за обществената телевизия, обществената медия. Там трябва да се търси причината. Защото тя създаде едно поколение журналисти, което се разпиля в пространството и не може да бъде някакъв лидер на обществено мнение. Но това беше бавно и полека, насочено работено, за да се стигне дотам. Защото тези хора накуп стават една обществена сила, която може да формира общественото мнение, да създаде обществено мнение, което невинаги е удобно за управляващите. Ето, например, в предишните стадии от прехода големият спор беше в коя част на деня да има обществено политически анализи и коментари. По едно време казаха, „абе вечерта в осем часа след новините не трябва да има, защото хората цял ден са били на работа, уморени са, те искат да релаксират, искат шоу и забава, искат култура”.

Хайде там няма да бъде, махнаха от праймтайма публицистични предавания и политически предавания. Политиците и техните пиари бавно и полека успяха да вкарат това в сутрешните блокове на телевизиите. Сега започва другата полемика: „Защо сутрин рано, като станат хората, трябва да ги облъчваме със сериозни проблеми, със сериозни разговори, айде стига с тая политика”. Въобще едни такива грешни постановки, защото тогава кога да коментираме това нещо? Вечер не е удобно, сутрин не е удобно. Може би в ранния следобед, когато хората пък са на работа и няма кой да го види това нещо?

Като кажат „стига политика в телевизията”, това е нещо, което ме възмущава до дъното, защото АКТА политика ли е? Цената на парното политика ли е? Лошото здравеопазване политика ли е? Наводненията в страната политика ли са? Непочистените магистрали и улици политика ли са? Естествено, че са политика. Това са политики. И това интересува хората. Затова е необходимо да има журналисти с активна позиция, с будно чувство, които да коментират и да поставят публично тези и тези въпроси. И да ги поставят по начин, по който да стигнат до сърцевината на проблема, а не като пиари на управляващите.

Иван Такев. Снимка: TV+

– Вместо това обаче в ефира се случва едно повърхностно говорене по теми, актуални в рамките на три дни, които не биват обяснявани и проследявани във времето…

– Лошото е, че ние правим така, че всяко чудо да е за три дни. Защото нищо не започва от днес и нищо не свършва утре. То има своето продължение. Естествено, ти не можеш да държиш постоянно фокуса на внимание на една тема, но ти трябва периодически, това е вече и майсторството, и чалъмът, да представяш на аудиторията такава тема, която си заслужава да бъде коментирана и да бъде търсена нейната перспектива.

– Говори се, че в момента цензурата е по-страшна отколкото преди 89-а година?

– Не бих казал цензурата, по-скоро автоцензурата и организацията и собствеността на медиите. Аз съчувствам на младите колеги, защото виждам как работодателите ги взимат, дават им едни унизителни възнаграждения, притискат ги до стената, криза е, има стагнация, не можеш лесно да си намериш работа… И това принуждава много от тях просто да превиват гръб и да си пазят хляба. Донякъде е разбираемо, но е жалко, защото така медиите не усещат как биват смачквани, унизявани, наведени.

Другото е, пак казвам, че и ние сме си не малко виновни, защото се получи едно престъпно кръвосмешение между журналистика и власт. Много колеги се опитаха да минат и от другата страна на барикадата. Влязоха в политиката, станаха и народни представители, и пиари на властта, след това отново се върнаха в професията. Според мен това преплитане е пагубно за професията. Не може четири години да си бил народен представител, независимо от коя политическа сила, или да си бил политически говорител на властта и след това отново да се върнеш на екран и да твърдиш, че си независим, и да отстояваш някакви професионални и етични принципи. Това е невъзможно според мен.

Иван Такев. Снимка: TV+

– Доколко е възможна независимата журналистика по нашите географски ширини?

