Битките на олигарсите – новата атракция на Лондон

Джейн Крофт, Нил Бъкли

Олигарсите Березовски и Абрамович като най-близки приятели и депутати през 2000 г. Снимка: архив

Официално Мухтяр Аблязов е избягал от родния си Казахстан заради политическо преследване. Сега, когато го обвиниха за кражба на 5 милиарда долара от казахстанска банка, заведоха срещу него „епично“ дело за мошеничество, а тази седмица го осъдиха и на 22 месеца затвор за неуважение към съда, той изглежда се превърна в беглец и от британското правосъдие.

Аблязов, който някога оглавяваше банката БТА, фигурира в девет искови жалби, внесени от банката във Върховния съд в Лондон. Банката го обвинява за „незаконно присвояване в огромни размери“. Аблязов отрича тези, все още не стигнали до съдебна фаза, обвинения и ги определя като политически мотивирани. По думите му президентът на Казахстан се опитва да го отстрани като политически опонент.

Въпреки че тези дела засягат банка от бивша съветска република в Централна Азия, те се разиграват на хиляди километри от там, във Върховния съд в Лондон. Неявяването на Аблязов в четвъртък на заседанието по въпроса за поставянето му под стража за нарушаване на разпорежданията на съда придаде на делото необичаен обрат.

Това обаче не е единственото дело във Върховния съд, засягащо магнати от бившия Съветски съюз. Неотдавна приключиха пледоариите по спора за 6.5 милиарда долара между изпадналия в немилост руски олигарх Борис Березовски и собственика на футболния клуб „Челси“ Роман Абрамович. Смята се, че само съдебните разноски по това дело възлизат на 100 милиона фунта. След няколко седмици съдът ще започна разглеждането на още едно дело, което обещава да се превърне в блокбъстър. Това е спорът между родения в Украйна бизнесмен Михаил Чорни (известен в България като Майкъл Чорни – бел. ред.) и един от най-богатите хора в света, руснака Олег Дерипаска.

Тази необичайна вълна от съдебни процеси подчертава важността на Лондон и Върховния съд като място за решаване на важни спорове за огромни суми, в които участват супербогати хора от Русия и останалите бивши съветски републики. Тези дела привличат вниманието към непрозрачния свят и разкошния живот на олигархията.

Същевременно такова изобилие от съдебни спорове между бивши съветски хора носи милиони фунта стерлинги на адвокати и юрисконсулти. Участници в процесите казват, че това повишава репутацията на английската съдебна система и на лондонските фирми за юридически услуги. Старши партньорът в PCB Litigation Стивън Филипсон казва: „С напълно обоснована увереност може да се каже, че подразделенията на Върховния съд отделят минимум 60 процента от работното си време за делата от Източна Европа и Русия, и това число едва ли ще намалее“.

Джон Рейнолдс от White & Case добавя, че сред фирмите на колегите си не знае „нито една, която в момента да не води някакво дело, свързано с Русия“. „Почти всички тези дела са свързани с големи пари и са свързани със спорове за гигантски предприятия и стратегически важни активи“, отбелязва той.

Доколкото в много бивши съветски републики властта на закона е все още слаба, олигарсите предпочитат да решават конфликтите си, прибягвайки до стабилната и скрупульозна съдебна система на Англия. Мнозина от тях имат свой дом в Лондон, а на някои, такива като Березовски и Аблязов, Великобритания е предоставила и убежище. „Смята се, че английският съд дава гаранция за безпристрастност и справедливост, каквито не винаги могат да се получат в други юрисдикции“, казва Марк Хастингс от Addleshaw Goddard. Неговата фирма защитава интересите на Березовски в спора му с Абрамович.

Тъмните приватизационни сделки от 90-те години на миналия век, когато след падането на комунизма в Русия и в бившите съветски републи в частни ръце попаднаха огромни държавни активи за много милиарди долари, създават маса поводи за конфликти, въпреки че оттогава мина десетилетие и половина. „Оглеждайки се назад, лесно може да се разбере, че през тези 10-15 години от 1995-та насам беше създаден голям потенциал от спорове, които нямаше как да не възникнат. Понякога тези сделки въобще не са били регулирани с договори в западния смисъл“, казва Греъм Хънтли от Hogan Lovells.

Делото на Березовски срещу Абрамович, по което съдът трябва да се произнесе тази година, засяга най-вече приватизацията на една от най-големите петролни компании на Русия – „Сибнефт“. А делото на Чорни срещу Дерипаска е свързано с кървавите „алуминиеви войни“ в Русия от 90-те години, когато враждуващите помежду си групировки воюваха за контрола върху огромните алуминиеви предприятия на страната.

Чорни, който напуска Русия през 1991 година, за да живее на Запад, емигрирал по-късно в Израел, води упорита борба за това делото да се гледа във Великобритания, с която не го свързва нищо. Делото бе прието за разглеждане, въпреки че властите в Испания са издали европейска заповед за арест на Чорни по обвинения в пране на пари, поради което той не може да пътува до Лондон и да се появи в страните от ЕС.

Чорни трябва да дава показания от Израел чрез видеовръзка. Сградата на Върховния съд на Фетър лейн е добре оборудвана и снабдена с необходимата техника, позволяваща да се решават такива проблеми, както и да се осигури синхронен превод.

В английския юридически речник вече започнаха да навлизат термини от бизнес света на постсъветското пространство. В делата Березовски/Абрамович и Чорни/Дерипаска се обсъждат въпроси, свързани с непреводими понятия като „чадър“ в смисъл на политическа и физическа защита. Някои се съмняват, че е редно Великобритания да „дава под аренда“ своята съдебна система на компании и участници в процеси, които нямат особени връзки с тази страна. Юристите обаче приветстват този добър бизнес.

„Адвокатите се надпреварват да получат такива дела, защото им плащат добре, защото страните в тях рядко стигат до споразумение и защото тези дела са интересни както от фактическа, така и от юридическа гледна точка“, казва един от юристите, участващи в тези процеси.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.