Путин се представя за „защитник на Отечеството“ в последна битка за електората
Кандидатите за президентския пост в Русия тръгват на последна битка за електората, пише руският в. „Известия“. Фаворитът в президентските избори на 4 март Владимир Путин демонстрира борбен дух. „Битката за Русия продължава, победата ще бъде наша“, заяви кандидат-президентът пред 130 хиляди свои привърженици на митинг в Москва, съобщи Франс прес.
В краткото си изказване Путин широко използва изрази от военната лексика, отбелязва агенцията. Увери например, че симпатизантите му днес са „защитници на Отечеството“, чиято „велика история е писана с пот и кръв“.
Путин обърна внимание, че днес Русия чества Деня на защитника на Отечеството, посочва ИТАР-ТАСС. „Дойдохме, за да кажем, че обичаме Русия“, каза той и помоли множеството високо и с една дума да отговори на въпроса „дали обичаме Русия“. От трибуните се чуха викове „Да!“, разказва агенцията.
„И хората като нас са десетки хиляди, десетки милиони. Искаме да сме повече, да имаме повече деца и те да получат образование. И сме готови да работим за благото на родината“, подчерта Путин, като благодари на всички за подкрепата.
Руският премиер изтъкна, че и той, и присъстващите не ще допуснат някой да се меси във вътрешнополитическите работи на страната и да диктува на руснаците своята воля. „Защото имаме собствена воля“, заяви той.
Кандидат-президентът със съжаление констатира, че засега в Русия има много проблеми – несправедливост, неравенство, рушветчийство, бедност. „Мечтая всеки в страната ни да живее според правилата и съвестта си, всички да са щастливи, всеки да има надежда – каза той. – Най-важното обаче е всички да сме заедно.“
„Длъжни сме да сторим много неща, опирайки се на таланта и историята. Тази година отбелязваме 200-годишнината от Бородинската битка. Да си спомним словата на чудо-богатирите, който са се клели във вярност към Отечеството: „Умрете под Москва, както са умирали нашите братя!“, заяви Путин, след което добави: „Битката за Русия продължава, победата ще бъде наша“.
По данни на московската полиция около 130 000 са били участниците в митинга на московския стадион „Лужники“. Организаторите ще бъдат глобени, понеже разрешението било издадено за 100 хиляди участници.
Десет дни преди вота демонстрацията се възприема като отговор на проявите на опозицията, редовно организирани в Москва след спорния вот за парламент през декември, който приключил с победа на управляващата партия „Единна Русия“ и съмнения за измами. Властите твърдят, че избирането на Путин за президент е единствената гаранция за стабилност и развитие на Русия и редовно обвиняват организаторите на протестите, че са платени от Запада.
Участниците в митинга бяха изпълнили трибуните на стадиона и футболното поле, носейки национални знамена, портрети на министър-председателя и плакати в негова подкрепа. „Нашият глас е за Путин“, „Путин е нашият президент“, „Да защитим страната“, „Ние сме с Вас, Владимир Владимирович!“ бяха част от лозунгите.
От някои личи, посочва ИТАР-ТАСС, че са пристигнали и делегати от региони, дори отдалечени от Москва, като Сибир и Карачаево-Черкеската република. Виждат се и знамената на обществени организации като пенсионерския съюз, сдружението на машностроителите, различни синдикати, предприятия, спортни клубове.
Преди митинга се проведе шествие по московските улици, по време на което по информация на „Интерфакс“ били задържани 70 „провокатори“. Те били главно граждани на Узбекистан и според замисъла на организаторите на провокацията трябвало да покажат, че „в митинга участват специално събрани за него мигранти“. Полицията твърди, че узбеките събирали свои съотечественици, като им обещавали по 600 рубли.
После, преди официалното откриване на митинга, събралите се на стадиона бяха развличани от популярни руски естрадни изпълнители. На огромни екрани, монтирани на открито, за да показват ораторите, се прожектираха клипове в подкрепа на Путин като кандидат-президент.
В изборите за президент на Русия на 4 март освен премиера Владимир Путин, издигнат от неговата партия „Единна Русия“, ще участват Генадий Зюганов – лидерът на комунистите, Сергей Миронов – водачът на „Справедлива Русия“, Владимир Жириновски, оглавяващ Либералдемократическата партия, и милиардерът Михаил Прохоров като независим кандидат.