– Проблемът не е само по нашите географски ширини, той е световен проблем. Но хората успяват да намерят някаква мярка. Аз наскоро бях потресен от изявлението на един собственик на медии, който каза, че той не знае по света да има независими медии. Което звучи много страшно, но като се замисли човек, си дава сметка, че проблемът не е само български, той е и световен, че медиите и техните собственици са зависими от своите спонсори, от своя корпоративен имидж и своите корпоративни партньори. Което лека-полека се отразява на професията. Но тогава е по-честно нещата да бъдат казвани: „да, политиката на нашата медия е такава”, така че наистина това понятие независими медии звучи доста абстрактно и идеално. Няма сто процентова независимост. Но има професионални и етични стандарти, които трябва да бъдат спазвани. И затова се иска и доста подготовка, и доста натрупан житейски опит, за да можеш да бъдеш медиатор. Да поставяш проблема и неговото решение, а не да бъдеш пропагандатор и пиар на определена политика, на определена личност и на определен проблем.

– В каквото всъщност се превръщат българските медии?

– То се вижда. За печатните медии е ясно. Там се разделиха на две големи групи, воюват помежду си. Отваряйки сутрин даден вестник, веднага ти става ясно кой е неговият собственик, кой е неговият издател, каква политика има. Можеш да познаеш поръчковата публикация, защо точно днес и сега, какво цели. Това важи и за електронните медии – който е изкушен да следи специално тези предавания, му става ясно. Но хората, зрителите и читателите, са толкова угнетени, притиснати от битовите си проблеми, че не им остава време да мислят за това.

– От какво се интересуват хората, защо жълтите вестници са с най-голям тираж?

– Аз не разбирам от печатни медии, не разбирам от тиражи. Аз също се изненадвам, че някои хора с откровен мазохизъм четат такава словесна плява, която не им предлага кой знае какво -претоплени манджи и клюки за хора от близкото минало, неща, които са казвани хиялди пъти и за Тодор Живков, и за обкръжението му…. но нали, голям вестник, бомбастични заглавия. Търси се някакво сензационно, гадно заглавие, което невинаги кореспондира и със съдържанието. Много пъти чувам и прочитам откровени измислици за хора, които познавам, включително и за себе си. Но това е вече отговорността на медиите, защото те освен да информират, трябва и да образоват и да налагат свой вкус. Пак казвам, ето това е големият проблем, че няма национален елит. От хора, авторитети, които наистина заслужават да бъдат слушани. Кого налагат медиите? Налагат фолк звезди, чалга звезди, хомосексуалисти, хора с някакви гранични състояния.

Иван Такев. Снимка: TV+

– И се опитват да ги представят като авторитети, на които зрителят трябва да вярва, въпреки че може изобщо да не са компетентни?

– Ама те не са компетентни, те се налагат като някакви авторитети и модели за подражание. Еди-коя си имала фалшив силикон в пазвата. Щял да гръмне. Страшен проблем. Еди-коя си си сложи силикон в устните. Хубаво, един път го пускат. След което продължават – еди-коя си със силикона в уснтите или в бюста кара такава кола, яде такава храна, облича такива дрехи, почива еди-къде си. Два месеца медиите се занимават с основния проблем ще се разведе ли Веселин Маринов, коя е жена му, кой на кого изневерил, два месеца това беше проблемът в държавата. Неща от тоя тип като водопад заливат и зрители, и читатели. Ами пуснете вечерта телевизионните канали и вижте какви хора се мотаят по студията. Като кажат „водеща на предаване”, каква е тя – или нереализирана актриса, или нереализирана певица, шоумен или шоуменка. И това са хора, които се опитват да коментират и анализират сериозни неща по начин, в който всичко е на подбив, с някаква дебелашка ирония, симпатия или антипатия към определени личности.

– Защо така се понижиха критериите, за да влезеш в професията? Изглежда, че всеки може да стане журналист?

