Защо Латвия отхвърли руския език

Латвийските избиратели решително отхвърлиха предложението да се даде официален статут на руския език в страната им, който е роден за бившите съветски окупатори. Провелият се в събота референдум вероятно обаче ще остави своите белези на и без това разединеното общество.

Руският език е майчин за около една трета от населението на балтийската република, наброяващо 2.1 млн. души. Мнозина в Латвия искаха на руския да се даде официален статут, за да приключи, според тях, 20-годишната дискриминация.

Етническите латвийци обаче смятаха, че референдумът е нагъл опит за посегателство върху латвийската независимост, възстановена преди двайсет години след половинвековна окупация от страна на СССР, започнала с края на Втората световна война.

Повечето от латвийците както преди считат руския, който бе свързващият език в Съветския съюз, за език на бившите окупатори. Те изпитват дълбока подозрителност към Русия и се безпокоят, че Москва се опитва да упражнява влияние над Латвия, като използва руското малцинство.

„Латвия е единственото място в света, където се говори латвийски език, затова ние сме длъжни да го защитаваме“, казва 37-годишният жител на латвийската столица Рига Мартинс Дзерве. „А руският тук е навсякъде“. Над три четвърти от хората се обявиха на референдума срещу даването на руския език на статута на официален.

Обаче в източния район на страната Латгале, който граничи с Русия, повечето от избирателите се обявиха за промяна в конституцията и за официализиране на руския език. Това е най-бедният регион в Латвия и там живее голяма рускоезична общност, както и други етнически малцинства.

„Обществото е разделено на две – половината имат права, а на другите правата се нарушават“, казва 36-годишният Алексейс Евдокимовс. „Латвийската половина винаги ще изхожда от презумпцията за виновност на руската половина и ние ще сме принудени да доказваме нещо, което не се нуждае от доказателства“, добавя той.

В Чикаго 57-годишната Мара Варпа каза, че е гласувала срещу предложението, защото латвийският език е неотменима част от националната идентичност и затова трябва да остане единственият официален език.

„Мисля, че изобщо не трябваше да се провежда референдум, защото всичко е записано в конституцията. Но тъй като референдумът все пак бе насрочен, трябваше да гласувам“, каза Варпа.

Руснаците, които организираха плебисцита, признават, че не са имали шансове да победят. Но се надяват онези 25% гласове, които бяха дадени за руския език, да накарат дясноцентристкото правителство на Латвия да започне диалог с националните малцинства.

По време на масовото преселение, извършвано от съветския режим, в Латвия и в съседните балтийски републики пристигнаха стотици хиляди руснаци, белоруси и украинци. Мнозина от тях така никога не научиха латвийски, заради което и не получиха гражданство, когато Латвия получи независимост. Това значи, че те са лишено от право на глас и възможност да работят в държавни органи.

Според действащия закон всеки, пристигнал в Латвия по време на съветската окупация или родил се от заселили се тук родители, не се счита за латвийски гражданин и за получаване на гражданство трябва да се яви на изпит по латвийски език. По тази причина в момента в Латвия живеят около 300 хиляди „чужденци“.

Политиците и анализаторите коментират, че проведеният референдум ще усили разцеплението в обществото и на правителството ще му се наложи да предприеме сериозни усилия, за да консолидира съществуващите в страната две групи.

Мнозина се опасяват, че недоволното малцинство ще продължи натиска да се проведе нов референдум с цел да се промени латвийската конституция.

БТА