В Гърция не виждат спасение

Спечели еврото, уреден бе проблемът с дълга за момента, но в икономиката на Гърция нищо не се получава. Гърция няма да постигне нито бюджетните цели, нито икономическия растеж заради рецесията, предизвикана от рестрикциите.

Никакъв ентусиазъм не цареше вчера в международния печат от резултатите, постигнати на срещата на финансовите министри от еврозоната, и от прокламираното „спасение“ на Гърция.

На пръв поглед почти всички анализатори признават, че бе избегнат некоординиран фалит на Гърция през следващия месец, когато правителството трябва да плати 14,5 млрд. евро на своите кредитори, сума, която то нямаше и не можеше да намери.

Оттам насетне стана ясно, че всичките 130 милиарда от новия заем ще отидат при кредиторите и само някаква част от тях са за капиталово подпомагане на гръцките банки, докарани до просешка тояга с хищническото „подстригване“ на дълга. На обикновен език това означава, че и едно евро няма да влезе в реалната икономика! Крайно обезсърчителен извод!

Дори фактът, че гръцките банки в крайна сметка ще имат нужда от 50 млрд. евро за рекапитализацията си, драстично намалява възможностите им да отпускат заеми на предприятия и частни лица в близко бъдеще.

Общият извод: временно е осигурено обслужването на заемите на Гърция, за известно време няма непосредствена опасност за еврото, а гръцката икономика занапред е оставена да се справи сама, съвсем безпомощна, в момент, когато е изпаднала в най-дълбока, невиждана за европейска страна рецесия за четвърта поред година! Иначе казано, ако няма някаква съществена промяна, шансовете за успех на един такъв експеримент де факто са минимални.

„Проблемът, както признава МВФ, се съдържа в самата политическа рецепта, която се предлага на страдащата гръцка икономика“, писа директно „Уолстрийт джърнъл“ и допълни: „Много наблюдатели питат сега не дали, а кога ще рухне тази свирепа и антинародна програма. Това е знак за страха, че тревогите за оттеглянето на Гърция от еврозоната могат да се появят отново“!

В същия дух бе и мнението на Лондонския „Файненшъл таймс, който написа: „новото споразумение не осигурява дори и най-близката цел за стабилизиране на публичните финанси на Гърция.“

Анализаторите казват ясно това, което ръководителите на еврозоната отказват да признаят, а именно, че намаляването на гръцкия дефицит е дерайлирало най-вече заради една рецесия, предизвикана отчасти от световното забавяне и преди всичко от самата програма“.

Даже и испанският „Ел Паис“ е много резервиран. „Още преди да свърши голямата нощ на преговорите между еврозоната и МВФ, те вече започнаха да говорят за необходимостта от трето спасение!“, пише вестникът. „Все още не личи откъде би могла да се развие гръцката икономика и да излезе от общата слабост, в която се намира.“

Строгите икономии, които се прилагат в Гърция, няма да могат да реактивират нейната икономика“, допълва испанският вестник.

„Несигурно е дали още един тур от рестрикции може да доведе Гърция дотам, че тя да произвежда достатъчно пари, за да погаси задълженията си“, твърди „Ню Йорк таймс“.

Удар нанася и „Файненшъл таймс“ в уводна статия: „Гърция трябва да намери пътя, за да излезе от относителната бедност, към която сега се спуска. И тя, както и други страни, поразени жестоко от кризата, е на много години далеч от европейските стантарти на просперитет“, пише безпощадно изданието.

Острият тон се допълва и от германците. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ в статия на първа страница пише: „цените и заплатите в Гърция са толкова високи, колкото и преди да се спука кредитният балон, дефицитите и прекомерно високият внос ще продължат да се финансират с пари от чужбина“, твърди авторът на статията, който е и сред директорите на вестника.

Напълно ясна е и рецептата, която предлага, и перспективите, които вижда: „в Гърция заплатите и цените трябва да паднат наполовина, за да може страната да стане толкова успешна, колкото Ирландия! За това обаче няма воля и сили. Ето защо идва по-близо третият пакет заеми – или оттегляне от еврозоната“, изтъква вестникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.