Европейски социалисти срещу „Европа на икономиите“

Колаж: фрайтаг

Френският в. „Монд“ публикува обширна статия от колектив от европарламентаристи от редиците на социалистите, социалдемократите и лейбъристите, сред които българският евродепутат Кристиан Вигенин и бившият председател на Европарламента Жозеп Борел. Статията е озаглавена „Как да се противопоставим на Европа на икономиите“.

Европейските граждани днес могат да преценят сами последиците от доминирането на десницата във властта във почти всички страни-членки на ЕС, която същевременно пише законите и в Брюксел, смятат авторите. Според тях управлението на дълговата криза от консерваторите през последните две години е било „отчайваща сага на политическа неразбория и икономическа некомпетентност“.

Гражданите ще трябва да платят сега цената на илюзорни чудодейни лекове, датиращи от 1920 г. и наложени от консерваторите, продължават авторите. Според тях тази цена ще добие формата на ръст на безработицата, подобен на този, който Европа преживя през 30-те години. Моделът, който консерваторите прилагат, авторите определят като „ЕС на икономиите“, които ще намалят жизненото равнище на почти всички граждани, ще увеличат неравенството и ще подкопаят основите на социалната държава.

Накрая консерваторите ще отстъпят постепенно властта на политическия произвол на неизбрани власти с напразната надежда да успокоят пазарите, прогнозира колективната статия. Според нейните автори европейските граждани заслужават повече от обезпокояващите перспективи, които вещае управлението на консерваторите и катастрофалните резултати от него.

В статията се призовава и за обновяване на демократичната левица в Европа, която при ускоряването на историята в последните години е останала настрана. Отчита се, че социалистите често пъти са се оказали неспособни да сплотят народния гняв срещу висшите финансисти, показали са неохота да сътрудничат с другите социалисти на власт в страните-членки на ЕС и често пъти са били „плахи“ на международните форуми за търговията и климатичните промени.

В резултат социалистическите, социалдемократическите и лейбъристките партии са станали свидетели на рухване на доверието към тях в много страни. Освен това недоволството от настоящите политики в ЕС и от правителствата е било експлоатирано политически не от левицата, а от ксенофобски популисти, националисти и от крайната десница.

Според авторите дълговата криза би трябвало да даде на левицата всички средства, за да критикува силно неспособността на десницата да се справи с нея, и да предложи на Европа по-добра посока. Но това няма да породи доверие, ако левицата не е способна да предложи съвкупност от алтернативни предложения, с които да се отговори на кризата.

Британският в. „Индипендънт“ акцентира върху мнението на някои британски министри, сред които и този на финансите Джордж Осборн, че 130-те милиарда евро помощ за Гърция няма да са достатъчни. Само оптимистите или еврократите могат да вярват, че кризата е уредена, пише изданието в коментарна статия за втория спасителен план за Гърция.

Британският „Гардиън“ нарича втория спасителен план за Гърция „пластир“, който само отлага неизбежното – още повече финансови спорове и излизането на страната от еврозоната. Освен това гърците ги чакат още пет години на икономии, прогнозира изданието. Френският в. „Фигаро“ отбелязва, че фактурата на Франция за подпомагане на всички закъсали страни от еврозоната ще възлезе доста над 50 милиарда евро и ще увеличи дълга на страната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.