– Ама кой да ги създаде тези критерии? Нали, за да се създаде ценностна скала в професията, трябва да има някаква приемственост, някакво натрупване. Взимам пример от този трагичен повод, смъртта на моя колега, приятел и състудент Сашо Авджиев – 14 години в едно от най-дълголетните предавания по БНТ „Добро утро”, водещ с безспорен опит и знание, и можене, след това автор и на друго предаване. И този човек е изтласкан в периферията, накрая е бил съкратен от телевизията, след това върнат… Вместо да бъде на екран, вместо да създава продукти и така да влачи след себе си и да налага някакви критерии и ценности, него го няма и то не е само той… И в крайна сметка този стрес и това мачкане му костваха живота. И то човек, който беше отдаден само на това. Мога да ви изброя редица такива имена. Вместо такива хора да създадат нивото и критериите, се появяват разни еднодневки, които днеска ги има, утре ги няма, прескачат от формат във формат, понеже сега е много модерно да говорим за телевизионни формати. Но то е обидно за професията, когато видиш някой, който се упражнява с нея, и това не прави впечатление на колегите в гилдията от някаква криво-разбрана колегиалност. Виждаш кой изпълнява политическа поръчка, кой обслужва, кой е сервилен, кой забравя какво е говорел вчера, няма принципи, няма стандарти… Вие ми питате, така отговарям на въпроса ви. Кой да ги създаде? Азис? Камелия? Да ме прощава нали, тя може да е симпатична дама,но като говорим за водещи…

– В ефира като че ли се появяват все повече жени, феминизира ли се професията?

– Има такова нещо, никой не прави статистика, но ако  се погледне реално… Мениджмънтът на големите телевизии се състои от жени, студиата се пълнят все повече с жени, наистина има дефицит на авторитетно мъжко присъствие. Не знам дали причината е в това, че медиите се ръководят от жени или пък, че няма амбициозни и качествени мъже, които да завоюват своето място, но наистина е така. Уважавам сериозните дами, които се развиват в професията, но трябва да има баланс и там.

– Къде е журналистическата съвест?

– Тя журналистическата съвест е свързана с човешката и гражданската съвест. Ти ако нямаш съвест, независимо в коя професия си, няма да я проявяваш. Ако си човек, който има ценностна система и йерархия на ценностите, няма как да си изкривиш душата и да си сложиш пердето. Но журналистиката е почнала да се прави, както е казал Алеко Константинов, ала Гочоолу и Дочоолу, псувачество, епитети… И аз затова много уважавам колеги, които с цената на много усилия запазват своето професионално лице, с удоволствие чета техни коментари и анализи.

– Как ви се струва младото поколение в журналистиката? Има ли надежда там?

– В нашата професия трябва много четене, много грамотност, много задълбоченост… Винаги съм мразел да противопоставям поколенията, всяко поколение си има своите идеи, ценности, кумири. Аз не знам на младото поколение кои са кумирите в професията. Навремето за нас беше чест да седим в една стая с някое утвърдено име, като Димитри Иванов, да гледаш и да слушаш как той разсъждава, говори, как си готви предаване или материал, какво чете. Сега всеки завършил две магистратури, ходил в Европа, смята, че нещата са му ясни. Тук някой смята, че само той може да прави дадено нещо. Постиженията на колегата му или на колежката нищо не значат, вместо да каже, „браво, ето”. Измислиха се някакви награди „Черноризец храбър”, те почнаха да си се раздават в някакви такива вътрешни кръгове. Ето – издателски съюзи, един, че два. И това до какво води – всеки сам за себе си, сам юнак на коня, и аз съм най-великият, другият нищо не значи. Това са проблемите и затова ще страдаме и затова сме в това унизително положение, в което се намираме в момента.

– А какъв е вариантът за излизане от тази ситуация?

– Този, за който си говорим. Една колегиалност, солидарност, базирана на професионални и етични стандарти. Някой ще се обади на премиера да му каже, че ще пуска материал и че някой си искал да спре материал… Това са неща, които дълбоко не кореспондират с всякакви стандарти. Не ме интересува какво ще каже премиерът или министърът или еди-кой си. Важно е какво ще каже колегата, колегията, по-възрастните колеги, дали това, което съм направил е добро или не-добро за професията. Всичко друго е измама. Популярността е толкова временна, мимолетна и измамна, животът върви и се променя. Но нашата професия е публична  и е много важно с какво ще те запомнят хората. В крайна сметка затова трябва да работят колегите.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.