Иранско-израелската война – от сянката към огъня

МИГнюз

Светът следи с напрегнат интерес неявната война между Иран и Израел. Опитва се да прочете в тази размяна на ограничени, но болезнени удари не само сценария на евентуалната истинска война, но и отговора на основния въпрос: ще избухне ли тази война или страните ще се ограничат с неявния вариант?

През последните години в Иран бяха извършени няколко мистериозни убийства на хора, свързани някак с ядрената програма или с военната сфера. Техеран всеки път обвиняваше Израел, че съзнателно ликвидира негови учени и офицери – без коментар от Ерусалим.

Мнозина експерти смятаха, че операциите за премахване на конкретни хора в съвкупност с икономическите санкции на международната общност ще отдалечат за неопределено време създаването на атомна бомба в Ислямската република. Оптимисти предполагаха дори, че Техеран може да се откаже от тази идея, донесла толкова проблеми на страната.

Арестът на двама азербайджански граждани, планирали убийството на израелския посланик и неколцина души от еврейската общност в Баку, показа, че неявната война се е издигнала на ново равнище. Атентатите срещу израелски дипломати в Индия и Грузия и „производствените аварии“, организирани от терористи в Тайланд, не само потвърдиха това, но показаха съвсем очевидно, че Иран няма да отстъпи, няма да се изплаши, а ще се бори с всички средства, за да завърши ядрената си програма.

Тайните служби отдавна бяха предупредени, че Техеран подготвя покушения срещу израелци в различни държави. Без съмнение ни очакват и нови опити за терористични акции. И лесно ще се досетим, че иранските ядрени експерти си остават мишена за спецслужбите на различни страни.

Целта е конкретна – да бъдат отстранени специалистите, работещи върху ядрената бомба. Ответните акции на Иран имат две задачи: да отмъсти за убийствата на свои хора и да сплаши Израел. Имат и свръхзадача, която вече посочихме: да покажат пред цял свят, че аятоласите няма да отстъпят.

Както се знае, при атентата в Делхи бе ранена съпругата на израелския военен аташе. По чудо не пострада детето им, което жената бе тръгнала да вземе с минираната кола. Ако загубите, не дай Боже, бяха по-сериозни, би се наложило Израел да осигури пропорционален отговор.

Би започнала хайка срещу поръчителите и изпълнителите на убийствата, както стана след Олимпиадата в Мюнхен. Неявната война би навлязла в нов етап. Условното наклонение обаче едва ли е уместно: може би точно това ни чака в обозримо бъдеще. Засега обаче правителството ни само отправя предупреждения към израелците в чужбина и засилва мерките за сигурност.

Израелските власти са предпазливи – и нищо чудно. В една тайна война победители няма. Тя или приключва наравно, или страните започват открито да стрелят на месо. За момента (но не и завинаги) решението остава у Израел. Иран няма пръв да нападне еврейската държава, докато не се е сдобил с ядрен арсенал. Готов е впрочем да провокира израелско нападение още сега.

Както Иран, така и Израел не си кривят съвсем душата, когато отказват да се признаят за автори на покушенията. Иран използва услугите на многобройни ислямистки банди, каквито не липсват в доста държави. А ред експерти предполагат, че Израел възлага свои акции на нелегални опозиционни групировки като „Народни муджахидини на Иран“ („Муджахидин халк“).

Ако обаче Техеран сериозно се захване с вътрешната си опозиция, Израел може да остане без помощници. Израелците активно пътуват из цял свят и са по-достъпна мишена, още повече че иранските терористи не вземат на прицел конкретни хора. Но другите държави няма дълго да търпят борбата между чужди тайни служби на своя територия. Техеран обвини Израел, че „ционисткото образувание“ е инсценирало атентатите, за да скара Ислямската република с други страни.

Израелските лидери предупреждават, че сдобил се веднъж с ядрено оръжие, Иран ще сметне, че може да действа безнаказано и ще започне да се държи още по-нагло и уверено, затова трябва да бъде спрян, докато още не е късно. Всъщност си е доста късно – Техеран е минал точката, от която няма връщане, при все че още няма ядрени бойни глави. Затова пък има балистични ракети, способни да стигнат до Израел.

Иран никога не е заплашвал да употреби срещу Израел ядрено оръжие и мнозина експерти не вярват това да стане. Подобен локален апокалипсис ще отнесе живота на хиляди араби, ще замърси земята, на която палестинците мечтаят да си изградят държава, ударът ще засегне и мюсюлманските светини в Ерусалим.

При все това Иран може още днес да изстреля няколко балистични ракети по Тел Авив и Централен Израел. И точно с това ще отговори най-вероятно, ако бъдат поразени ядрените му обекти. Такава акция за отмъщение и сплашване ще е в унисон с тактиката, демонстрирана от Техеран с прецизните покушения наскоро. Еврейската държава естествено няма да остане длъжна, САЩ ще се притекат на помощ и в региона ще пламне пълномащабна война.

Има ли шанс събитията да се развият по-безболезнено? Уви, той намалява от ден на ден, както сочат и опитите за нападения срещу израелски дипломати. Логично погледнато, ако Иран целеше главно да осъществи ядрената си програма, аятоласите биха положили усилия да не насочват вниманието на международната общественост към нейния очевиден военен характер.

На първо място биха си спестили агресивните изявления към Израел поне временно, докато получат бомбата, та после да заплашват на ново равнище „ционисткия враг“. Заради тая главна цел биха понесли навярно и убийствата на хората си, без да привличат внимание към тях.

От Техеран обаче неспирно се разнасят проклятия и призиви еврейската държава да бъде изтрита от лицето на земята. Това естествено може да подсказва, че всичко ще приключи дотук – само със заплахи. По-скоро обаче е знак, че действията и решенията на аятоласите не зависят от логиката и здравия разум. Следователно те са способни на всичко – включително да се впуснат в самоубийствена война с по-силен противник, нещо твърде опасно за околните арабски страни и за мюсюлманските светини.

Последните събития отново потвърждават, че сме изправени срещу религиозни фанатици, значи неявната война не е много ефикасна – фанатиците не се поддават на сплашване. Размяната на прецизни ужилвания ще предизвика смъртта на невинни; държавите, където бъдат извършени атентати, най-накрая ще обявят за виновник не само Иран, но и Израел.

В терористичните акции ще се включат екстремистки групировки начело с Хизбула, ще започнат и атаки по границите на Израел. В крайна сметка и тъй, и инак ни чака война – било след като Иран получи ядрено оръжие, било преди това. Единственият алтернативен вариант предполага смяна на властта в Техеран, но в най-близко бъдеще няма изгледи за „иранска пролет“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.