Рисковете пред Израел във връзка с Иран

в. Лос Анжелис таймс

Приказките за военен удар срещу ирански ядрени съоръжения не престават. Ако дипломацията не спре ядрените амбиции на Иран, това само ще засили позициите на привържениците на военен удар в Израел и САЩ.

Поддръжниците на този вариант вероятно вярват, че Израел може да понесе краткосрочните военни и дипломатически резултати от подобни действия, но дългосрочните последици вероятно ще бъдат катастрофални за сигурността на Израел.

Тези, за които се предполага, че подкрепят военен вариант, като израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Ехуд Барак, твърдят, че Близкият изток с разполагащ с ядрено оръжие Иран би бил доста по-опасен от военно нападение за предотвратяването на такава ситуация.
Но тяхната позиция почива на погрешното допускане, че след евентуална атака в Близкия изток в бъдеще наистина няма да се стигне до това Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Всъщност резултатът може да бъде съчетание от най-лошото от двете възможности: бъдещ Иран, разполагащ с ядрено оръжие и решен повече от всякога да отправи предизвикателство към Еврейската държава, и много по-малко регионални и международни препятствия за предотвратяването на подобна ситуация.

Да помислим какво би станало в Близкия изток след евентуално нападение. Рисковите фактори са добре известни: възможни ответни действия на Иран в Леванта, Персийския залив и вероятно срещу израелските и американските интереси в чужбина, както и дестабилизиращи последици за глобалните петролни пазари. Тези израелци, които подкрепят удар, смятат, че подобни ответни действия биха били ограничени и във всеки случай не толкова вредни, колкото възможността за разполагащ с ядрено оръжие Иран.

Тези, които са против нападение, като бившият шеф на израелското разузнаване (Мосад) Мейр Даган, смятат, че рисковете са твърде големи и цената може да е прекалено висока, за да бъде оправдан удар; те са на мнение, че тайните действия ще бъдат по-сполучливи за забавяне на иранската програма и няма да имат толкова сериозни последици.

Западните анализатори са единодушни, че военен удар срещу Иран в най-добрия случай ще забави ядреното развитие на Иран, но няма да го спре. Това е така, защото се предполага, че иранските ядрени съоръжения са пръснати на отдалечени места и са дълбоко под земята, и защото знанията в ядрената област, които Иран е придобил досега, не могат да бъдат унищожени с военни удари. Освен това евентуални военни нападения биха могли да подтикнат Иран да преориентира програмата си към разработване на оръжия.

Така че когато става дума за бъдещето на региона, въпросът не е дали Иран ще се сдобие или няма да се сдобие с ядрени оръжия, а дали Израел ще нападне или няма да нападне Иран, който така или иначе ще се сдобие с ядрени оръжия.

Защо израелците би трябвало да се тревожат за тези алтернативи? Защото ако разполагащ с ядрени оръжия Иран, който не е бил атакуван, е опасен, то претърпял нападение Иран може да бъде много по-склонен да използва своя потенциал, за да бъде сигурен, че няма да бъде атакуван отново. Това би могло да доведе до покачване на напрежението между двама ядрени противници, които нямат преки канали на комуникация. При тези обстоятелства ядрено сдържане като това през Студената война едва ли ще работи добре.

Ако не се стигне до нападение, поне съществува възможността Иран да се стреми само към „виртуален“ потенциал, извличайки изгода от ядреното сдържане, като притежава нужните технологии за създаване на оръжие, но без всъщност да го създава.

Подобно състояние също би било тревожно и би изисквало строги проверки, които да следят за запазването му, но би имало доста по-слаб дестабилизиращ ефект от възможността Иран открито да разполага с ядрени оръжия. То също така би намалило стимулите за ориентиране на съседните страни към развиване на ядрен потенциал.

Едностранно израелско нападение също така би намалило решимостта на международната общност да държи сметка за нарушенията на Иран на ангажиментите му по Договора за неразпространение на ядреното оръжие или да продължи да подкрепя Израел. Правителството на Обама оставя „всички варианти на масата“, но очевидно не иска военен удар.

Ключови играчи в Европа, да не говорим за по-малки сили в Азия, биха сметнали евентуалните военни действия за подкопаващи дипломатическите и икономическите възможности за решаване на проблема. Русия и Китай биха отвърнали с по-голяма враждебност, заплашвайки разширяващите се политически и икономически отношения на Израел с тях.

Реакциите в региона също биха били отрицателни, засилвайки още повече антиизраелските настроения в арабските държави. Иран губи позиции сред арабското население, което е разочаровано от извършваните от него репресии у дома и подкрепата му за бруталните репресии на президента Башар Асад в Сирия, но израелски удар би могъл да позволи на Иран да увеличи популярността си, играейки ролята на жертва и разпалвайки народната омраза към Израел.

По същия начин отношенията на Израел с ключовите съседи Египет и Йордания, станали по-чувствителни към народните настроения след арабските въстания, биха могли сериозно да се обтегнат, поставяйки в опасност жизнено важни мирни договори. Всички изгледи за споделени антиирански настроения, пораждащи дискретна обща кауза между Израел и арабските държави в Персийския залив или между Израел и Турция, биха се разсеяли.

Израел никога не е успявал да се интегрира в Близкия изток. Но той рядко се е сблъсквал с пълна изолация. Когато Израел се е изправял в миналото срещу арабски националистически противници (Египет и Ирак), той можеше да се обърне към неарабската „периферия“ (Иран и Турция). Когато Израел прецени, че Иран е все по-голяма заплаха, той започна да се стреми към мир с арабските съседи. Израел не се е изправял пред стратегическа ситуация, при която да бъде изолиран еднакво от арабите и неарабите, като същевременно се сблъсква с все по-голяма международна изолация.

За мнозина в Израел нищо не би могло да бъде по-лошо от бъдеще, при което Иран разполага с ядрено оръжие. Но бъдеще, при което Иран разполага с ядрено оръжие и е бил нападнат от Израел, всъщност би могло да бъде доста по-лошо.

БТА

*Авторката е гост преподавател в центъра за межуднародни отношения на Калифорнийския университет в Бъркли и старши политолог в корпорацията ранд, съавтор на книгата“ Израел и Иран: едно опасно съперничество“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.