Жириновски реши да заложи на столичната младеж и вече не заплашва, а обещава, че животът в Русия ще тръгне по-добре. Зюганов ще се обърне директно към избирателите с твърде трогателен телевизионен монолог, а щабът му се кани да качи в Интернет нови „вирусни клипове“ – разпращани от един потребител на друг, информира всекидневникът.
„Във вирусните клипове ще се разказва как ще настъпи щастие, щом Зюганов стане президент“, посочва пред изданието Сергей Обухов, секретар на ЦК на руската компартия.
Щабът на Сергей Миронов пък се опасява ЦИК да не забрани неговите клипове под „традиционния“ предлог, че нарушават закона за изборите, като „формират негативно отношение“, добавя „Известия“.
Кандидатите от опозицията избягват да критикуват публично програмните статии на основния си опонент – Владимир Путин, помествани всяка седмица във водещи медии, отбелязва „Независимая газета“.
Според Николай Петров от Московския център „Карнеги“, обяснението е, че съперниците на сегашния премиер са „условни“. „Те са избрани от Путин и зависят от Путин. И мисля, че получават много ясни сигнали как може и как не може да водят своята кампания“, казва пред вестника експертът.
Би могло обаче „много лесно и елегантно да се демонстрира“ липсата на логика тук-таме в тези статии, „съдържащи различни концепции, различни идеи, които не се съчетават много добре“, добавя Петров. Изборите в Русия имат „твърде незначително съдържателно измерение“ и докато не става въпрос за реалната власт в страната, сериозна дискусия няма да има, смята политологът.
В руската политика има само „имитация на спор“, твърди и колегата му Борис Макаренко. Опонентите на премиера го критикуват не за програмата му, не за конкретните му предложения, а „заради онова, което властта е направила вчера и днес. Това обаче е съвсем друга история“, забелязва аналитикът.
Вълна от митинги предстои в Русия през близките дни, прогнозира печатът. На 23 февруари, когато Русия чества Деня на защитника на Отечеството, в Москва ще се състоят няколко политически прояви, информира „Новая газета“.
За 4 и 5 март са подадени общо 52 уведомления за масови прояви. Отговор ще бъде даден в петък, заявил Василий Олейник от московското кметство. Прокремълски младежки движения заявиха вчера, че ще изведат на улиците 30 хиляди свои привърженици за „денонощен мониторинг“, с който да осуетят „всички незаконни опити на опозиционери да дестабилизират ситуацията и да поставят под съмнение резултата от президентските избори“, добавя „Комерсант“.
„Новие известия“ цитира Андрей Воробьов, лидера на депутатите от „Единна Русия“ в парламента, според когото управляващата партия замисля „редица кадрови промени“ на своя конгрес през юни т. г.
За смяна на партийния имидж се говори още от изборите за нова Дума през декември, но някои в „Единна Русия“ се надяват нещата да приключат с козметични промени. Предизборната кампания на нейния лидер Владимир Путин обаче кара политици и политолози да мислят, че подкрепата на тази компрометирана партия вече просто не му е потребна или дори е вредна за него. Съответно експерти твърдят, че организацията може да бъде разформирана и заменена от съвсем нова структура, пише вестникът.
Сред народа е формирано трайно мнение, че „Единна Русия“ е „партия на мошеници и крадци“, и нищо не може да я отърве от това клеймо, коментира експертът Валерий Хомяков. „Другият вариант е само един: партията свиква конгрес, прогонва оттам всички чиновници с малки изключения и поднася извинения. Но това е фантастичен вариант“, добавя той.
Кремъл е убеден, че от протестните акции под наслов „За честни избори“ ще се роди не една партия, пише „РБК дейли“. Президентската администрация анализира структурата на протеста в Русия, социологическите данни и изводи на експерти. Изводът бе, че трябва да очакваме появата на 5-6 партии с абсолютно противоположни идеологически възгледи, се казва в статията.
Социолозите от центъра ВЦИОМ открили сред участниците в последния опозиционен митинг на 4 февруари в Москва ред „привърженици на либералните и демократичните ценности“ – 23 на сто се нарекли либерали, 18 на сто – демократи, 3 процента – либералдемократи. По-малко били „привържениците на комунизма – 7 на сто, на социалдемокрацията – 4 на сто и на социализма – 2 процента“.
Според политолога Алексей Макаркин, руският протест може да се „разпокъса“ на пет или шест партии, само ако се развие оптимистичен сценарий. „При песимистичен сценарий може да се появят и 12-15 партии“, прогнозира той пред „РБК дейли“.
БТА